От десетилетия в България само се имитира борба с корупцията. Това заяви по време на дебат, посветен на предложенията за антикорупционно законодателство и иницииран от неправителствени организации, лидерът на АБВ Константин Проданов. „Корупцията у нас се бори на думи вече десетилетия, а в същото време ставаме все по-корумпирана държава. Т.е. всичко е подчинено на една видимост, на това, че има борба с корупцията, но не и на реални действия, и то най-вече заради липсата на политическа воля. За стъпка в подобна посока намирам и този пореден антикорупционен закон, предвиждащ създаването на мега антикорупционен орган. Очевидно се бърза заради предстоящия доклад на ЕК, а това е начин да им се хвърли прах в очите“. По думите му спорът между управляващи и опозиция в парламента, за нов антикорупционен закон, се концентрира не около неговите несъвършенства, а около това кой трябва да оглави мегазвеното за борба с този вид престъпления.
Думите на Проданов допълни и членът на ИБ на АБВ ипредседател на Общото събрание на Международния институт за сигурност и сътрудничество Румен Петков. Той бе категоричен, че истинската дискусия около антикорупционното законодателство тепърва започва и изобщо не е изчерпана.„Една такава дискусия трябва да бъде достатъчно солидна и подчинена на интересите на българската държава, на българските институции, на българското общество, а не да се действа по една лоша практика, която натрупахме през последните десетилетия – нормативната ни уредба и структурирането на звената в органите и институциите да са на подчинение на поредния предстоящ доклад на ЕК“, посочи той.
Според Петков текстовете на новите законопроекти заборба с корупцията съдържат редица притеснителни моменти. „В единия законопроектсе разглежда и един много специфичен момент, който има пряко отношение към правата на гражданите – това е инструментът за използването на специални разузнавателни средства. Тук не става ясно дали ще се изгражда трето звено за ползване на СРС, не става ясно и ако няма да се изгражда такова звено, председателят на новия орган по какви критерии ще разпределя използването на СРС, накъде – към ДАТО или към ДАНС? И нещо много смущаващо, това е един законопроект, в чието съдържание няма предвиден режим на контрол от страна на Националното бюро“.
Румен Петков посочи, че и в момента в страната ни има звена, които се борят с корупцията. По думите му обаче тяхната работа е възпрепятствана от липсата на политическа воля. „Ще цитирам и един извод, който се прави в доклад на Министерство на правосъдието от тази година. Там се посочва, че дълбоката политизация на държавната и общинска администрация, съдебната власт, разследващите и правоприлагащите органи възпрепятства противодействието на корупцията по високите етажи на властта. Това дава отговор, например, и на нежеланието да се види продукта, който дава БОРКОР“.
По време на дискусията отношение взе и депутатът от ПГ „Обединени патриоти“ Емил Димитров. Той се обяви против анонимните сигнали и приемането на закон без достатъчно дискусия. По думите му писането на закони „на крак“ носи огромни рискове, а хората, които възразяват срещу подобен подход,често биват обвинявани, че едва ли не защитават корупционните практики у нас.
„Този законопроектна практика може да създаде много нови проблеми, отколкото да реши стари. Когато предприемаме мерки, ние трябва да бъдем сигурни, че те няма да навредят, а че ще помогнат. Говоря в лично качество, не съм сигурен, че заради европредседателството няма да приемем закона в този му вид. Вероятно ще бъде приет, а после ще има хиляди поправки. Смятам, че не е достатъчно съвършен. Самият факт, че когато стартира обсъждането му в правна комисия започнаха да дават заден ход половината му вносители,е достатъчно показателен. Да не забравяме, че това е втори опит за приемане на такъв антикорупционен закон. При първия имахме огромни притеснения и ги изказахме тогава на госпожа Кунева, тя си води записки и накрая предложи абсолютно същия текст“.
„Правя връзка и с думите на господин Петков, че според новите предложения освен неясни СРС-та ще имаме и агентурен апарат, доносници на повикване. Но по отношение на СРС-та – ние започнахме вече за всяко нещо да прилагаме такива средства, а преди беше ясно, че това е само за тежки престъпления“, посочи Димитров и допълни, че според някои предложения в текстовете всеки, който диша в България може да бъде обвинен в корупция.“
Според генерал Румен Миланов който също взе участие в дискусията един от слабите моменти в новите предложения е, че те не дефинират ясно понятието корупция. „Трябва да е ясно, че под корупция се има предвид точно определени престъпления, защото на базата на тях трябва да се организира и много важния елемент наречен превенция. Друг съществен момент е и каква ще е формата на това противодействие на корупцията. В момента се предлага изграждането на една структура, която да обедини, образно казано, всички звена, които работят по тази тема. Трябва да се има предвид обаче, че когато тези звена бъдат отделени от сега действащите структури, те ще загубят своята връзка със сега действащата система. Ние всъщност и в момента не сме изчерпали в достатъчна степен капацитета на съществуващите звена. И за това този проект малко прилича на предложение „да направим нещо като МВР по корупцията“, защото този нов орган ще има своята административна дейност, след това той ще има и своята оперативно-издирвателна такава. Следващ важен момент – как ще върви кореспонденцията, информацията с останалите структури на изпълнителната власт? Информационните потоци са изключително важни, както и обратната връзка за управление на този процес
