„Толкова пари даваме за здравеопазване и пак има недоволни”, казва Бойко Борисов на заседание на Министерския съвет на 16 май тази година.
Седмица по-късно, Премиерът отново е недоволен: „Отделяме 5 млрд. лв. за здравеопазване, да направят така, че да е справедливо“.
Като го слушаш, излиза, че си ги дава от джоба. Какво толкова, ще кажете, човекът така си говори. Всеки знае, че не ги дава от джоба си.
Така е. Уточнението кой какво дава, обаче е важно не от граматическа, а от юридическа и политическа гледна точки, за да може да се адресира отговорността.
Като слушаш Борисов, излиза, че добрите хора от Министерският съвет дават все повече и повече пари, а лошите хора в здравеопазването ги разпределят несправедливо(и още ги крадат и източват касата).
Уж случайно и по небрежност (и защото човека така си говори), едните целите в бяло, а вината адресирана на другите. Повтаря се 1000 пъти в различните медии и иди после обяснявай, че нямаш сестра.
Нямаше да възразявам, ако министрите наистина даваха, а лекарите, медицинските сестри и пациентите разпределяха парите. Само, че не е така, а точно обратното.
Правителството не може да създава богатство, доход или работни места. Правителството няма собствени средства. То може да вземе средства от гражданите, които после да преразпредели.
Ние, гражданите сме тези, които даваме здравните вноски на Правителството, а то самостоятелно или чрез назначените от него министри, шефове на касата и други, ги разпределя на доставчиците на медицинска помощ. Нещо повече, ние им плащаме за това, че разпределят нашите здравни вноски, защото осигуряваме, чрез данъците си и парите за техните заплати.
Назоваването на нещата с истинските и имена автоматично адресира и отговорността за лошото състояние на здравната система. За това, а не заради граматиката, тези въпроси трябва да се изяснят.
Правителството и подопечните му, са тези, които пишат правилата, осъществяват контрол над разходите и имат властта да санкционират нарушителите.
Когато Борисов казва, „да направят така, че да е справедливо” той го казва на себе си, защото само ръководената от него политическа власт има инструментите и правомощията „да направи така“. Физическите и юридическите лица не могат „да направят така”, защото са субект, а не обект на управлението.
Премиерът смени 7 министри на здравеопазването за 8 години управление. Парите, които сме му дали от нашите здравни вноски, са се увеличили два пъти за тези 8 години. Добре ли е управлявана здравната система?
Борисов е прав, че здравните разходи растат, а недоволството не намалява, но това му прозрение трябва да се разглежда, като израз на тежка самокритика. Нищо повече.
Д-р С. Кацаров
