Д-р Георги Чалдъков
Дойде едно животно
и започна да яде скала.
След това дойде едно лаещо куче,
което яде камъни.
След това дойде един вид нищо, което яде пясък.
След това дойдох аз и започнах да ям ехото.
Ехо от какво?
Ехо от „не знам какво”. – Никита Стънеску (1933-1983)
През 18-ти век L означавало Linnaeus – Карл Линей (1707-1778). Той е основател на съвременната таксономия (наука за класификации, гръцки taxis – ред; nomos – закон) на животинските и растителните организми През 1735 г. публикува книгата Systema Naturae, в която описва 4 400 животински и 7 700 растителни вида. Човекът принадлежи на Царството на животните: клас – бозайници; разред – примати; семейство – човекоподобни маймуни (или човекоподобни делфини? – метафоричен въпрос на Христо Фотев, обсъждан в неговата поема „Литургия за делфини“); род – човек (Homo). Homines erecti (изправените хора) се появяват преди около 2 милиона години в Африка. Оттам мигрират в Европа (и в Азия) и стават Homines Neanderthalensis, Homines heidelbergensis…… Сега настъпва новата голяма миграция към Европа.
Няма ги, обаче, момичето Тумай („надежда за живот” – на един от локалните диалекти в Чад) и „Красивата Люси”, наречена така на песента на Бийтълс „Lucy in the sky with diamonds”, която археолозите слушат по време на разкопките в Етиопия… И на върха на еволюционното дърво – Homo sapiens recens (съвременният разумен човек). „Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?” – отговорите на първия и втори въпрос на художника Пол Гоген са дадени от Чарлз Дарвин. Той отплава с кораба „Бигъл” през зимата на 1831 г. от Англия за Южна Америка – да картографира бреговете ѝ.
Претворил в концепция изследванията си, Дарвин написва „Произход на видовете чрез естествен подбор, или запазване на успелите индивиди в борбата за живот” – първите 1250 копия на книгата са публикувани в Лондон на 24 ноември 1859 г. За десетте издания на книгата докато е бил жив, Дарвин – един от най-големите учени на XIX-ти век – е получил три хиляди английски лири. Сега дават повече на футболист за хвърляне на тъч на стадиона „Олд Трафорд” в Манчестър.
Във всички издания на „Произходът” е изписано едно от съкровените послания на еволюцията: „Алтруизмът започва от мотивацията, която е учила човека, че даване-то на другия може да води към получаването от другия”. Въпреки че съвременният човек трудно ще се съгласи с такъв сценарий, ще спомена dо ut des (дай и получи) на старите римляни, „реципрочен алтруизъм“, описан от Робърт Акселрод. И live and let live (живей и остави другите да живеят) – поведение на толерантност и приятелство. Когато сте в West Kensington, Лондон и вървите по East End Road ще стигнете до кръчмата „The Live and Let Live“ – влезте и кажете поне едно уиски на някой Джон или Стюарт.
Защото „нещата, които даваш с удоволстивие на другите, ти продължаваш да ги притежаваш“ – знам това от Джон Макрей, канадски лекар, поет и войник в Първата световна война. Така в еволюцията оцелява не само най-приспособеният (survival of the fittest), но и най-добрият (survival of the nicest) – най-хубавият, не в козметичен, а в етичен смисъл. Това означава, че алтруизмът и сътрудничеството са превърнали човекоподобните маймуни в една „красива надежда за живот”. (На шега, а може би наистина, все още се учудвам защо егоистите, неученолюбивите и апатичните не се превръщат в маймуни? Ако това беше възможно, в НС ще има образовани и морални депутати. В зоопарковете – повече маймуни).
Големият въпрос: Ще се извиси ли човекът или ще падне – Homo reciprocans, Homo altruisticus или Homo necans (убиващият човек), Homo sacer (прокълнатият човек)*?
- Ще се превърне в „какво” човекът?
- Аз „не знам в какво”. Нито знам „Къде отиваме?”, особено сега, когато „говорят“
парите-и-войнитe – едно от най-големите предизвикателства на ХХI-ви век. През 1837 г. Дарвин започва да пише книгата си – на страница 36 над „дървото на еволюцията”, той е написал: I think (Аз мисля).
Нека и политиците се замислят и най-после се омиротворят! Нека „великите сили“
да спрат да се надпреварват в правенето на смъртоносни оръжия. А да правят всичко за доброто качество на живот на хората и на науката, образованието и културата (НОК) – иначе Светът може да бъде НОКаутиран… в третия рунд.
„Дипломатическите усилия за контролиране на ядрените оръжия също претърпяха големи неуспехи на фона на обтегнатите международни отношения заради конфликтите в Украйна и Газа“, отбеляза в своя годишен отчет Стокхолмският международен институт за изследване на мира (Stockholm International Peace Research Institute, SIPRI). „Не сме виждали ядрени оръжия да играят толкова важна роля в международните отношения от времето на Студената война“, каза в изявление Уилфред Уан, директор на Програмата за оръжия за масово унищожение на SIPRI.
„Велики“ и послушни политици, чуйте най-после „глас народен – глас Божи“ (Vox populi, voх Dei): „Да знаеш, момчето ми, зашета ли в света чума (война), значи Господ иска смирение! Господ кога правил света, сърцето си е положил там и мерака. А сега сърца по света няма и мерак за хубаво няма. Всеки дърпа към своята си истина и клетви като ехо се носят. Туй не е Божият свят, а човешкият! Е за туй иде пак чума (война)!“ – Йорданка Петкова. Напомни ми „О веселост маскирана! Ти с веселост маскирана печал“ на Гео Милевия „О дъжд обилен и печален….“.
Наскро в индийския вестник “The Hindu” попаднах на статия, озаглавена Might is right (в силата е правото) – подобно на казаното от Сократ и писаното от ученика му Платон: „Справедливостта не е нищо друго освен интерес на по-силния„. Статията завършваше с извода: “Ние трябва да сме по-силни, за да се борим със силата на властта” (We have to be mighter to fight might of power). Това може да се постигне със „силата е знание и любов” (Might is Knowledge and Love). Така може да просъществуват както изправените маймуни, така и опростените греховни ангели (гръцки, metanoia – „прошка“ и „промяна на начина на мислене“).
В телевизионно интервю на Великден-2023 на въпроса на водещия „120 минути“: „Коя е най-значимата дума за Вас“, големият поет, композитор и певец Кирил Маричков отговори: „Смирение, Прошка“. Нека помним тези свещени думи, както помним неговите велики песни. Защото от петък вечер на 11 октомври 2024 г. незабравимият красиво- и мъдрогласен Щурец спря да пее на Земята – сега с Джон Ленън, Джордж Харисън, Петър Гюзелев и Георги Минчев пеят на Небето.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*„Homo sacer. Суверенната власт и оголеният живот” е книга на италианския философ Джорджо Агамбен. Защото си sacer („прокълнат“), имаш “правото” само на vita nuda („оголен живот”, лишен от социално участие), имаш „правото” да бъдеш убит от всеки римски гражданин. Когато едно общество не наказва справедливо изявата на тази архаична агресия, се ражда Homo necans recens. Като изключим матрифагията при насекоми (изяждане на майката от нейните деца), човекът е единственото същество на Земята, което убива ближния си – хомоцидът е най-тъжната проява на съвременния човек. Ехо от библейската памет на Каин, от палеолитната памет на ловеца, от „волята за власт” – синдром на Макиавели-Ницше-Фуко?
– „Ехо от „не знам какво”.
