Д-р Георги Чалдъков
На 28 март 2016 г. медиите съобщиха, че млади българи, завършили в престижни университети във Великобритания, Франция и Германия, се събрали на конференция на тема „Пътят от Европа: Какво ще върне младите българи?“. Конференцията се провела в резиденция „Врана“ под покровителството на бившия цар и бивш министър-председател Симеон Сакскобургготски. И младите българи, наричани още юпита (англ. yuppie – акроним на young urban professional), основали клуб „Милениум“ с групи в Лондон, Париж и Берлин.
Конференцията била организирана от (i) Либерален институт за политически анализи (ЛИПА), в управелния съвет на който е професор Огнян Герджиков – два мандата депутат от листата на Симеон Сакскобургготски, (ii) Българско дружество на университета в Кеймбридж „CantaBulgarian“ (The Cambridge University Bulgarian Society), и (iii) инвестиционна и мениджмънт компания „Експат капитал“, на която изпълнителен директор е бившият министър от правителството „Сакскобургготски“ Николай Василев – едно от царските юпита, които от Лондон мигрираха в България през 2001 г.
На конференцията Симеон Сакскобургготски казал на юпитата от клуб „Милениум“, че „би било много полезно и необходимо за Родината да се поогледате и замислите – да се включите с вашите знания в административния апарат на държавата.“ И дал пример със своето правителство, в което „влязоха много млади българи, завърнали се от чужбина заради него“.
Докато при посещението си през 2010 г. в България президентът на Израел Шимон Перес ни посъветва: “Не ходете в банките, истината е в научните лаборатории – там се правят великите неща. Оставете хората си да поемат инициативата. Както ние правим. Богатството на Израел не идва от банките, идва от хората. Те могат да изградат велика държава от една малка територия” – звучи като поезия, превърната в реалност в Израел.
Кой български политик може да очертае с такава дълбочина проблемите
на съвременна България? И да покани образованите българи да влезат в „научните лаборатории да правят великите неща” – добро качество на живот, образование и наука. Защото the world looks so different after learning science, както казва Ричард Файнман – нобелист за физика-1965 г.
Накратко, ако и сегашните юпита* са като тези от Симеон Сакскобургготски през 2001-2009 г., по-добре за България е да си стоят по чуждите земи. Защото това вече сме го виждали – deja-vu, my friends! Преведено на български: парен каша духа!
Все пак, Велислава Петрова, докторантка по вирусология в Кеймбриджкия университет, познавайки Абрахам Маслоу и неговата доктрина за постигането на реализация (self-actualization), показа, че знае „Какво няма да върне младите българи?“ Защото го няма „Доброто общество, което позволява на човека да осъществява своите високи цели и да задоволява всички основни потребности.” – както е писал Абрахам Маслоу в „Психология на съществуването“.
Като вярвам и като знам, че имаме много талантливи и успяващи българи в САЩ, Канада, Западна Европа и Япония**, ще си позволя да посъветвам отдадената на науката млада докторантка по вирусология в Кеймбриджкия университет да не е толкова наивна, че да участва на конференции, покровителствани от Симеон Сакскобургготски, както и в Шоуто на Слави.
По-добре е да сравнява казаното от Симеон Сакскобургготски и Шимон Перес, и да препрочете „Пътят, който не поех“ на Робърт Фрост:
Два разделени пътя в гората, и аз –
Аз по-запустелия път си избрах,
И в това е цялата разлика.
И “Котка и гълъб” на (д-р) Калин Терзийски:
От смешна пушка,
стреляща със въздух,
беше лишен гълъбът от правото си на летене
във неговия роден въздух.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Юпитата на Симеон Сакскобургготски от началото на третия милениум компроментираха значението на тази дума и тя сега звучи така: „Определен тип крадлив български политик, подвизаващ се през периода 2001-2009 г., през т. нар. царско и коалиционно управление. При връщането си в България освен кражбата на материални блага, ограбва и вярата и уважението в образованите и интелигентните българи.“
** За някои от тях съм писал в книгата „Бургас. Сантиментални истории“ – есетата „Един бургазлия в Ню Йорк“ (стр. 127-130) и „Homo Janus Bulgaricus” (стр. 151-154).
