Не точно днес, а постепенно, разбира се, съвсем бавно и полека, стигнах до извода, че битката е загубена окончателно и безвъзвратно.

България капитулира. Или поне моята България, тази, заради която някога се включих в политиката и хвърлих много години и нерви, направих немалко грешки и изводи – капитулира.

Не звучи оптимистично, но такава е истината за мен и според мен.

Когато ни спуснаха по радиото и възвестиха по телевизията свободата да започнем преход към демокрация, в държавата бяха плъзнали, бяха я опаковали и впримчили две Мрежи.

Едната Мрежа бе на БКП, другата – на ДС.

Някъде във върхушките си, те действаха в синхрон, тук-там се преплитаха, аз самият в началото не ги разделях много ясно една от друга, а после пишех за злощастието на държавата и откраднатия Преход – откраднат именно, както пишех, от върхушките на БКП и ДС.

Веднага ще кажа – имам много приятели, били в БКП, имам чудесни приятели, които тогава са работили в ДС (дори преди това са ми били съученици или после – състуденти), но аз или не знаех, или станах приятел с тях по-късно, „при демокрацията“. Към тях нямам никакви лоши чувства и се отнасям в съответствие с това – какви са те, а не на какво са принадлежали ( съучениците си и до ден днешен чувствам като братя, виж, за състудентите това с малки изключения не мога да кажа и не искам да кажа).

Сега вече си давам сметка коя от двете Мрежи всъщност победи, коя има по-голяма вина за нещастията и несполуките на България, коя е по-голямото зло за страната ни.

Най-напред ще кажа следното:

България не случи и на двете Мрежи, затова говоря за по-голямо и по-малко зло. В другите държави, извървели Прехода, случиха поне на едната от двете Мрежи – мисля си, макар да не съм в детайлите, че ГДР и Полша, може би, случиха на Мрежа от бивши комунисти; Словакия и Румъния по-скоро случиха на Мрежа от бивши ченгета, а Унгария и Чехия вероятно случиха и на Мрежа от бивши комунисти, и на Мрежа от бивши ченгета.

В началото и двете Мрежи у нас играеха контрапродуктивно, даже реакционно, служеха за спирачка на Прехода и доста синхронизирано дискредитираха новите демократи. Даже

Мрежата на бившите комунисти приласка и бе просмукана от Мрежата на бившите ченгета.

Затова двете Мрежи се бранеха една друга, правеха си общи сбирки и лидерите им – формални и неформални – го удариха на милионерство и бизнесменство, създаваха съвместни корпорации и се хранеха взаимно чрез съвместна помощ, кой с повече политическа, кой с повече ченгесарска власт.

Живееха съвместно, в доста противен, но твърде естествен инцест.

Постепенно обаче в главното техните пътища започнаха да се разделят, Мрежите им да се разплитат, в смисъл – да се отплитат една от друга.

Мрежата на бившите комунисти (визирам върхушечната й част, най-вече) при всичките си патологии и фази на метастази, участваше поне донякъде в публичната част на властта и управлението – явяваше се на избори, водеше вътрешнопартиен живот, трябваше да се съобразява с настроенията на електората си, търпеше несгоди понякога на опозиционност, работеше срещу реална конкуренция.

И при цялата ни криво-лява демокрация, при всичките формални процедури, тя не можеше да не плаща данък на процесите и нагласите в обществото. Затова постепенно се спихна, лека-полека върви към санитарния минимум и много скоро ще има присъщи на много левите организации в доста бивши соцдържави околопрагови проценти, които ще я държат над водата, но вече няма да бъде сериозна политическа сила.

Именно поради известната принуденост да играе по правилата на неизвестно колко и как работещата ни демокрация, заедно с данъка „наказание“, който тя трябваше да плати от своите избиратели в частност и от обществото като цяло, тази Мрежа – Мрежата на бившите комунисти е определяна от мен като по-малкото зло от двете Мрежи.

Другата Мрежа обаче – Мрежата на бившите ченгета (отново визирам преди всичко върхушечната й част), остана основно в скритостта, в невидимите или поне непрозрачните гънки и пазви на обществото и обществения живот, развиваше се, разгръщаше се, разедряваше се и се разпростираше необезпокоявано, даваше непрекъснати метастази, преплетена като свински черва тя овладяваше зона след зона, сфера след сфера, област след област от живота на държавата, обществото и гражданите, привличаше като на вербовъчен принцип нови адепти, дори не били част от нея по-рано.
Едни притискаше със само на нея известни й тайни (минали и настоящи, защото тя присъства много силно в специалните ни служби, полицията, армията, съдебната система), други съблазняваше с пари, престиж, постове, титли, бързи кариерни, политически, медийни, научни, образователни успехи, степени и звания, трети просто купуваше, на четвърти не оставяше полезен ход, притискайки ги до стената с вероятната участ на безработни и гладни, пети бяха нейните деца, внуци, бизнес-партньори, любовници, съ-корупционери…

И тази Мрежа успя, тя победи! Тя е наистина, без капка плащане на данък на сценарийно или клиноведско мислене, победителят, Победителят с голямо “П“ на Прехода, на прехода с малко „п“!

Тази Мрежа е по-голямото зло, тя е голямото зло за България и прехода към демокрация!

Тя е навсякъде, тя има контролни позиции в бизнеса, финансите, културата, науката, образованието, здравеопазването. Тя е развихрила своите метастази из министерства, агенции, корпорации, общини, културни институции, спортни дружества, университети, болници, съвети, служби, ведомства… Тя държи контролните механизми навсякъде, където се определят секторни политики, където се задават норми и стандарти, където се лицензират дейности, акредитират учебни заведения, дефинират приоритети, стратегират енергийни проекти, решават творчески съдби…

Тя, за разлика от къде искреното, къде неискреното прилепване на Мрежата от бившите комунисти към водещите цели и посоки на българската външна политика, на политиката за национална сигурност, отбрана и вътрешен ред, е откровено анти на тези политики, на тази Политика. Тя е проводник на чужди външни интереси, тя откровено мрази външнополитическите принадлежности на България и отявлено ги осмива, окарикатурява, охулва.

Тази Мрежа навсякъде в момента извършва нахъсено и навъсено (усетила слабостта и безгръбначността, безидейността и аматорьството на властта) пълзящи преврати, реставрации, контрадемократични революцийки – в бизнеса, в гражданското общество, в науката, в образованието, в социалните дейности, в екологията, в енергетиката – тя отменя норми, структури, критерии, практики, разбирания.

Тя със страшна сила преформатира науката и образованието в националната сигурност, като дава воля на командно-административни похвати, авторитарни подходи, просъветски структури, антиевропейски стандарти, антидемократични схващания.

Тя не иска младите хора, които не са част от нейната метастазна Мрежа, които мислят различно от нейните стереотипи, нагласи и „ценности“ да достигат високо ниво на гражданска експертиза, а когато достигнат такова ниво, тя им пречи да се реализират тук и им дава да разберат, че или ще се откажат от своите проевропейски, продемократични убеждения и възгледи в националната сигурност, или да се махат на майната си, работа и кариера те тук ще видят през кривия макарон на мизерията и нищетата – житейска и интелектуална.

Тази Мрежа спечели битката „Кой?“, спечели и битката „Как?“

Тя прекрасно и безнравствено се ползва от всички специфики и правила на демокрацията – банкова тайна, невинен до доказване на противното, неприкосновена частна собственост, автономия на университетите, офшорни фирми, машинации (по-рано) – сделки (сега)…

Тя може да хули и омаскарява всекиго, защото е свобода на словото, но да заглуши и осъди всекиго, който й изнася кирливите ризи, защото има защита от разпространяване на лоши работи чрез медии.

Тя може да изкористи всяка процедура – дали било конкурс за работа, дали било конкурс за обществена поръчка, дали било конкурс за професор, дали било конкурс за финансиране от обществени фондове.

Тя използва законите на пазара и конкуренцията, защото във вида им у нас, те са пазар и конкуренция, от които тя, чрез невидимите си пипала, чрез необявените си доходи, чрез тесните си като свински черва преплитания, е осъдена да бъде най-пазарно ориентирана и най-конкурентно способна. При това за нея не е важно това, което се случва да е добре за България, обществото и гражданите, важното е да е добре за нея!

Тя побеждава, като превръща своята изгода, своя келепир, своята полза в Закон на живота в България.

Тя няма проблем да бъде победител в нашето общество, защото то е сътворено така, както на нея й е угодно. Защото тя контролира институциите, механизмите и процедурите, които излъчват, а по-скоро назначават победителя.

Всеки, който не иска да играе по нейните правила е обречен на изхвърляне от играта, на маргинализиране, на асоциализиране, на деморализиране.

Тя не проявява пощада към никого, защото има само една пощада – да й се подчиниш, да й се наведеш в неприлична поза, да й паднеш на колене, да се предадеш и да се покаеш.

Това е моята истина, това е моят извод.

Мрежата на бившите ченгета – преди всичко и най-вече нейната върхушечна част, но да не забравяме, че това е Мрежа, така че и доста много хора от невърхушечната й част печелят от свързаността си с тази Мрежа – е големият победител в нашия Преход.

България или поне моята България, няма избор – тя трябва да капитулира, всъщност, тя вече капитулира пред тази Мрежа. Тази капитулация е основната равносметка на прехода, тя означава, че дълги години Мрежата на бившите ченгета ще играе във всяко едно начинание, във всяка една дейност, с белязани карти. За нея няма да има нищо свято, освен нейният Интерес! Защото нейният Интерес, както казах, е Законът на живота в една България, захлупена и задушена от тази Мрежа.

Така виждам нещата аз и си давам горестна сметка, че ние изпуснахме историческото време да разкъсаме тази Мрежа на бившите ченгета, да отстраним като тумор тази многоглава Хидра, тази метастазна прокоба за българското общество и сега нищо друго не ни остава, освен безпрекословната капитулация.

Аз си признавам честно, загубих и губя всички илюзии за справяне с тази Мрежа, загубих и губя всички битки срещу нея.

И понеже говоря за Мрежа, последната ми монография се нарича „Сигурността – животът на Мрежата“. Затова знам, че поне засега науката за мрежовото, рисково, постмодерно и глобализирано общество не е открило друг начин да бъде победена една мрежа, освен от друга мрежа.

С мрежите могат да се борят успешно само мрежи. Наистина, практически е невъзможно мрежова структура да се победи „отгоре”. Тя няма точно локализирано сърце, което да бъдат атакувано; мрежата не може да бъде обезглавена, защото или няма глава, или има твърде много глави.

Това може да стане само „отвътре” – от друга мрежова структура, която да я „обгърне”, да спре кислорода й, да я задуши, да я разкъса и разруши нейната тъкан, да унищожи хранителната й верига. В борбата с гъвкавите, мобилни и мутиращи мрежи са нужни мрежи с по-голям социален капитал, с по-силна мотивация, с повече енергия и с по-вярна стратегия.

Аз не виждам у нас подобна алтернативна Мрежа, способна да се разправи с Мрежата на голямото Зло в България. Може би младите хора у нас могат да изградят такава мрежа и да отвоюват държавата си от метастазната Мрежа. Но това е само едва мъждукаща моя надежда.

Знам, че звуча твърде песимистично. Но песимистът, както казва един мой приятел, е всъщност добре информиран реалист…

*Коментара на Николай Слатински публикуваме от личния му блог .