България се изкачва с 20 места в годишната класация на „Репортери без граници“ за свободата на словото по света, обявена в днешния Световен ден на свободата на пресата. Страната е на 71-во място в новото изданието на класацията, след като миналата година се изкачи с 21 места до 91-во.

България вече не е предпоследна сред държавите от Европейския съюз, като мястото ни е заето от Малта. Все още обаче сме на едно от последните места по медийната свобода сред страните в ЕС, като изпреварваме само Гърция (107-мо място), Малта (84-то място) и Унгария (71-во място), съобщиха от Асоциацията на европейските журналисти – България.

„Въпреки добрата позиция в доклада, който оценява свободата на словото в 180 държави и територии, резултатът на България не се подобрява значително“, коментира Павол Шалай – регионален директор на на „Репортери без граници“ за Европейския съюз и Балканите. По думите му трябва да се има предвид, че страната ни е в сегмент от класацията, в който разликите са много малки. Според Шалай подобряването на политическия показател в медийната ситуация у нас отразява факта, че през по-голямата част от 2022 г. страната е управлявана от правителството на Кирил Петков, което като цяло е зачитало свободата на пресата и е ограничавало опитите за намеса в нея. „Годините на Борисов бяха пагубни за журналистиката“, смята той. Павол Шалай допълва, че властите у нас обаче не са успели да предприемат системни стъпки за подобряване на ситуацията със свободата на словото и журналистите често са атакувани от определени политически партии, особено от „Възраждане“. „По-високият резултат на страната в сферата на безопасността на журналистите може да се обясни с по-малкия брой регистрирани заплахи“, обяснява той.

От Асоциацията на европейските журналисти – България отбелязват, че е регистриран напредък по отношение на правния индикатор в оценката на България, който може да се обясни с усилията за борба с „делата шамари“, или т.нар. SLAPP (стратегически дела против публично участие), които изобилстват напоследък. Като пример се посочват дела срещу журналисти на „Биволъ“ и BIRD. Павол Шалай посочва, че у нас се наблюдава проблем с обърната роля на някои високопоставени прокурори, които според него притискат журналистите, вместо да ги защитават и систематично да преследват престъпления срещу тях. Асоциацията на европейските журналисти – България отчита и стратегическите дела против публично участие като зачестил проблем пред българските медии.

В световен план класацията на „Репортери без граници“ за 2023 г. показва, че ситуацията със свободата на словото е „много лоша“ в 31 държави, „лоша“ е в 42, оценява се като „проблематична“ в 55 и „добра“ или „сравнително добър“ в 52 страни. Средата, в която работят журналистите е „лоша“ в седем от десет държави и задоволителна само в три от десет.

​​ От Асоциацията на европейските журналисти – България изтъкват също, че през 2022 г. войната в Украйна е позволила на Кремъл да започне окончателно „прочистване“ на руския медиен пейзаж. Системна цензура и принудително изселване на независими руски и чужди медиите освободили място за разпространение на координирана пропаганда от проправителствени медии. От организацията допълват, че забраната на западните социални медии е от полза за Telegram, a потребителите на платформата в Русия (164-то място в класацията на на „Репортери без граници“) са се увеличили повече от два пъти за една година. Според асоциацията това е и каналът, който независимите медии най-често използват за заобикаляне на цензурата в страната, но също така тази платформа е населена и от пропагандните мрежи на Путин, като някои канали в Telegram дори проследяват движението на чуждестранните журналисти, които местната власт смята за шпиони.

„В Украйна (79-то място в класацията) пропагандният апарат на Кремъл се разгръща с голяма скорост – когато руските военни завладяват нова територия – телевизионните канали там са заглушени, украинските медии се сменят и местните журналисти биват преследвани. Журналистите имат много повече свобода в тази част от страната, която е свободна от окупаторите, въпреки сътресенията в медиите, трудностите, свързани с отразяването на държава във война и ограниченията при съобщаване на информация за бойните действия. Войната и духът на национално единство намаляват влиянието на олигарсите в украинските медии и са ограничили техния натиск“, заявяват още от Асоциацията на европейските журналисти – България.

Отчита се, че войната в Украйна е засегнала и Западна Европа, като се посочват конкретни примери с държави са ограничили работата на местните журналисти с основание „запазване на национална сигурност“:

В Гърция (107-мо място), решението за шпиониране на журналисти от местните разузнавателни агенции чрез шпионския софтуер Predator представлява най-големият акт на погазване свобода на словото в Европейския съюз през 2022 г. Това обяснява и защо Гърция е класирана последна сред страните членки на ЕС.

В Албания (96-то място) прокуратурата наложи непропорционални ограничения върху журналистическото отразяване на кибератака от ирански произход.

В Обединеното кралство (26-то), където Джулиан Асанж все още е в затвора в очакване на екстрадиция, разследващата журналистиката е застрашена от законопроект за националната сигурност, в който липсват мерки за защита.

В Латвия (16-то място), медийният регулатор произволно отне лиценза на независим руски канал. Във Финландия (5-то място) двама журналисти бяха осъдени за разкриване на държавни тайни, а пък в Швеция (4-то място) ново законодателството подкопава поверителността на източниците на журналистите.

Регистрира се и значително намаляване на различията в класирането на страните от ЕС, като два пъти повече са се издигнали в листата, в сравнение с тези, които са слезли надолу. Същевременно ЕС обсъжда и законодателство, което ще установи общи стандарти за свобода на медиите. „А по-доброто представяне в класацията на страни от Източна Европа е съпътствано от осъзнаването, че независимите медии са по-добра защита срещу кремълската пропаганда. Сърбия (91-во място), където проправителствените медии, разпространяващи руска пропаганда, претърпя най-големия спад спрямо другите страни от Балканите“, посочват от Асоциацията на европейските журналисти – България.