Голям ръст на неравенството в последните десет години. Това установяват данните на Института за пазарна икономика, отчетоха от ИПИ на брифинг в понеделник.

Основен фактор за задълбочаването на тази негативна тенденция е неефективността на социалните плащания, смятат икономистите. Получаването на такива – пенсии и социални помощи, влияят позитивно върху качеството на живот на най-маргиналните групи с най-ниски доходи, но не и в общ план.

„През последните няколко години забелязваме изместване на доходите на домакинствата над линията на бедност„, отчете Адриан Николов от ИПИ. Най-ниска положителна динамика по този фактор има при пенсионерите.

„Социалните трансфери имат много малък ефект. Фокусът, който поставяме именно върху социалните плащания, бе подкрепен именно от пандемията. Реторичен бе отговорът дали в ситуация на криза социалните плащания имат ефект, каза Петър Ганев от ИПИ.

Диалогът за социалната политика станал монолог според Иван Нейков

„Ако в предизборната програма има глупост, не е голямо достойнство да се хвалиш, че си я изпълняваш“

За миналата година ръстът на социалните плащания е 7%, като по пера рекорд с 19% бележат целевите помощи за отопление. Почти не бележат промяна разходите за лечение и диагностика например, и то по време на пандемия и безпрецедентната ситуация в икономически и здравен план.

„Така са направени социалните програми, че дори и в такава криза те не реагират – не се увеличават нито разходите, нито получателите. При този стрес тест видяхме, че тези системи са неадекватни. Много хора останаха рязко без доход, без да могат да се възползват от тях“, отчете Лъчезар Богданов.

Дълбока неефективност има и в сферата на социалните услуги – има огромен брой чакащи за базисни услуги, най-вече в сферата на грижата за стари хора и хора с увреждания, въпреки, че 19,5 хиляди места са вакантни във всички институции, а чакащите са около 11 хиляди.

28 милиона лева са социалните помощи, базиращи се на доходите на домакинствата, а не по общо основание, а средномесечният им размер варира основно около 20-30 лева, което е абсурдно ниско на фона на 50 милиарда публични разходи, отчетоха още от ИПИ.

„Новият закон за социалните услуги дава възможност за оптимизиране на този модел, но трябва да има адекватни законови текстове и създаване на адекватна карта на социалните услуги„, смята Петър Ганев.

По думите на експерта следва да има мерки конкретно в направленията, където има ефективност, най-вече в мерките, базирани на доходите, вместо да се наливат пари в безсмислени социални политики.