„Имот под наем БЕЗ наем“?

Как се появи идеята „Имот под наем БЕЗ наем“? Защо основа този проект?

Идеята е да се намират хора с взаимно засичащи се интереси. Целта е в пустеещи, празни селски къщи да живеят хора, които искат да се върнат на село, но по една или друга причина не желаят да закупят. Идеята се зароди в момент, в който търсех да закупя селска къща до града. Гледах ги тъжни, самотни, победени от бурените, ветровете и дъжда… и в миг ми хрумна, колко е практично и за рушащата се къща, и за мен самата – да се комбинираме със собственика и. Бидейки си взаимно полезни да спомогнем за съхраняването и във времето. Създадох проекта „Имот под наем БЕЗ наем” за да се възползват повече хора от идеята. Когато такива нетипични, специфични обяви са на едно място, те имат реален шанс да бъдат реализирани във времето,  хората ще знаят къде да ги търсят.  Чрез сайта beznaem.com е създадена национална платформа, база данни само с такива обяви в два основни раздела:  „Търся  без наем”, „Предлагам без наем”. Имаме 1019 обяви от цялата страна. Събрани са за 1 година, след създаването му от доброволец- beznaem.com. Ние сме екип от доброволци, всичко до този момент за 2 години е създадено на доброволни начала.

Колко време работиш и колко семейства си настанила до сега? Колко последователи има  сайта?

Реално доброволно работя по инициативата вече 3 години чрез група във Фейсбук „Имот под наем БЕЗ наем”. Споделените, реализирани обяви до момента са 129 за цялата страна. Нашите златни 129 зрънца, с които засяваме  взаимоотношения на взаимопомощ, като внимателно пристъпваме в тази деликатна за българите тема – родните ни къщи в селата. Знам, че не всички споделят с нас в групата радостта си, ако има успешен финал на търсенето им. Вероятно са доста повече от тази бройка. Групата във Фейсбук „Имот под наем БЕЗ наем” има в момента 32 780 съмишленици.

Имате ли някакъв бизнес модел за „Имот под наем БЕЗ наем“? Поне самата ти да се издържаш?

За момента не, нямам бизнес модел, но вече е необходим такъв. Правя първи стъпки  в тази посока, тъй като развитието на инициативата в бъдеще се нуждае от средства. С доброволчество е доведено до този етап, но за да стъпи на стълбата на усъвършенстването и разширяването са необходими средства. Необходими са  професионални  грижи за сайта и за дейностите, които произлизат от нуждите на хората, пуснали обяви с желание да доверят селската си къща за стопанисване. Усилията ми до момента, положения труд в годините, отделеното от мен лично време е много, и напълно доброволно от моя страна, без за това да съм получавала лично каквото и да е заплащане. Другите администратори на група също са доброволци. Специални благодарности за тях – Силвия Велкова, Анета Станева, Диана Димитрова, Андрей Ненов и много други. Чудесни хора чудо правят, нали! Получих малък размер дарения от съмишленици, но изразходените от мен средства в пъти превишават дареното. Работя като актриса, с това се издържам. В свободното си време доброволно работя в сайта и в групата на инициативата във Фейсбук „Имот под наем БЕЗ наем”.

Говорила си с много хора, търсещи къща на село. Какви са главните причини за да желаят преместване на село?

Според моите наблюдения това са обичта към селските къщи у много българи, спомените им от хубаво детство, желание да съхранят българските традициите, стресът в градовете, замърсеният въздух, непълноценната храна, която се предлага там, осъзнаване на изключително полезното влияние на естествения начин на живот – в близост до природата, желание децата да израстват в спокойна среда, тичайки на воля, отглеждане на зеленчуци в собствена градина  и т.н.

Групата става ли все по-голяма, или по-скоро след първоначалния интерес и еуфория, тези които са търсили, вече са намерили и няма кой знае колко нови желаещи.

Напротив! Интересът към идеята не е изчерпан, дори тепърва ще се развива. Последователите й продължават да нарастват. Имаше пик, преди време с месеци приемахме стотици на ден в групата, имаше 3-4 дни с хиляди заявки на ден /след първата статия написана за инициативата/,  помня ги, усмихва ме споменът… В момента новите заявки за членство са около 100 на ден. Определено в сайта се увелича броя на обявите, което много ме радва. Увеличават се и посещенията на сайта. Подобрява се начина на написване на самите обяви. Вече не са кратки, сухи и информативни, а заприличват все повече на лични, откровени писма. Учим се как да го правим. За моя радост срещам желание у достатъчно много хора в групата да проучим търпеливо възможностите, които дава такава провокираща идея. Възможно е в близко бъдеще, тази тенденция за завръщане на село, да се превърне в нещо модерно, авангардно.

Има ли интерес от българи които живеят в чужбина или от чужденци?

Има забележителен интерес от българи живеещи в чужбина към инициативата и дори подкрепа от тяхна страна на дейността. Чужденците все още не са запознати с тази наша уникална инициатива. Тя бе замислена от българи за българи. Нямам информация някъде да има развит подобен проект, мисля, че е уникален.  Бих се радвала да науча за неин  аналог в друга държава за да почерпя опит в организацията, а не бавно да търся как да се осъществява. Иска ми се да сгъстя времето за намиране на перфектната формула. Трупаме опит и ходовете узряват последователно по пътя.

Защо просто не купят къща? Има села, където все още за 2-3000 лева можеш да купиш къща с двор.

Правих анкета в групата преди време с този въпрос. Най –много се отбелязаха в отговора: „Нямам средства да закупя, но имам средства да поддържам”. Нека имаме и друго в предвид –  ниски са цените на селски къщи, които са далеч от големите градове. Близо до оживените такива, цените на селските къщи са доста сериозни. Нещо много мило, човешко забелязвам – някои от собствениците, които предлагат селски къщи за стопанисване, истински се вълнуват от възможността да споделят, да помогнат, да дадат нещо свое на друг точно по този начин БЕЗ наем, без финансови взаимоотношения, откриват красотата на това да споделиш с друг човек, да се довериш… Имаме нужда да си вярваме един на друг, изморихме се от недоверие и враждебност помежду си и с това решение се отказват от недоверието, и си позволяват да потърсят, да мечтаят, да споделят с другите какво искат ….

Има ли често проблеми между собственици и “наематели”?

За моя радост няма споделени с нас голям брой оплаквания от реализираните обяви. Има споделени 4 случая с недоразумения, но не и категоричен проблем в тези нови взаимоотношения за доверяване на селски имот. Най-отговорно заявявам, че тези взаимоотношения се развиват чудесно между отговорни, коректни, разумни и реализирани човеци. Такива и успяват да намерят селски къщи.

Има ли “хитови” села, където вече има цяла нова общност от нови заселници?

Все още нямаме такива села. Силно се надявам, в бъдеще да изберем едно село и да се свържем със собствениците на празни къщи там. Да населим едно конкретно село някъде в България. По мое мнение кметовете на селата могат много да помогнат на инициативата, като лично информират самите собственици на пустеещи къщи за проекта „Имот под наем без наем”. Хубаво е собствениците да знаят, че има специализиран сайт за обяви, търсещи стопани на селски къщи beznaem.com. Ако някога пожелаят да потърсят стопани за къщата си, ще знаят къде да пуснат обявата си за да имат шанс да го открият.

Външен човек ще каже, че много от клиентите  ти са откачалки. Вид ново поколение хипстъри, вегани, които цял ден се занимават с йога, децата без ваксини, вечно със сополи… Така ли е?

Всяка нова идея винаги има противници. Ние не сме откачалки, ние сме човеци, с желание да си помагаме един на друг. Който ни възприема като откачалки, за мен е победен от отчуждението, изолацията и липса на желание да си помагаме взаимно. Каква е алтернативата в техния случай? Един срещу друг ли да живеем в бъдеще? Абсурдната поговорка „Я не сакам аз да съм добре, сакам Вуте да е зле”- това мислене ли да развиваме? Този път ли да вървим?

Моята душа не избира това. И съм тръгнала по друг път. Ето че има и други като мен. Не очаквам  проекта да бъде възприет от всички. Това е зараждане на качествено нов тип взаимоотношения и е абсолютно естествено да не се приема с отворено сърце от всички хора. Толкова сме различни хората! Оказа се, че не са малко хората, които разбират колко много шанс, практичност, лична отговорност, обич и загриженост към къщите им  има в тази нова възможност. Колко много мечти се сбъдват по този начин!

Предполагам, че за тези хора най-трудно е да намерят училище за децата и някакъв поминък. Как се справят? Какви са твоите наблюдения?

Темата с поминъка по селата е тежка, всички знаем какво се случи в селата, нали? Знаем какво се случи с детските градини, училищата, колко много от тях бяха закрити… Това са фактите, пред които можем само да мълчим и да направим единственото възможно – да действаме в посока на промяната  на сегашното положение. Човек поеме ли в един момент цялата отговорност на това, което му се случва, започва да става свободен. Нямам лично време за да бъда във връзка с хората, които са доверили или живеят без наем, и не знам как се справят и какви са им проблемите на село.

С какви проблеми по принцип се сблъскват клиенти ти? Все пак културен шок, или по-скоро практични проблеми.

Със сигурност мога да кажа от наблюдение, че трудно е на хората, защото не знаят точно какво искат. Обикновено са на ясно какво не искат, но какво искат – явно това е по-трудното знание.

Много се говореше по едно време за ИТ селища. Хора с високо технологични професии да работят дистанционно. В реалност, твоите хора с какво се занимават? Как изкарват хляба?

Всеки различно … Повечето пътуват и работят в градовете. Но нямам достатъчно информация за това.

Предполагам, много къщи си търсила и с много хора си говорила по въпроса за обезлюдените села в България. Колко села има в България изобщо, знаеш ли?

Да, с много хора съм говорила по темата, имам впечатление, че повечето искат да ги съхранят, но не виждат начин за това. Този проект им дава един от многото възможни начини за да ги запазят във времето.  В инициативата откриха  възможност за това. 5302 населени места има в България, от които 5045 са села, това са данни от нета, не знам дали са точни.

Как виждаш бъдещето на българското село в по-дългосрочен план?

Бъдещето на българското село зависи от индивидуалния избор, който ще направи всеки от нас поотделно, който има желание да се върне за да живее на село. Ако много изберат да се върнат на село и го направят, и започнат да искат и да се борят за това си решение, държавата ще се съобрази, надявам се. Бавно ще бъде, няма да е лесно… И какво от това? Да се откажем само защото нещо е трудно? Лично аз не се отказвам от нещо само защото било трудно. Трудно, не трудно правя го, защото го искам. Надявам се нашите държавни институции да ни обърнат внимание, да ни подкрепят. До този момент няма реакция от тяхна страна към нашите действия… Ще помогнат ли на българските села и на хората, които искат да живеят в тях? Иска ми се повече хора да разберат, че естествения живот за човешкото създание е на село,  а не в градовете.

Държавата трябва ли да води по ясна политика спрямо селата? Аз, примерно често съм мислил, че държавата трябва да започне да изкупува изоставените  имоти. Да вкара необходимата инфрастуктура в селото, да продава земите около селото на фирми които биха инвестирали в работни места и да продава парцели в регулация на желаещите от големия град. Село по село. Не знам. Споделяш ли тази визия?

Чудесно би било, но засега няма никакви симптоми за такива намерения от страна на държавните институции. Бог не е забравил селата, защото те още са там, чакат ни в гробищно мълчание, но държавата, с наша помощ ги обрече и превърна голяма част от тях просто в човешки пустини. В Европа не е така. Селата са пълни с живеещи постоянно в тях хора, които всекидневно пътуват до града за да работят.

Предполагам, че самата ти отдавна живееш на село? 

Живея на село от около 3 години, на 25 км от Бургас. Пътувам до работа в града с автомобила си всеки ден. Живея на село, защото  само там се чувствам жива! Защо ми е да живея, ако не се чувствам така… Това е единствено правилния избор за мен, за да съм щастлива – чист въздух, тишина, труд в градината, асма и под нея маса, коте, куче, съседи, с които съм в реален контакт, пейка пред портата, лястовичките на верандата, огъня вечер, светулки, смок, белка, таралеж и пор, все вълнуващи срещи имах с тях.. не мога да изброя всичко обикновено, реално и огромно в своята истинност! Само ако знаете колко ми е хубаво на село…