Science-in-verse-cum-science-in-fiction
Или, за да може най-после да има редовно правителство
Д-р Георги Чалдъков
Пролет
Мечките усещат затоплянето и
се събуждат от зимния сън,
бадемовите клонки се покриват с пъпки –
като тези по дендритите на милиарди неврони* –
бадемите мечтаят за пчели –
да ги целуват и разцъфтят.
* Невроните имат два вида израстъци: един аксон и много дендрити (гръцки dentros – дърво). Повърхността на дендритите е покрита с „пъпки“, наречени „дендритни гърбици“ (dendritic spines) – важни структури на мозъчните синапси, участващи в когнитивните процеси – затова са наречени „когнитозоми“. Двете микрографии, показани по-долу, са от: Tolias KF, Duman JG, Um K. Control of synapse development and plasticity by Rho GTPase regulatory proteins. Prog Neurobiol 2011; 94:133-148. DOI:10.1016/j.pneurobio. 2011.04.011. Като четете тази статия, може да се насладите на вашите дендритни пъпки и да ги накарате да разцъфтят – превенция за болестта на Алцхаймер-Перусини (Pellegrini F, Rosso M, Chu DT. Gaetano Perusini: The forgotten neuroscientist behind „Alzheimer’s“ disease. Neuroscientist 2023;29(3):273-276. DOI: 10.1177/10738584211059466
Преди няколко години колега от Университета в Атланта, щата Джорджия ми изпрати статия, публикувана през 2011 г. в Trends in Pharmacological Sciences. В нея е описано откриването на гена на глупостта при мишки (и хора) –протеинът, който този ген кодира, се нарича Regulator of G-protein Signaling 14 (RGS14). Авторите прилагат технология за премахване на гени на мишки, за да изследват „родените“ knockout mice. Нокаутирането на гена RGS14 води до значимо подобряване „интелекта“ на мишките – те по-добре запомнят предметите и изходите на лабиринтите, поставени в техните експериментални „къщи“. Авторите установяват, че генът RGS14 потиска синаптичната пластичност на невроните в двете „морски кончета” (hippocampi) – мозъчни структури, отговорни за паметта и обучението. Затова RGS14 е наречен метафорично „ген на Хоумър Симпсън“ – на името на глуповатия главен герой в „Семейство Симпсън, американски анимационен сериал.
За да може най-после България да има редовно правителство, трябва да се нокаутира „гена на Хоумър Симпсън” на повечето депутати от партиите на старомутрието. Очаквам д-р Людмил Станев да напише „Ако избирателите бяха генетици” – вярвам, че разказите му ще бъдат по-интересни от тези в „Ако импресионистите бяха зъболекари” на Уди Алън. И по-полезни, защото в тях ще пише за нокаутирането на „гена на Хоумър Симпсън“ и появата на knockout politicians, целящо да подобри техните интелектуални способности. Вероятно Людмил Станев ще бъде номиниран за Нобелова награда за литература. Както бащите на knockout mice – Марио Капечини, Мартин Еванс и Оливър Смитис – бяха удостоени с Нобелова награда за медицина през 2007 г.
Лоренц, гларусите и пеперудите
На терасата всеки ден
давам закуска на гларусите, които летят наоколо.
Веднъж засадих крило на гларус в саксия на терасата
и след няколко дни един гларус размаха крила и излетя
по златната пътека на зазоряващото море на Claude Monet (Impression, Sunrise. 1872).
Едуард Нортън Лоренц (1917–2008), професор по математика и метеорология, видя полета на гларуса и написа заглавието на своята лекция: „Предсказуемост. Дали размахът на крилата на гларус в Бразилия предизвиква торнадо в Тексас?“, изнесена на 29 декември 1972 г. във Вашингтон на 139-ата конференция на Aмериканската асоциация за напредък на науката. Председателят на конференцията обаче замени „крилата на гларус “ с „крилата на пеперуда“ – и „ефект на пеперудата“ стана една от най-красивите когнитивни метафори на теорията на хаоса, базира на принципа на Лоренц за Minimum Necessary Change, който е научно продължение на фантастичната новела The End of Eternity на Исаак Азимов – университетски професор по биохимия в САЩ. Геройте, наречени „етернали“, са група от само мъже, които се движат от Вечността до Земята и обратно. Днес тази книга щеше да бъде изгорена от суперлибералните феминистки на Холивуд и Брюксел.
Да се върнем при хаоса и реда. Това, което изглежда като хаос, в който не се забелязва никакъв ред, наистина има определен порядък. „Представете си всички хора“ живеят в свят, в който гларусите и пеперудите размахват крила, и друг свят, в който те не правят това. Тази малка разлика ще означава, че торнадо ще има само в един свят. В кой свят предпочитаме да живеем – в детерминистичния хаос на демокрацията или задължителния ред на диктатурата? Във филма „Матрицата“ има такъв мотив: „Това е последният ви шанс“, казва Морфей.“След това няма връщане назад. Взимаш синьото хапче и историята свършва. Събуждаш се в леглото си и вярваш в каквото искаш. Взимаш червеното хапче и отиваш в страната на чудесата и аз ти показвам колко дълбоко езаешка дупка. Помнете, че всичко, което ви предлагам, е истината. Това ще бъде трудно, но възнаграждаващо“.
Като метафора пеперудата присъства и в „Глас като гръм“ на Рей Бредбъри: „Паднала в калта, светеща в зелено, златисто и черно, беше една пеперуда, много красива и много мъртва – и тя промени резултатите от президентските избори“ (Тръмп versus Харис – „червен слон“ срещу „синя магарица“?).
Нека сега да видим една българска пеперуда, която изкривява двуметрова бронзова фигура в центъра на Париж – скулптура на Живко Живков, известен в света като JIVKO. И „Вдигнеш ли ръка да погалиш чаровна жена, раздвижваш въздуха на цялата Вселена“, написано от големият поет Борис Христов.
Гларуси и пеперуди летят и в българската поговорка: „Денят се познава от сутринта“. Една сутрин, като се събудил, древният китайски философ Джуандзъ „се чуди дали е човек, който сънувал, че е пеперуда, или е пеперуда, която е сънувала, че е човек“. Ефект на гларуса и пеперудата има и в “липсата на един перон за подкова“:
Заради липса на пирон подковата беше изгубена.
Заради липса на подкова конят беше изгубен.
Заради липса на кон ездачът беше изгубен.
Заради липса на ездач битката беше изгубена.
Заради липса на битка кралството беше изгубено.
И всичко това – заради липсата на един пирон за подкова. –
Бенджамин Франклин, „Алманах“ (Poor Richard’s Almanack), публикуван последователно през 1739–1758 г. под псведонима „Richard Saunders”.
Всички тези истории ми напомнят за разказа „Перуанският евреин, който стана индианец“ от романа „Разказвачът“ (El Hablador) на магическия писател Марио Варгас Льоса. Където Саул Зуратас-Маската, негов университетски колега, е „разказвач на истории“ за местното население покрай Амазонка: „Най-важното нещо за тях е самоконтрола, братко. Изблиците на страст трябва да бъдат сдържани, защото има съдбовна връзка между духът на Човека и този на Природата, а всяко бурно сътресение в човека води и до унищожение в Природата. Избликът на човек може да доведе до повишаване на нивото на реката и поради убийство, селото може да бъде изгорено от мълния“.
В моралната философия на Сократ това е концептуализирано като enkrateia („енкрация“ – власт над себе си, самоконтрол). Философията на Лоренц-Зуратас ни учи, че крайният резултат от дадено природно събитие зависи от първоначалните сигнали, излъчвани от поведението на човека, гларусите и пеперудите – Майката Природа има рецептори, които разпознават сигналите и чрез receptor-mediated signal transduction водят до съответните ефекти.
„Внимавай тук, Любомъдри читателю: Да използваш тези знания за умна наслада и полза за себе си и за другите“ – от „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, написана през 1762 г.
