Бързото развитие на родния туризъм носи не само бързи пазарни успехи, но има и някои странични, но дългосрочни последици. Сред тях е използваната за стопански, пропагандни и образователни нужди геопространствена информация, която няма необходимите качества и не отговаря на приетите международни стандарти.
Напоследък се сблъскваме с произведени картографски продукти пълни с неточности и грешки, които често създават неправилна представа за цели части от страната и техния туристически потенциал.
Макар, че българската картографска школа има здрави традиции и добро име не само на Балканите, а и в съвременния свят, очевидно българският туризъм още не е стигнал до убеждението, че картата не е просто реклама, а е най-добрата възможна реклама за дадена територия, ако е изпълнена професионално.
Още със създаването на своята асоциация, българската картографска общност си постави за цел да не допуска на пазара картографски продукти, които не отговарят на съвременните изисквания.
През изминалото десетилетие националната картографска асоциация (БКА) последователно и безкомпромисно възстанови не само своето авторитетно място в международната картографска общност, но успя и да инициира значими международни инициативи. Сред тях е например Международната картографска конференция, чието седмо издание предстои през м. юни 2018 г. в Созопол.
Българските специалисти са сред водещите в използването на географските информационни системи (ГИС) при управлението на кризи. Активни участници са в глобалния проект „Дигитална земя”. Българската картографска асоциация (БКА) направи дарение от 37 картографски продукта, създадени от българските картографски фирми, за библиотеката на ООН при Постоянното представителство на Република България към ООН в Ню Йорк, САЩ във връзка с обявената Международна година на картата 2015-2016. Приносът на БКА в тази международна кампания под егидата на ООН бе високо оценен в Международната картографска асоциация (ICA).
Утвърдила солидни позиции и спечелила подкрепа сред една от най-влиятелните професионални световни общности, БКА се ориентира към въвеждането на световни стандарти при създаване на български картографски продукти. В свое писмо от м. октомври 2017 г. ръководството й уведоми нашата общественост, че въвежда Сертификат за качество на картографски продукти. Сертификатът ще бъде издаван на основата на експертна оценка от тричленна комисия на Асоциацията. Предвижда се това да става след утвърждаването й от УС на БКА в десетдневен срок от постъпване на заявката.
Новото е, че всяка институция, която има отношение към изработването, издаването и разпространението на карти, има достъп до онези от издадените в страната карти, които отговарят на международните стандарти в поддържания регистър „Издадени карти” от БКА – https://cartography-gis.com/maps-bca-bg
Всяка издадена карта или картографски продукт трябва да отговарят на 12 условия за точност, достоверност и високо качество на проектиране, разработване и изпълнение. Кои са тези условия всеки може да прочете на https://cartography-gis.com/sertifikat-za-kachestvo.
Българските картографи предприемат решителна стъпка за запазване на доброто си име сред професионалните среди в света и същевремнно се стремят да улеснят пълноценното използване на геопространствената информация в икономическото и културно развитие на страната. В следващите години българският туризъм ще получи мощна подкрепа в своето възходящо развитие и печеленето на нови пазари. И не само той…
На снимката :
В рамките на изложбата „Морето сближава всичко далечно“ в Ню Йорк,САЩ (16.06.2015-26.06.2015) Дипломатическият институт при МВнР съвместно с Българска картографска асоциация (БКА) организира представяне на дарение за Библиотеката на ООН от съвременни български карти по повод на Международната година на картата 2015-2016. Това е първото обновяване на картите за България в библиотеката на световната организация от 60-те години на миналия век насам. Представянето може да бъде разгледано на http://cartography gis.com/…/20…/06/Bulgarian_Maps_to_UN.pdf
.
Д-р Стефан Пейков, член на Обществения съвет на Сдружение „Черноморска Странджа”
