Проф. Георги Н. Чалдъков и приятели
Иван Тодоров Драсов е български революционер, общественик, държавник, депутат в Първото Велико Народно Събрание-1879 г., кмет на родния му град Ловеч (1877 – 1878) и Окръжен управител на Варна (1899 – 1901).
Иван Драсов е едни от най-активните съратници на Христо Ботев, Васил Левски, Панайот Хитов и други революционери. През 1869 г. в неговия дом в Ловеч е свикано първото събрание на Ловешкия частен революционен комитет, избран е за председател на Комитета. Той участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК), проведено на 12 август 1875 г. в Букурещ, избран е в ръководство, заедно с Христо Ботев. Продължава будителската си работа и след Освобождението е областен управител на поредица от градове, от които накрая и на Варна.
Христо Ботев, Никола Славов и Иван Драсов
Паметна плоча на Иван Драсов има на дома му във Варна, ул. „Преслав“ 51 . Неговото име носят улици в Ловеч, Варна, София и Пловдив. Днес родовата „Драсова къща“ в Ловеч е част от етнографския комплекс на Регионалния исторически музей в Ловеч.
Иван Драсов има три дъщери и един син – Златан, чието име се пренася, чрез гените на рода му, в зет му – Иван Панчев и чрез неговия син – отново в Златан, баща на проф. д-р Ружа Панева, и към нейния първороден син – Златан Димитров.
През март 2024 г., когато се чества 176 години от рождението на Иван Драсов, Ружа Панчева със съпруга ѝ Георги Димитров и децата им дариха безвъзмездно документи и фотографии на Държавния архив във Варна. Сред тях са и тези на сина на Иван Драсов – Златан Драсов, завършил юридическо образование в странство, прокурор във Варна, документи от дейността му в спортни и културно-просветни дружества във Варна.
И особено важно за нашето университетско и сантиментално настояще и спомени са архивите на семейството на една от трите дъщери на Иван Драсов – Мара Драсова и Иван Панчев – прародителите на Ружа Панчева, професор по педиатрия. И наследничка на къщата на Златан Драсов на улица „Македония“ 44, мястото на ресторант „Петте кьошета“ – наричаме го „течната къща на Ружа“.
Но предлагаме вече да се нарича „Къщата на Златан“. Тогава още по-често ще организираме течни дискусии („симпозиуми“) в нея с участието на наши български колеги и гости от странство. След свършена добре работа, До Наздраве в „Къщата на Златан“!
