Д-р Георги Чалдъков
Във вестник „24 часа“ (21 декември 2018) бе публикувана класацията на бъгарските университети.
Подобно на Платон за управлението на държавата, най-добрата форма за управление на науката и образованието е меритокрацията – „власт на заслужилите“, на Homo habilis – способния, сръчния човек. Големият въпрос е: способни ли са хабилитираните през последните 5-6 години доценти, професори, член-кореспонденти и академици в България?
Стойността на университетския учен и преподавател се определя от наукометричните показатели h-index (Hirsch index) и citation index – те са по-ценностни за приноси в науката, отколкото брой на публикациите (и impact factor на списанията, където са публикувани). Преминалите успешно през такива наукометрични “квалификации” могат да участват на „олимпиади“ за наука и образование и някои от тях – най-заслужилите – да станат доценти и професори или член-кореспонденти и академици на БАН.
Не може със скок на височина 175 см да участваш на олимпийски игри, така както с публикации предимно в нереферирани в света списания – в конкурс за хабилитиране. Точковите лабиринти, направени в “минималните национални изисквания“ към научната и преподавателската дейност в „Закона за развитие на академичния състав“, са адаптивна реакция за научно-изследователско безплодие на създателите им и техните лобита. Не може тези, които поддържат една вредна система, да правят реформи и закони, които ще подобрят системата.
Научните приноси на преподавателите допринасят значително за качеството на образованието. При което български принос в науката е значително по-обективен критерий за оценка, отколкото принос в българската наука (Табл.).
Тези учени и преподаватели могат да дават отговори на големите въпроси, например: Докога университетите, БАН и БАНИ ще продължават да бъдат „фабрики за звания“ без знания? Кога в „минималните изисквания“ ще се включи етичен индекс, който накратко да се изписва така: по време на мандатите им, депутати, министри, университетски и БАН-ски ръководители не се допускат до конкурси за доценти, професори, член-кореспонденти и академици.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Таблица. Наукометрични показатели, по които са подредени български учени в биомедицинските науки – според Scopus от 10 септември 2018 г. Автори с h-index под 10 не са „допуснати“ в класацията. (Класацията може да е различна според Web of Science/ Thomson Reuters.) От авторите, които съм пропуснал, моля за извинение.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Aвтори h-index Цитирания Публикации
Страна, в която
работи
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Dimitar Dimitrov (USA) 63 15 318 346
Anasassia Stoykova (D) 36 5 786 73
Ted Popov 33 6 974 129
Doychin Angelov (D) 33 3 018 122
Ivailo Tournev 32 3 898 123
Michail Davidoff (D) 30 2 893 169
Dimcho Bachvarov (Canada) 29 2 792 90
Vihra Milanova 29 5 805 75
Atanas Atanasov (PL) 28 2 437 137
Krikor Dikranian (USA) 27 6 371 60
Vanyo Mitev 23 2 470 218
George Chaldakov 22 1 821 145
Nikolay Tsankov 22 1 687 129
Anton Tonchev 22 1 595 76
Vladimir Kefalov (USA) 22 1 408 74
Roumen Pankov 21 7 014 67
Ivo Kremenski 21 2 342 117
Iliya Lefterov (USA) 21 1 839 41
Ivan Milanov 21 1 696 103
Latchezar Traykov 20 1 281 61
Violeta Iotova 19 1 496 78
Nikolai Lazarov 19 917 85
Christina Grupcheva 17 690 35
Lubomir Kasakov 15 1 535 41
Chavdar Slavov 14 1 405 79
Mila Vlaskovska 14 980 70
Vanya Stefovska 13 3 450 18
Wladimir Ovtscharoff 13 836 121
Dobrin Svinarov 11 423 44
Dimitar Itzev 11 407 50
Stanislav Yanev 11 388 47
Stefan Kostianev 10 659 82
