Дотук – добре. Но…?
Въпреки, че референдумът беше проведен изцяло по реда на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и в местното самоуправление (какво име само!), на всички стана ясно, че има много пропуски и несъвършенства…
Книжата, които ЦИК разработи за регистриране на Инициативните комитети и изискванията към тях сякаш имаха за цел да откажат желаещите да се включат в кампанията.
И на сцената, наред със шепа автентични комитети, сформирани с много усилия от граждани, излязоха отново партии и партийни коалиции. Така те получиха „медийни пакети” на стойност 40 000 лв. всеки, за да агитират за референдума, но всъщност голяма част от тях бяха използвани отново за агитация за изборите. Някои от коалициите дори открито носеха името на кандидат за президент – нещо, което ЦИК не трябваше да позволи.
И така, бяха изхарчени огромни средства на данъкоплатците, без това да доведе до желания ефект – да осигури достатъчно пространство за задълбочен обществен и експертен дебат по трите много сериозни въпроса на референдума. И да подпомогне гражданите да вземат информирано решение дали и как да гласуват.
В деня на Референдума… и след него
След множество коментари на експерти и НПО, писма, жалби и медийни публикации, ЦИК все пак реши, че бюлетина за референдума трябва да се предлага, а не – поисква от гражданите. В плик. По закон. След като (дори забравените някъде) урни бяха отворени и бюлетините – преброени, след като голям брой бюлетини бяха обявени за невалидни поради липсата на пликове (които не бяха осигурени по вина на избирателните комисии по места), се оказа, че бройката не достига с малко – само с 13 000 гласа, за да влязат в сила решенията на референдума. По закон.
Но има нещо много по-важно: въпреки затъмнението около референдума и нежеланието на политиците, гражданите проявиха характер. Това е най-успешният национален референдум в демократична България, с повече от 3,5 млн. участвали в него.По-голяма част от тях бяха несебърските гласоподаватели. А сега – накъде?
Основните уроци, които трябва да научим като демократично мислещи граждани, са в няколко насоки.Една от тях е за пряката демокрация,която се задейства тогава, когато обществото реши, че представителната не е в унисон с настроенията и с въпросите, които вълнуват гражданите. В този случай за политиците е по-добре да се вслушат в онова, което един референдум има да им каже, вместо да го бойкотират.
Максим МОМЧИЛОВ
