Графично резюме
Резюме
Sapere aude („Имай смелостта да си мъдър“) е изписано първоначално от Хораций. През 1784 г. Имануел Кант използва Sapere aude в есето си “Отговор на въпроса: Какво е Просвещението?“ – „да имаш куража да изричаш мислите си публично“ – особено важно за нас, защото хронично страдаме от агорафобия („страх да говорим на площада“ – спонтанно, нережисирано и платено). Съвременният свят обаче забрави и Sapere aude, и „канона на симетрията” на Леонардо да Винчи и продължи да е асиметричен, глокално (глобално-и-локално)* – богати и бедни, преситени и гладни, здрави и болни, грамотни и неграмотни, привилегировани и игнорирани. Защо? – нали човешките права са една от класическите максими на демокрацията. Или са маски, зад които са скрити пари-и-пари, „демократичен“ майданизъм и „мир чрез сила“ и тарифи.
*Think globally, act locally, изречено от проф. Рене Дюбо пред Асамблеята на ООН (1972).
Въведение
И освен това между нас, Народът, и вас, политиците, зее голяма пропаст. – Лука 16:26; осъвременен
Истинският показател за цивилизованост не е равнището на богатство, а облика на човека, който е възпитан в дадената страна. – Ралф Емерсън
В България нищо не можеш да определиш като много неприлично, защото винаги може се случи нещо още по-неприлично. – проф. Коста Костов
През 1492 г. Леонардо да Винчи рисува Витрувианския човек (L‘Uomo Vitruviano) – мъж с разперени ръце, поставен съвместно в кръг (израз на духа) и квадрат (израз на материята). Вече 45 + 36 години питаме: Защо се появи „Съвременният антилеонардов човек“ и направи „Антиленардов светът“? – това има ли причинно-следствена връзка с неолибералните прогресивисти? Или, „ние самите сме нашето наказание“. – както е казал Марк Теренций, „най-начетеният древен римлянин“.
„Ако демосът е с лошите, може да бъде използван по лош начин. Ако е с добрите, ще участва в правеното на добро“, каза Стефан Цанев. Обаче демосът не спира да е с лошите, нито политиците спират да го използват по лош начин, особено при изборите и протестите.
“Ти какво искаш да кажеш, че негодниците са мнозинство? Че са повече от добрите, така ли?“ – пазачът запита Сократ. „Демагогията, храбри ми пазачо, на това се крепи демокрацията“ – отговори му Философът. Този диалог е от пиесата „Последната нощ на Сократ“ на Стефан Цанев – писател, драматург и поет, най-(на)четеният всред всички българи. Сократ е осъден на смърт чрез отряване през 399 г. пр. Христа, тоест, преди 2426 години. Какъв Мъдрец, а демокрацията Го осъжда на смърт! – обвинява Го, че „развращава младежта“.
Вдъхновени от идеите на Волтер, Русо и Кант, философите на Просвещението са настоявали, че знанието и науката са средствата, чрез които човечеството може да се освободи от невежеството и тиранията. Затова апелираме: Ние, Народът на най-бедната и най-болната страна в ЕС, искаме съвременно здравеопазване и образование! Ние, Гражданите на Република България, не желаем да бъдем само данъкоплатци, пациенти и избиратели! Ние, лекарите и учените, призоваваме политиците: Homo obesus и болестите, свързани с него, са едни от най-големите врагове на Здравето. Затова сенатори и журналисти в САЩ често обсъждат: “The politics of fat”, “Fat tax”, “Is Al Gore too fat?”. Тук не съм чул някой да е запитал „Толкова ли са дебели Борисов и Пеевски?” и „Как затлъстяването застрашава бъдещето на България?“. Тук политиците се вълнуват повече от F като F-16, отколкото от F като Fat. Тоест – от 5 % от БВП за въоръжаване, отколкото от 6 – 7 % от БВП за здравеопазване, образование и наука. Като слушате какво ви нарежда Щатския президент, слушайте и какво иска Народът!
През зимата (1977) обаче при Народът дойде КОВИД-77, причинен от вирусите „КОстов-и-ВИДенов“. Политиците пак се разделиха, рестартираха “Las dos Bulgarias”. И станаха първите ковидиоти и ковидиотки. Ако някой напише книгата „2025“, тя ще бъде подобна на „1984“ на Джордж Оруел – „Големият брат те наблюдава“……
Библейското „Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в страната си“. Да, но ние сме страна, в която всеки се има за пророк – затова сме без истински пророци. Нямаме лидери от вида Non ducor, duco. Няма я меритокрацията – власт на заслужили със знание-и-морал политици. Оценъчните критерии за приноси в науката, изкуството и други сфери на живота са грешни – мерят по принос в българската наука и изкуство, а не по български принос в науката и изкуството.
Според Русо, Монтен и Цветан Тодоров „доброто и злото текат от един извор. Въпреки това те вярват, че „усъвършенстване е възможно”. Напомня ми за Янус – в митологията на римляните той е Бог на вратите (латински. ianus – „път под арка“), на пътуването, на началото и края. Затова Янус е изобразяван с две лица, гледащи в противоположни посоки. В книгата Homo Janus (2018) описах някои от неговите изяви. Homo Janus е глокално психосоциално явление.
Книгата „Скритият Аз. Дилемата на индивида в съвременното общество” на Карл Густав Юнг обсъжда подобна теза: „Бъдещето на човечеството зависи от способността ни да устоим на масовите обществени течения. Когато на човек му липсва познание за неговата същност, той клони към колективизъм и е податлив на разрушителни тенденции, като фашизъм, радикален национализъм и религиозен фанатизъм. Такъв човек е лесно да бъде манипулиран и потискан от деспотични режими. Единственият начин да се противопоставим на опасността, която представляват хората на властта, е чрез индивидуализация на обществото – само така човек може да придобие контрол върху себе си и обществените процеси“.
In a nutshell („накратко“; буквално, „в орехова черупка“)
Да, спасението на света може да дойде от индивидуализма, който увлича обществото. I am not a member of any party, but I am a society unto myself. – написа Ралф Емерсън в неговото есе „Самоувереност“ (1841) – манифест на личната свобода, другият 4 юли – „интелектуалната независимост на САЩ“.
И отивам при „Бунтът на масите” на испанския мъдрец Хосе Ортега-и-Гасет – фокусирам се върху: „Същността на въпроса е, че Европа е останала без морал“. За мен това звучи така: „Същността на въпроса е, че светът страда от моралом – злокачествен тумор на морала“. С прояви на „устойчива аморалност“, написа Достоевски в епикризата.
Call for action („Призив за действие“)
Държавата и бизнесът да финансират приоритетно здравеопазването, образованието, науката и културата. За да имаме по-голяма духовна, финансова и макро- и наноикономическа стабилност. И възможности за предикция, превенция и лечение на пандемията от вирусите „Трите А“ – Алчност, Агресия, Аномия. Другото е скритата и алчна власт – крипто-клептокрация. Тя е юридически недосегаема и така се достига до абсурдната ситуация някои да казват „такива хора изобщо не съществуват!” – написаното по друг, но сходен повод, от мъдрецът Константин Павлов в неговите “Записки 1970–1993”. Нещо като в един виц: Синът на прокурор блъска Мерцедеса на сина на началника на КАТ. Виновник се оказал пенсионер, чакащ на автобусната спирка.
Важнословия
- Ex nihilo, ex materia, ex Deo или intelligent design, в началото е било безгранична празнота – Хаос, от който се появила Земята – Gaia (Гея) в гръцката, Terra – в римската митология. Знаменитият архитект и полимат Richard Buckminster Fuller в книгата си (1938) Nine Chains to the Moon за първи път нарича всички земни хора „Земляни“ (Еarthicans).
- Ерик Уайнър е автор на „География на гения“, 2016. Пета глава е озаглавена „Геният е хаотичен. Калкута“ – там цитира мисли на Иля Пригожин, руско-белгийски нобелист за химия-1977: „Постоянният хаос не е добра среда за креативността, както не е и абсолютния ред, но някъде между тях е магическата среща на познатото и изненадващото, върху която се гради креативността. В тази среща всички възможности са открити“. Защото „Реалността е една. Мъдреците я виждат ралично“. – свещен хиндуистки текст.
- През XII век на Венецианския площад „Сан Марко“ с монтирани градски везни се появяват лихвари с „банкоси“ (bankos – „масичка“), на които са извършвали финансови операции – това са първите банкери в историята. Естествено някои мамели и отнасяли голям бой. На тях им трошели банките с чукове и викове: Banco rotto! („счупена масичка“). Оттам идва думата банкрут – именно това очаква неолибералните измамници в Европа – политически банкрут. Ще се протестира срещу политици-банкоси – в България те са много, начело са ПП-ДБ и управляващата коалиция, която сега даде оставката си. В САЩ безмилостно спорят „сините магарета“ и „червените слонове“, начело с човекът-президент „На всяка манджа, мерудия“.





























