Решения като забраната на вноса на някои украински стоки трябва да се претеглят внимателно. Това заяви пред БНР депутатът от ПП-ДБ и бивш директор на БАБХ проф. Христо Даскалов.

Той посочи, че забраната у нас е дошла като следствие на решението на други страни. По негови думи България няма куража да взима такива решения.

Според Даскалов забраняването на вноса на някои украински стоки не е било много логично.

„Имаме над 60 000 регистрирани земеделски производители. Това решение облагодетелства стотина от тях, останалите търпят негативите„, изтъкна той.

Сега стоял въпросът каква ще е цената на произвеждания фураж.

Даскалов запита риторично дали ако цената на фуража за кравите се повиши, цената на кашкавала ще пада, или ще тръгне нагоре.

Той посочи, че цената на фуража е 75% от себестойността на млякото, месото, яйцата.

Властта се безпокои от скок на цените по време на забраната за внос от Украйна

Властта се безпокои от скок на цените по време на забраната за внос от Украйна

Забраната се въвежда временно до 30 юни

„Когато взимаме такива решения, трябва да знаем какво идва след това. Ако целта беше да облагодетелстваме една група от стотина производители и търговци на житни култури, от другата страна стои животновъдството, за което ние вече се вайкаме колко години“, изтъкна бившият шеф на БАБХ.

Той бе категоричен, че по този начин не помагаме на животновъдството да си решава проблемите.

Даскалов отбеляза и друг аспект на проблема: „Страхът у нашите производители е много голям. Страх от това – като надигнеш глас, след това да не се разправят с теб институциите“.

Той припомни думите на икономисти, които твърдят, че целта е поне за месец-два да се вдигнат цените и да се направят допълнителни печалби. Според него обаче това няма да реши въпроса.

„Месечно нашето животновъдство закупува около 100-120 000 тона. За два месеца от тези 3,5 тона зърнени храни, които имаме, нашето животновъдство ще поеме максимум 250 000 тона. Въпросът с реализацията на зърното пак си остава със същата страшна сила. Ние свихме нашето животновъдство до някакъв санитарен минимум и има много трудности да се развива прогресивно“, поясни Даскалов.

ЕК обвини Полша и Унгария в неприемливи действия спрямо украинското зърно

ЕК обвини Полша и Унгария в неприемливи действия спрямо украинското зърно

Всички решения в рамките на ЕС трябва да се координират и съгласуват, изтъкват от ЕК

По негови думи хората сега търсят жито на цена 46-48 ст., а предлагането е над 60 ст.

„Министерството обеща да следи дали цените няма да хвръкнат нагоре. Ако това се случи, веднага тези ограничителни мерки ще бъдат махнати“, допълни той.

По негови думи големият проблем у нас е слънчогледът. Това бил бизнес, който за миналата година е произвел продукция за над 7 млрд. лв.

„Цялото зърнопроизводство на България е за 2,5 млрд. Сега, за да ударим един бизнес, който произвежда 7 млрд., за да можем да дадем допълнителна печалба на бизнеса със зърно – това е кон за кокошка„, обобщи Даскалов.

Той подчерта, че не трябва да обвиняваме румънците, че „едва ли не те са разграден двор“ и посъветва хората в министерството да внимават какво говорят, защото Румъния е наш много добър партньор.

ЕК дава пари на България, Румъния, Унгария, Полша и Словакия, ако пускат зърно от Украйна

ЕК дава пари на България, Румъния, Унгария, Полша и Словакия, ако пускат зърно от Украйна

Валдис Домбровскис е категоричен, че едностранно предприетите мерки са незаконни

„ЕС трябва да помогне на Украйна в тежката й битка. От друга страна ние сме разположени в Източна Европа. Тези потоци от храни, които идват от Украйна, ще минават през нас. За нас е важно да имаме добър контрол, трафикът на украинско жито да минава, така че да достига до крайна дестинация – други страни„, настоя Даскалов. Това зависело от българската държава, която има какво да направи, така че да не се стига до една нелоялна конкуренция между украинското жито и нашето.

Той отбеляза, че от друга страна стои отговотността и на нашите производители да не поставят на колене животновъдството в България.

„Тогава ние ще го усетим в нашите магазини. Накрая потребителите плащат сметката“, заключи Даскалов.