ЕКОСТРОФА

Авг. 06, 2018Анализи и коментари0

ИЛИ КАК ЧОВЕК РУШИ КЪЩАТА СИ

Д-р Георги Чалдъков

Ние самите сме нашето наказание.
Марк Теренций (116-27 пр. Хр.)

Английският професор Джеймс Лавлок, който работеше за марсианския проект на National Aeronautics and Space Administration (NASA), е автор на книгата „Гея – нов поглед върху живота на Земята” (Gaia, a new look at life on earth). Земята е представена като саморегулиращ се суперорганизъм – атмосфера, хидросфера, биосфера, литосфера, аз прибавам и ноосфера, живеят симбиотично „за благото на всички” (For the Benefit of All – мотото на NASA). Тогава може да е вярно, че „сърцето на Земята е от злато”, както пише Фридрих Ницше.

„Степента и скоростта, с които се случват нещата на Земята са толкова големи, че трябва да говоря” – написа Джеймс Лавлок през 2006 г. в книгата „Отмъщението на Гeя: как все още можем да спасим човечеството“ (The Revenge of Gaia: How we Can Still Save Humanity). И предупреди за настъпващата екологична катастрофа (екострофа) – прогресивното разрушаване на „къщата” (гр. οiκοs); екология – „наука за къщата”, съответно – „законите на къщата” (икономика) трябва да се спазват, за да съхраним Земята.

Ненаситната алчност обаче доведе до свръхупотреба на въглища, нефт и газ и образуване на трилиони тонове въглероден диоксид (СО₂), които като Дамоклиев меч висят над „сърцето на Земята“. Ненаситната алчност роди екологичните разбойници, които разсърдиха Земята и Тя отговаря с урагани, цунами, наводнения, земетресения и пожари. Хиляди жертви на хора, къщи и дървета. Ако разбойничеството продължи, всяка година ще се произвеждат още милиарди тонове въглероден диоксид – и в края на XXI-ви век температурите ще се повишат с 4–5 градуса, което ще означава нова климатична ера на Земята – ледените къщи на тюлените и мечките ще се разтопят, океани, морета и реките ще прелеят.

Защото „напълни се земята със злодейства” (Битие 6: 11). И ще:

видим някой ден потресени,

печални, изумени, неподготвени

безмилостното бягство на дърветата,

на птиците,

на мравките,

на въздуха.

Убиваме безшумно хлорофила –

душата на дървета и цветя.

… Ще търсиме във себе си вината,

но късна може би ще бъде тя.

Това е „Предупреждението” на Христо Фотев за антропогенната същност на екологичното разбойничество. И още, „съществува съдбоносно съответствие между духа на човека и този на природата и всяко бурно сътресение у човека води до гибел и в природата. Избухването на някой човек може да стане причина да се покачи нивото на реката, а заради убийство, селото може да изгори от светкавица” – казва Саул, описан от Марио Варгас Льоса в разказа „Перуанският евреин, който стана индианец”.

Наричам това душата на пеперудата. Като наука – “Предвидимост: Може ли размахването на крилата на пеперуда в Бразилия да предизвика торнадо в Тексас?” (Predictability; Does the flap of a butterfly’s wings in Brazil set off a tornado in Texas?) – заглавието на лекция на Едуард Лоренц, изнесена на 29 декември 1972 г. във Вашингтон. Тоест, крайният резултат на дадено явление зависи от minimum necessary changes (MNC) в началото.

Напомня на „Вдигнеш ли ръка, за да погалиш, разместваш въздуха на цялата вселена”, изписано от поетът Борис Христов. И на Едгар Алън По, който казва, че дори простото движение на ръцете (hand-waving impulse) може да повлияе на атмосферата в цялата планета.

Философията на Саул и поетите ни учат, че крайният резултат на дадено природно събитие зависи не само от пеперудите и фитопланктона*, а предимно от Човека. Защото Природата има антропоцептори – рецептори за поведението на Човека. Ненаситната му алчност и агресия и липсата на емпатия и предчувствие за бъдещето.

Предвидимостта на събитията е привилегия на мъдростта. Тя може да прави по-хубав живота на хората. И да ги предпазва от урагани, цунами, наводнения, земетресения и пожари, които рушат къщата им.

Послеслов

По данни на метеорологичните институти, „Оранжев код“ е обявен и за следващите дни в много страни по света. Така заглавието на това есе може да бъде „Оранжев код в душите”. При условие, че това не трябва да се свързва с „Душа, заблести с оранжев цвят” от „Песничка за първото желание” на Федерико Гарсия Лорка.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––