Източник: news.bg
Никой не иска да се коалира или дори само да подкрепи БСП за кабинет, така че и третият мандат ще се окаже пропилян. Последните надежди за редовно правителство угаснаха след петъчното интервю на Слави Трифонов за БНТ. Само аз ли не съм го гледал? Виждам, че в социалните мрежи го коментират бурно. В интерес на истината, реших да го гледам, за да съм „в крак с времето“, но издържах около 4 минути, след което смених канала и гледах „Двама мъже и половина“ – филм, към който мога да се връщам отново и отново десетки пъти, без да ми омръзне. Вече е невъзможно съвременният свят да произведе такъв филм, но това е тема на друг разговор.
Нека Слави Трифонов не се обижда. Малцина могат да са по-смешни от Чарли Шийн. Поне съм му благодарен, че даде отговор на единствения интересен въпрос – ще подкрепи ли правителство на БСП – още на втората минута от четирите, които успях да издържа. Не, няма да подкрепи. Няма да подкрепи, защото подкрепата била като любовта – ти подкрепяш и теб те подкрепят; ако само ти подкрепяш, значи „нещо не е наред“.
Или иначе казано: ако ти ме почешеш, където ме сърби, ще те почеша и аз. Зряла и преди всичко откровена политическа позиция, необременена от никакви морални и идеологически скрупули.
Ако се отиде на трети предсрочни избори (както най-вероятно и ще стане), то следващият парламент вече би трябвало да бъде по-благоразумен и по-скромен, не толкова креслив и юнашки, особено ако резултатите се окажат някакви подобни и няма изразено доминираща политическа сила. А това означава, че някой с някого все ще трябва да се събере под някаква форма – коалиция или нещо друго, – за да се постигне формално парламентарно съгласие.
Един от най-логичните съюзи ще бъде между ГЕРБ и Демократична България. Логичен, защото и двете заявяват, че обитават условното дясно пространство, и двете членуват в ЕНП и тъй нататък. В ГЕРБ вече желаят такъв съюз, а според мен и в ДБ – също. Само че при ДБ е по-трудно, защото и те бяха първи борци против „статуквото“. Особено техните волни и яростни, морално безкомпромисни поддръжници в социалните мрежи, от които по-умни и по-прави светът не познава.
Но пък сигурен съм, че когато ДБ и ГЕРБ стиснат ръцете, волните и яростните ще замлъкнат в същата секунда, а пък морално безкомпромисните ще издигнат глас във възхвала. И може би така трябва. Може би трябва да има такава коалиция като алтернатива на болшевишката лудост, само че за мен, дори да е възможно да я приветствам, е трудно да я подкрепя.
За мен няма никакъв проблем ГЕРБ и ДБ да се съберат на принципа членство в ЕНП. Не е проблем и това, че вероятно ще се повторят грозните картини от времето, когато ГЕРБ беше в коалиция с Реформаторския блок. Тогава РБ не само взе незаслужено много министерства, но постави и условието да не им се наднича в паничките. И започна интензивното стопанисване. Не, за мен проблемът е другаде.
Проблемът е в различното отношение към Църквата и Бог. И ако думата „Бог“ ви плаши, нека го кажем така: към духовната, нематериалната половина на света, която все повече хора и все по-често се правят, че не съществува. Това отношение е важно, защото показва разбирането на съответните политици за природата на властта и принципите на нейното упражняване. Бойко Борисов признава, че има някакъв „началник“ над себе си.
Може да лъже, но дори и да лъже, очевидно вярва, че наличието на „началник“ прави добро впечатление, че е редно земните властници да имат небесен коректив. От своя страна ДБ излъчват атеизъм от всяка своя дума. Именно те са най-ревностните проводници на иновациите на последните времена – джендъризъм, климатичен алармизъм, сексуални малцинства, ялов постмодернизъм в културата, все по-небрежно прикрит социализъм в икономиката и т.н. Аз като вярващ човек съм морално неспособен да дам гласа си за подобна партия или за коалиция, в която подобна партия участва. Няма как.
Онзи ден се потресох от думите, които се издумаха за Патриарха задето имал старо BMW „седмица“ и шофьор от НСО. Такова отношение може да произлезе само от крайно не, а от безкрайно безбожие. И това не се отнася само до привържениците на една определена партия, а до целия ляволиберален сектор. Нека си преосмислят поведението и пак да дойдат да ни предложат услугите си. Дотогава можем само да ги гледаме и ужасено да се кръстим.
Мнозина ще се засмеят, когато чуят, че проблемите на властта, на управлението, на партиите идват от сбърканото им отношение към Твореца на всичко, включително и на самата власт. Те казват: модерната държава е секуларна. Но секуларна означава духовната и светската власт да съществуват успоредно, като едната не се бърка в делата на другата, а не държавата да съсипва Църквата и да я изолира от всички сфери на обществения живот.
Този специфичен (и изроден) секуларизъм е характерен за комунизма. След победата му в България, много преди национализацията и колективизацията, се изкорени вероучението от училищата и се въведе гражданският брак, като църковният, който всъщност е очистващото тайнство, се превърна в екзотична и често нежелана формалност. Сиреч за „народната“ власт вярата бе много по-опасна от фабрикантите и кулаците. И с право – ако лъжата се бои от нещо, това е истината.
Същевременно всички, които ще се засмеят и ще кажат: „модерната държава е секуларна“ се тръшкат как Библията е най-популярната, най-мъдрата и най-печатаната книга за всички времена и как в нея могат да се открият всички житейски ситуации, които, оказва се, не са чак толкова много. В същата тази Библия проблемът за властта е третиран на много места, като категоричният извод навсякъде е, че прекъсването на връзката между духовната и светската власт на практика е безвластие, хаос, грях и не води до нищо добро.
Затова, поставени в условията на демокрация, в които уж някой се интересува от мнението ни, няма как да подкрепим организации, които богохулстват, чиито привърженици нападат по най-просташки начин Църквата и висшия клир, дори това да е в името на евроинтеграцията, икономическия растеж и заетостта, в името на „модерността“ и „прогреса“. Няма как.
Ако партийните стратези преценят, че хора като нас са достатъчно на брой, та да си заслужава да се обърне внимание на мнението им, нека обърнат. Ако искат пък, нека не обръщат – тяхна си работа. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
