Д-р Георги Чалдъков
Страхувам се от деня, когато технологията ще надделее на човешките взаимодействия. Светът тогава ще има поколение от идиоти. – Алберт Айнщайн
Марк Теренций (116–27 пр. Христа) наистина е бил „най-начетеният римлянин“. Именно той изрича: „Ние самите сме нашето наказание”. От Айнщайн знаем, че скоростта на светлината (във вакум) е 300 000 km/s, но не знаем „Каква е скоростта на тъмнината“ (OK, so what‘s the speed of darkness?) – както запита Стивън Райт, американски писател и комедиен артист, който прави хумор с много сериозно изражение на лицето си (deadpan humor).
Еврика – от старогръцки heureka („намерих, открих“). Eureka! – извиква Архимед*, излизайки гол от банята по улиците на сициланския град Сиракуза – „най-великия гръцки град и най-красивия от всички“.
Етика – от старогръцки ethos – нрав, обичай; ethika, ethikos – морал. От„етос“ Аристотел създава „етикон“ – единица мярка за човешки добродетели. Колко етикона ще има през „Ерата на изкуствения интелект (ИИ) и нашето човешко бъдеще“? С такова заглавие, някои отговори са в книгата на Хенри Кисинджър (1923–2023) – един от най-големите естествени интелекти (ЕИ).
Преди няколко години беше публикувано есето ми „Еврика и етика: опасното разминаване“ – то има три части: Еврика-Етика 1, 2, 3. Следователно, сега е ред на Еврика-Етика 4. Човеците, сложили мозъка в ръката си, знаят колко тревожно е, че скоростта на евристиката е опасно по-голяма от тази на етиката.
Винаги обаче има политици и търговци, които използват откритията за комерсиални и други античовешки цели. Селекцията на гени и меми е дълъг еволюционен процес – понякога има салтизъм (saltus vitalis) – дано по-скоро направим моралното салто.
Еврика и етика – 4: пак ли ще е опасно разминаването?
„Настъпи времето на прочутите нищожества“ – казваше чилийският писател Дарио Сомер (1935–2018), автор на книгата „Моралът на XXI век“. Където пише: „Ако не се направят големи промени в живота на човечеството, то неизбежно ще стигне до гибел, движейки се по същия курс на технократско унищожаване на планетата и превръщането на хората в бездушни биороботи. Хората живеят в помрачено състояние на съзнанието. Те нямат дълбочинно разбиране на себе си и заобикалящата действителност. Това е като карането на кола в гъста мъгла:…пътят на моменти се вижда, а на моменти – не. Ние не учим човека да бъде човек. Ние се учим, за да успеем в материалния свят. Научаваме се да печелим пари, слава, материални блага, за да осигуряваме себе си. Светът никога не е била толкова зле по отношение на братството, на умението да живеем един до друг, както и на най-високите духовни ценности“.
И така, Мозъкът е в ръцете на Учените, а „Човек е Душа, която си служи с тялото“ – ще разбере ли ИИ философията на Сократ и прогнозата на Алберт Айнщайн и Дарио Сомер?
Все пак, вижте първият в Източна Европа
….. основан към Софийския Университет Св. Климент Охридски през април 2023 г. от проф. Мартин Вечев, топексперт в тези науки и практики. Той привлече световноизвестни капацитети, млади учени и студенти да работят съвместно. През март 2024 г. се появи „Аз съм първото българче, с което можете да говорите чрез BgGPT“, достъпен безплатно от 3 март 2024 г. на адрес: https://bggpt.ai Всичко това е едно българско E = m.c2
Класиката е книгата (1950) „Аз, роботът“ на Айзък Азимов: „Роботът не трябва да вреди на човек или да позволява с бездействието си да се вреди на човек“. Тоест, ИИ трябва да спазва хипократовия принцип: Primum non nocere („пред всичко да не вреди“). През 2021 г. е публикувана в САЩ книгата „The Age of AI and Our Human Future“ на Henry Kissinger, Eric Schmidt и Daniel Huttenlocher. От 2023 г. в книжарниците е „Перспективата изкуствен интелект“ на варналията в САЩ Артур Кордон. Тези дни – и български превод на „The Age of AI and Our Human Future“ – „Ерата на изкуствения интелект и нашето човешко бъдеще“. Но пропуснахме да кажем, че предговора на книгата е написан брилятно от Иван Кръстев – един от Топ-100 най-влиятелни ЕИ в света. Не разбрах обаче защо той пита „как самоуправляващият се автомобил ще реши кого да жертва – две възрастни жени или малко момиче. Как събраната информация се превръща в морална оценка?“.
Но нали това се отнася и за автомобил, шофиран от ЕИ. Нали природата на ЕИ е бивалентна (дихотомна, бинарна), Yin-Yang – лошо и добро, грозно и красиво, мрак и светлина …., съжителстват в ЕИ, създателят на ИИ.
За повече информация ще питам Илон Мъск – един от най-големите ЕИ, който желае свят с ИИ и живот на Марс. Може – и френския математик Мишел Талагранд, удостоен с Абелова награда* за математика-2024 за теория на вероятностите и обяснение на привидно случайни явления. И на amor fati („любов към съдбата“), описана в книгата „Веселата наука“ на суперфилософа Фридрих Ницше (1844–1900).
––––––––––––––––––––––––––––––––––
*Тази награда е на името на норвежкия математик Нилс Абел (1802–1829) и беше връчена на проф. Мишел Талагранд от норвежкия крал Харалд V на церемония в Осло на 21 май 2024 г.
