Д-р Георги Н. Чалдъков
Аз няма да говоря за казармите,
парадите, убийствата –
ще премълча военното безумие,
защото ще умра от отвращение. – Христо Фотев, от „Море“
Преди няколко дни един български вестник публикува статията „Историята сочи, че войната е наше бъдеще“ на Пол Робъртс, известен амeрикански политически анализатор. Асоциирам тази тъжна новина с ония клошар, чийто дом е бил в топлите подземия на София. Една сутрин, излизайки от там, журналистката го поздравили с „Добро утро“ – и го запитала „За какво мечтаеш?“. Да умра – отговори той. „Да мечтаем, но няма нищо за мечтаене“ – сетих се за американския поет Едуард Естлин Къмингс (ееCummings, както той често изписвал името си).
Според съобщение от тези дни на Daily Mail: „Европа се готви за Трета световна война. Германия заяви, че е в бойна готовност за руските военни учения. Френското министерство на здравеопазването е предупредило здравните органи в цялата страна да се подготвят за евентуален „голям сблъсък“ до март 2026 г. Според генералният секретар на НАТО Марк Рюте, Китай ще започне, като се стреми да завземе Тайван – като гарантира, че Русия едновременно ще атакува територията на НАТО. Известно е, че Путин е насочил поглед към балтийските републики Естония, Латвия и Литва, бивши страни от СССР. Подчертавайки спешната необходимост от превъоръжаване и увеличаване на военните бюджети, Рюте заяви пред New York Times за смразяваща визия за бъдещето: „Нека не бъдем наивни за това. Ако Си Дзинпин нападне Тайван, първо ще се увери, че ще се обади на много по-младия си партньор във всичко, Владимир Владимирович Путин, и ще му каже: „Хей, аз ще направя това и имам нужда от теб, за да ги държиш заети в Европа, като атакуваш територията на НАТО“.
През 1957 г. Константин Павлов в „Славеите пеят“ написа:
„О, колко много славеи!
Млъкнете, славеи!
Проклети славеи!
Дано в настъпилата тишина
един-единствен гарван се обади,
за да ни каже истината
Страшната!“ –
Политици, най-после проявете Разум и Човеколюбие – спрете превъоръжаването на ЕС, аплодирано от Урсуса и българския премиер при посещението им на оръжейния завод в Сопот. И войната в Украйна спрете! Спрете и Security Action For Europe (SAFE) – „Действие за сигурност в Европа“. И най-после кажете „9 септември 1944 година е позволена от UK и USA окупация на България от Съветския съюз“.
SAFE („безопасно“) е финансова инициатива на ЕС, целяща да помага на държавите членки в засилването на отбранителната им готовност чрез мащабни и спешни инвестиции в отбранителната индустрия. SAFE предоставя стотици милиарда евро под формата на дългосрочни, нисколихвени заеми за въоръжаване, което ЕС нарича „отбранителна индустрия“, като: ● артилерийски системи и средства за прецизни удари; ● наземни бойни способности и оборудване за пехотата; ● малки дронове и системи за противодействие.
SAFE е стратегия от плана ReArm Europe („Превъоръжавай Европа“), който предоставя 800 милиарда евро за: ● увеличаване на националните бюджети за отбрана; ● улесняване на инвестициите чрез европейски фондове; ● подкрепа на Украйна за нейната отбранителна индустрия.
Българската държава на „гласовити славеи“
е сред проявилита интерес за участие в SAFЕ. Министерският съвет е одобрил заем за около 3 милиарда евро по линия на SAFЕ. Нека да напомня и за съгласието на правителството България да участва в „Коалиция на желаещите“ в Украйна като така наричаните „мироопазващи войски“.
Всичко това е видимата част на политическия айсберг**, UnSAFE („опасно“), „(анти)човешко, твърде (анти)човешко“ (Фридрих Ницще отдавна ви призова). Държава на гласовити славеи или на гарван? – РБ избра славейте, мои приятели и аз избираме гарвана, който казва истината: Nevermore войни! (и „Гарванът“ на Едгар Алън По ви предупреди).
Все пак, има окуражителни американски новини (юни, 2025) от Miromatrix Medical Inc., United Therapeutics и Medical Center in Murray, Utah: „Ghost organs („Органи по заявка“, така наречените „призрачни органи“), съдадени по биоинженерна технология за пациенти, които не могат да чакат. В България, чакащи за трансплантация на органи са 1000–1200 човека годишно. Бъдещето на трансплантационната медицина може да не е в списъка с донори, а в „призрачните органи“. Те може да са полезни и за дълголетието, за което тези дни си говорили Путин и Си Дзинпин на площад Тянанмън в Пекин. Повече за „призрачните органи“ ще напиша в друго публицистично есе (публисе).
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Зависимостта е българската прокоба и позор. Затова аз изпитвам отврaщение, но други целуват ръководителките на всяка „велика сила“. „И това прави цялата разлика“ – учи ни, но кой политик да го чува, великият Робърт Фрост със стихотворението си The Road Not Taken (Пътят, който не поех). Българските политици – и преди, и сега – са дресирани да вървят по отъпканите пътища на „великите сили“. Действия срамни, недостойни, каквито ги няма при гръцки, италиански, унгарски и други политици.
** „Настоящата реалност остава скрита за публиката, както преди двете световни войни от миналия век“, написа Пол Робъртс, споменат в началото на статията. Реалността е айсберг на политическите стратегии. Няма да премълча това безумие, „защото ще умра от отвращение“.
