Д-р Георги Чалдъков
Douglas Noel Adams (DNA), авторът на „Пътеводител на галактическия стопаджия“, се гордееше, че съкращението на имената му е DNA (DeoxyriboNucleic Acid) и, че е роден в Кеймбридж през 1952-ра – една година преди откриване на молекулната структура на ДНК – двойната спирала на наследствеността.
Това ми напомни някои епизоди от проучванията на ДНК. В началото на 1950-те стремежът да се открие структурата на ДНК е бил състезание между няколко големи играчи: световноизвестният химик Линус Полинг (Нобелова награда за химия-1954 и за мир-1962) от Калифорнийския технологичен институт, рентгеновите кристалографи Розалинд Франклин и Морис Уилкинс от King’s College в Лондон и Джеймс Уотсън и Франсис Крик от Кавендишката лаборатория на Университета в Кеймбридж. След години, през 1988-ма, Франсис Крик публикува книгата си „Какво лудо преследване“ – What Mad Pursuit: A Personal View of Scientific Discovery.
1953: След като завършват модела на ДНК, Уотсън (25-годишен) и Крик (37) отиват в кръчмата „Орелът“ (The Eagle) в Кеймбридж и обявяват на приятелите си, че са открили „тайната на живота“. Те публикуват статията си за ДНК на 25 април 1953 г. (Watson JD, Crick FH. A structure for deoxyribose nucleic acid. Nature 1953; 171:737-738). В нея, под черта пише: „Ние също така бяхме стимулирани от знание за общата природа (на ДНК) в непубликуваните експериментални резултати и идеи на д-р М. Уилкинс, д-р Р. Франклин и техните сътрудници в King’s College, London). (We have also been stimulated by a knowledge of the general nature of the unpublished experimental results and ideas of Dr. M. H. F. Wilkins, Dr. R. E. Franklin and their co-workers at King’s College, London).
Обаче, Уотсън и Крик са имали достатъчно знание за струкурата на ДНК от евристичните кристалографии на ДНК, направени от Розалинд Франклин, и предоставени им – без нейно съгласие – от Морис Уилкинс. Така Уотсън и Крик правят „своя“ модел на двойната спирала на ДНК.*
Ето защо пак си спомням за Диоген и перифразирам неговото Hominem quaero (Човека търся) в Ethica quaero (Морала търся). Но това е само част от „търсенето“. Началото датира от годините преди Джеймс Уотсън да отиде в прочутата Кавендишка лаборатория в Кеймбридж. Тогава младият американски учен работи в университета в Копенхаген. Когато времето, определено от степендията му изтича, той пише „официално писмо“ от името на университета до САЩ-ска институция да му продължи степендията. И се подписва под написанато.
Напомня ми на един подпис на водача на ПП – политическата партия на „почтените и независимите“: 43-ма от депутатите им са свързани с ФАБ (Фондация „Америка за България“).
Ethica quaero – едно безкрайно търсене. Не само в българската политика.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* През 1962 г. Джеймс Уотсън, Франсис Крик и Морис Уилкинс спечелиха Нобеловата награда за медицина за откриването на структурата на ДНК. Розалинд Франклин – The Dark Lady of DNA – умира през 1958 г. от рак. Само на 37 години.
