News.bg
Източник: Генерирано с изкуствения интелект Gemini
Докато Европа налагаше волята си на света в продължение на векове, случва ли се сега обратното? Димитър Бечев, директор на програмата „Дарендорф“ в Центъра за европейски изследвания към Оксфордския университет, разработи популярната концепция за „надпревара за Европа“, за да покаже как Старият континент сега е жертва на големи сили, от Китай до Съединените щати и Русия.
Следващата година предстои да излезе негова книга по темата. Тъй като новата американска стратегия за национална сигурност вече не крие враждебността си към Европа, смятана за обхваната от „цивилизационен упадък“, в интервю за френския всекидневник L’Express Димитър Бечев разглежда този текст в перспектива, подчертавайки противоречията между различните фракции на поддръжниците на Тръмп, със самия Тръмп в центъра, който е по-непредсказуем от всякога.
Изследователят анализира и съвършено различните заплахи, породени от Русия и Китай. Ако Европа иска да стане активен участник, а не пасивен обект в международните отношения, той смята, че тя трябва да увеличи бюджета си за отбрана, да приложи икономическите препоръки на Марио Драги и да развие стратегически отношения с близките си съседи.
L’EXPRESS: : Вашата концепция за „надпревара за Европа“ се цитира все по-често от експерти – от българския политолог Иван Кръстев до колумниста на Financial Times Гидеон Рахман. Какво имате предвид?
ДИМИТЪР БЕЧЕВ: Европа се е трансформирала от вземаща решения или инициатор на събития в обект на международната политика. Европейският съюз, подобно на Обединеното кралство, е в отбранителна позиция. Това е много различно от 90-те и 2000-те години, които аз считам за „европейския връх“ – период на разширяване и задълбочаване на ЕС.
L’EXPRESS: Кога настъпи повратната точка?
ДИМИТЪР БЕЧЕВ: Световната икономическа криза от 2008 г. беше повратна точка. Преломен момент стана и завръщането на Владимир Путин на власт през 2012 г., след „периода Медведев“. По подобен начин в Турция, това беше провалът на преговорите за присъединяване към ЕС и авторитарната еволюция на режима на Ердоган. В Китай, идването на Си Дзинпин на власт през 2013 г. също бележи повратна точка. По този начин, имаше ключов период между 2008 и 2013 г.
САЩ и Европа: идеологически противници и (все още) съюзници
Новата Стратегия за национална сигурност на САЩ определя странна роля на ЕС – и противник, и съюзник
L’EXPRESS: В исторически план, това понятие за „надпревара за Европа“ предполага пълен обрат на европейския империалистически период. Сега самата Европа ще бъде мишена на външни хищници…
ДИМИТЪР БЕЧЕВ: Да, въпреки че тази гледна точка трябва да бъде уточнена. Украйна е добър пример. Фактът, че след последното разширяване през 2004 г. Европейският съюз достигна границите на Украйна, засили мотивацията на украинците да се присъединят. Те искат да бъдат част от тази система. Това, между другото, предизвика насилствения отговор от страна на Русия. Днес виждаме, че привлекателността на ЕС като икономически пазар, но и като безопасно пространство, остава висока. Така че не е имало пълен исторически обрат. Но глобалната среда стана много по-неблагоприятна за нас. Основните играчи, особено Съединените щати под ръководството на Доналд Тръмп и, разбира се, Китай и Русия, са много по-враждебни, отколкото в миналото.
L’EXPRESS: При Доналд Тръмп, Съединените щати изглежда губят интерес към Европа във военно отношение, като същевременно декларират идеологическото си влияние и подкрепа за „патриотичните“ партии, както се вижда от новата американска стратегия за национална сигурност.
ДИМИТЪР БЕЧЕВ: В лагера на Тръмп има различни фракции, които се движат в различни посоки. Има изолационисти, които искат да намалят всички ангажименти, особено военните, към Европа. Има идеолози, които искат да разпространят революцията си и да видят триумфа на крайната десница в Европа.
Техните възгледи са отразени в тази нова стратегия за национална сигурност, която декларира желание да види появата на множество крайнодесни режими, моделирани по подобие на този на Тръмп. Но остава едно по-традиционно републиканско дясно крило, което все още вярва в западния съюз. Те бяха много по-влиятелни в първата администрация на Тръмп, по-малко днес.
А по средата е самият Тръмп, който може да поеме във всяка посока. Той има лични отношения с много европейски лидери и самите тези лидери се стараят да ги поддържат. Макрон е добър пример. Въпреки всичките си различия, мисля, че те успяха да установят лични отношения. Киър Стармър също. Тръмп дори се превърна в актив за Лейбъристката партия, която губеше популярност. Официалното му посещение във Великобритания даде тласък на правителството, което иначе се придържаше към левоцентристки възгледи.
Това показва, че Тръмп притежава значителен личен фактор, способен да надделее над глобалните идеологически съображения.
L’EXPRESS: Русия е най-големият военен хищник в света. Европа изглежда изключена от дискусиите между големите сили относно войната в Украйна…
ДИМИТЪР БЕЧЕВ: Крайната цел на Русия е да прекрои европейския ред по свой образ и подобие. Тя може да няма средствата, но със сигурност има намерението и амбицията. Разрушаването на Европейския съюз като съвкупност от наднационални институции, прогонването на американците от Европа, връщането към свят на национални държави и велики сили – това е много радикален проект. Тази визия не се споделя от Китай, който има други амбициозни планове.
В момента е ясно, че времето е на страната на Путин. Той преговаря със Съединените щати, което му позволява да печели време, като същевременно избягва да говори с европейците. Още по време на преговорите в Минск, когато Франсоа Оланд и Ангела Меркел участваха, Москва вече се надяваше на отделна линия за комуникация с администрацията на Обама и че големите световни сили могат да разрешат европейските проблеми помежду си. Това се случва сега с Тръмп.
Путин се опитва да завземе колкото се може повече територия в Украйна и дори да повлияе на политическите промени в Киев. Но той държи възможностите си отворени. Ако има мирно споразумение със Съединените щати, той вероятно ще го приеме. Това е стратегическа възможност за него.
Казусът с руските активи показа, че проблемът на ЕС е не Белгия, а Тръмп
Разногласията с висок залог между страните членки по въпроса разкриват по-дълбоко разделение на континента относно това как да се справи с новия световен ред и безпрецедентния натиск от САЩ
L’EXPRESS: Икономически, най-сериозното предизвикателство за Европа несъмнено идва от Китай, въпреки че енергийният шантаж на Путин изглежда не е проработил…
ДИМИТЪР БЕЧЕВ: Идеята, че руският газ може да бъде „оръжие“, е преувеличена. В крайна сметка европейските страни адаптираха енергийните си политики към ситуацията след руската инвазия в Украйна. Икономически ние, европейците, сме склонни да прекаляваме и в двете посоки. В началото на новия век целта беше Европа да се превърне в най-конкурентния пазар в света. Днес ни възприемат като некомпетентни и безполезни.
Въпреки структурните проблеми, свързани с демографията, технологиите и иновациите, Европа все още има какво да предложи. В дигиталния сектор има компании, които са конкурентоспособни. Както обаче показва докладът Драги, европейските страни имат пазари, които са твърде малки, за да имат достъп до капитал и да стимулират иновациите. Това е ключът.
Страдаме от фрагментация и липса на мащаб в нашите икономики. Освен това можем да кажем, че имаме най-строгите регулации по отношение на тези нови технологии. Европейската комисия наскоро глоби X със 120 милиона евро. Но не съм сигурен дали тази стратегия все още работи.
Ако Европа не внедрява иновации и не се конкурира на равни начала с Китай или Съединените щати в областта на изкуствения интелект, до каква степен ще може да запази позицията си на регулатор пред лицето на тези икономически сили? Това е основното предизвикателство през следващите десетилетия.
L’EXPRESS: До каква степен индустриалната мощ на Китай е заплаха?
ДИМИТЪР БЕЧЕВ: Германия има ключова роля в това. Германските автомобилни компании губят пазарен дял в Китай, в други страни, а сега и в Европа, поради китайския технологичен натиск. Това има последици за останалата част от европейската икономика, особено за всички доставчици на автомобили, базирани в Централна Европа. Предизвикателството е огромно и по отношение на индустриите на бъдещето: зелени технологии, биотехнологии, батерии, квантови изчисления…
Ако Китай пречи на европейските компании да се развиват, това е сериозен проблем. Пекин твърди, че Европа, като заема по-твърда позиция спрямо него, просто следва раболепно американската линия. Но ако Китай има индустриален свръхкапацитет и заплашва европейската индустрия, това е ключов въпрос за нашия просперитет. Но ако Китай има индустриален свръхкапацитет и заплашва европейската индустрия, това е ключов въпрос за нашия просперитет. Това няма нищо общо със Съединените щати.
L’EXPRESS: Решаващи ли са парламентарните избори в Унгария през април 2026 г. за бъдещето на Европейския съюз? Знаем например, че в Унгария има повече китайски инвестиции, отколкото във Франция, Германия и Обединеното кралство взети заедно…
ДИМИТЪР БЕЧЕВ: Унгария се превръща в страна-символ, особено за движението MAGA в Съединените щати. Фактът, че може да има нелиберална държава в рамките на демократичен съюз, е политически значим. Следователно това са ключови избори, които биха могли да променят баланса на силите в Унгария или обратното, да я върнат още повече назад по отношение на демокрацията.
Що се отнася до китайското влияние обаче, съмнявам се, че тези избори ще имат значително въздействие. Която и партия да спечели в Будапеща, тя няма да постави под въпрос тези икономически ангажименти към Китай. За Русия обаче това е ключов въпрос, тъй като Унгария има право на вето.
Поражението на Виктор Орбан обаче няма да промени всичко, предвид напрежението между Унгария и Украйна по икономически и селскостопански въпроси. Във всеки случай това са важни избори, защото въпреки размера и географското си положение, Унгария упражнява непропорционално влияние върху редица въпроси, от Украйна до Съединените щати, включително вземането на решения в Брюксел.
Путин не се отказва без бой, но губи контрол над Източна Европа
Американските санкции удариха руския диктатор с мощен удар в стомаха, който може да продължи дълго след евентуално прекратяване на огъня в Украйна
L’EXPRESS: Как можем да се противопоставим на тази „надпревара за Европа“?
ДИМИТЪР БЕЧЕВ: Франция беше права да наблегне на стратегическата автономия. Със сигурност е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но сега виждаме началото му. В книгата си очертавам три възможни отговора. Първият е да укрепим способността си за сдържане, особено по отношение на Русия. Очевидно е, че трябва да увеличим бюджетите си за отбрана, а Европа трябва да се превърне във военен играч, както на ниво държави-членки, така и колективно. Вторият отговор е програмата на Марио Драги: консолидиране на общия ни пазар и укрепване на институциите, за да създадем повече вътрешни ресурси и икономически капацитет.
И накрая, в един все по-враждебен свят, трябва да задълбочим връзките си със страните в периферията на Европейския съюз, включително Обединеното кралство. Трябва да бъдем прагматични и с Турция. Режимът на Ердоган не е в съответствие с нашите ценности, но за съжаление, това е светът, в който живеем днес. Не е случайно, че европейските правителства остават изключително предпазливи по отношение на репресиите и лишаването от свобода на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу.
Стратегическата логика ни принуждава да се приближим още повече до Турция, особено във военната сфера, но не само там. Ердоган иска по-тесни икономически връзки при свои собствени условия, но няма намерение да предизвика директно Европа. Принудени сме да подкрепяме авторитарни режими. Това вече се случва с африканските държави по отношение на миграцията. Правим го и в Азербайджан по енергийни причини. Европейската политическа общност, създадена от Макрон след нахлуването в Украйна, илюстрира тази стратегия на кооптация.
Нека се опитаме да изградим коалиция, за да се сближим със съседните си страни. И накрая, на по-глобално ниво, въпросът е дали Европа може да пресъздаде съюз със страни със сходно мислене, като Канада, Австралия или Япония. Тяхното влияние също намалява в този свят, доминиран от велики сили. Незаменими ли са Съединените щати? Може би можем да се справим и без тях.
L’EXPRESS: Еманюел Макрон каза пред списание The Economist миналата година, че нашата Европа „е смъртна“…
ДИМИТЪР БЕЧЕВ: Всъщност, започвам следващата си книга точно с този цитат (смее се). Макрон е политик, който обича да провокира, за да прокара своята програма. Същото беше и с НАТО, което беше в състояние на „мозъчна смърт“. Но видяхме, че Русия върна Атлантическия алианс към живот.
Еманюел Макрон печели битката на идеите относно стратегическата автономия. Но ще успеем ли да мобилизираме гражданите? Франция знае това твърде добре: може да имаш подходяща стратегическа визия, но ако си слаб у дома, не можеш да постигнеш много. Същият проблем важи и за Обединеното кралство.
L“ EXPRESS: Колко важни са френските президентски избори през 2027 г. за Европа?
ДИМИТЪР БЕЧЕВ: Ако Марин льо Пен или Джордан Бардела спечелят, все още не знаем дали ще се приближат до центъра. Може да се осъществи сценарий, подобен на случилия се в Италия, като този на Мелони. Следвайки популистка икономическа програма, Националният сбор става все по-привлекателен за големия бизнес.
Във всеки случай залозите на тези президентски избори са много високи, защото Франция е основен играч в екосистемата на ЕС. Унгария е едно. Франция и Германия са съвсем друго.
