Нация, която не подкрепя талантите си, е престъпница
Д-р Георги Чалдъков
Le Roi est mort, vive le Roi! (френски, „Кралят е мъртъв, да живее кралят!“) –
на 19 септемри 2019 т., точно девет години след хеттрика си за „Манчестър Юнайтед“ срещу „Ливърпул“, Димитър Бербатов (DB9) написа: „Спирам с АКТИВНАТА си футболна кариера! Една част от мен умря. Все пак, това не е Краят, защото ще остана в играта по един или друг начин.“
Качил се на футболната „Ла Скала“ – “Манчестър Юнайтед” – на 13 май 2010 г. в София Димитър Бербатов бе принуден да се „оправдава“ пред някои журналисти, че е постигнал успехите си с много талант и много труд, с уважение към треньори и публика. И справедливото учудване на Бербатов, че повечето журналисти го питат “ще напуснеш ли “Манчестър Юнайтед”, а не изразяват пожелания за успех в следващия сезон в “Манчестър Юнайтед”. “Защо е целият негативизъм? Вие сте ми сънародници бе, хора. Аз, като си тръгна, щастливи ли ще ви направя?”
Напомни ми за думите, изречини с откровена тъга преди години от Гена Димитрова – prima donna assoluta: „Правих с Павароти „Джоконда”. На шансове в живота не съм по-долу от него, но той има по-голяма реклама, неговата кариера беше устроена, грижена кариера, докато моята я констатирам като една негрижена. Като една градина. Просто един богат глас, посяваш, работиш, но не правиш реклама. Отиваш, обираш плодовете, но идват другите, купуват от моите плодове, но реклама – не, аз се състезавах само с таланта си. Нация, която не подкрепя талантите си, е престъпница.”
Не разбирам защо позволяваме такава обида да влиза и в душата на Димитър Бербатов. Как тогава той да не постави диагнозата на нашето общество и държава: „Не бих работил в България нито като треньор, нито като директор. Бъдещето ми е свързано с Англия.“
Ето една съществена част от профила на този талантлив и човеколюбив българин, който превръща мечтата си във „факт – най-сладкият блян на труда“ (Робърт Фрост). През 1917 г. американските лекари Уилям Мейо-младши и Чарлз Мейо дават два милиона долара за основаването на Медицински факултет в Университета на Минеаполис и Сейнт Пол в щата Минесота. Тогава те изричат алтруистичното си послание: “Ние превръщаме мечтите си в действие – парите, които събрахме от пациентите ни, сега ги връщаме в университетската болница.”
Повече от 10 години чрез Фондацията си такива думи изрича и Димитър Бербатов: “Има много талантливи деца в България. Аз съм бил от тези деца едно време, вижте докъде стигнах. И то с помощта на доста хора. Сега връщам тази помощ, която аз съм получил. И го правя с удоволствие. Опитвам се да помагам по начин, по който се чувствам отговорен.” ПО МОЯ НАЧИН – заглавието на автобиографичната му книга.
Във вертикала на милионната си еволюция човекът (Homo) е преминал през: Homo еrectus – изправеният човек, Homo habilis – сръчният човек, Homo ergaster – работещият човек … И Homo Berbatov, събрал в едно: Homo ludens – играещия човек, Homo sаpiens – мъдрия човек, Homo empathicus – съпричастния човек.
История, напомняща песента „По моя начин“ (My way) на Франк Синатра: „Направих каквото трябваше да правя. И го направих по моя начин“ (I did what I had to do. And did it my way). И биохронологията на играта, представена от румънският поет Лучиан Блага (1895–1961):
Детето се смее: Играта е моята мъдрост и моята любов.
Младият човек казва: Любовта е моята мъдрост и моята игра.
Старият човек прошепва: Мъдростта е моята любов и моята игра.
Прочетете още веднъж ПО МОЯ НАЧИН на Бербатов и ще се убедите, че този млад българин прошепва: Мъдростта е моята любов и моята игра.
