Д-р Георги Чалдъков
Част-1
Животът е диалог, в който трябва да се настроим на чуване. – Мартин Бубер (1878–1965)
В клетъчната патология има състояния, при които рецепторите (антени) за сигнални молекули, например инсулин, са скрити под повърхността на клетките. В кръвта на тези хора циркулира много инсулин, но той няма как да се свърже със скритите рецептори и така инсулинът не може да изяви ефекта си – поддържане на кръвната захар в нормални стойности. Затова човек се разболява от захарен диабет тип 2 – болест с тежки последствия, ако не се открие и лекува навреме.
Същото важи и за организма на човешкото общество. „Живот в диалог” (La vie en dialogue) – пише философът Мартин Бубер в книгата си, публикувана за първи през 1923 г. Истината винаги е била предмет на обсъждане, диалог, мултилог, диспут (латински, disputatio) – от Сократ, Платон и други древногръцки до съвременните философи. Диалозите се осъществяват чрез думи и жестове – метафорите ги правят красиви, а политическата алчност – войствени. „Винаги става дума за едни пари“ – за първи път, след Ахмед Доган, чувам такава откровеност от политик – Тома Биков, артист, политолог и писател, роден в Бургас (вестник „Филтър“, 24 – 30 2024 г., стр. 15).
Преди няколко години д-р Марлийн Темерман – белгийска сенаторка, известен гинеколог и учен – призова жените на политиците да обявят сексуална стачка: “Стиснете си краката, докато не съставят ново правителство!”. Тя даде пример от древногръцката комедия „Лизистрата“ на Аристофан. В нея жените лишават от секс съпрузите си и това спира войната между Атина и Спарта. Сега, тези призиви звучат така: „Съпруги и любовници на политиците, стиснете краката си, докато мъжете ви не спрат войните!“.
Наскоро пак се появиха мирни планове за войната в Украйна – на Виктор Орбан, Доналд Тръмп, Борис Джонсън, дори на кмета на Киев Виталий Кличко, който – в интервю на известен италианския вестник – казва, че на президента Зеленски „може да му се наложи да проведе референдум“ за териториални отстъпки за Русия. През май 2024 г. 32 % от анкетираните са изразили готовност за отстъпки в сравнение с 10 % през май 2023 г. По данни на The Daily Digest на 19 юли Тръмп и Зеленски са провели телефонен разговор, за който Тръмп написа в една социална мрежа “I had a very good phone call”, а Зеленски го поздрави за „много успешната републиканска конференция“ – дали тази дипломация ще се превърне в обещаната от Тръмп край на войната в Украйна, само той и Путин знаят.
За еволюцията на човека има хипотеза за връзката между консумацията на месо и разрастването на мозъка. Така ролята на човека-ловец – Homo necans (убиващият човек) – става двигател на еволюцията на човешкия интелект. Човек се опитва да говори и рисува по стените на пещерите, но същият този човек се учи да прави сечива за убиване на животни, и като се „цивилизова“, убива и хора. Въпреки че една – шестта – от Десетте Божии зпаповеди е: Не убивай. Според Библията, Каин е първият роден човек и първият човекоубиец, а Авел е първият човек, убит от брат си Каин – братоубиец от завист и злоба. В древногръцката митология пък има много богоубийста: например, когато Зевс пораснал, започнал война с баща си Кронос и го убива.
През 1532 г. испанците избиват хиляди инки и кечуанци в Боливия, Колумбия и Перу. През 1857 г. англичаните, натрупали опит в Африка и Индия, избиват хиляди аборигени в Австралия. През 1915 г. турските войски избиват над един милион арменци и изгонват хиляди българи от Беломорска Тракия. През 2009 г. в Прищина хиляди албанци, живеещи в Косово, посрещнат президента Клинтън с негов паметник, висок 3.5 метра, издигнат на булевард “Бил Клинтън”. Защото на 24 март 1999 г. той разпореди бомбардирането на Сърбия, довело до отлитането на птицата кос от Сърбия и по „демократичен“ начин се появи Република Косово – с голямата американска военна база „Бондстийл“ на нейна територия. Прилича на посрещанията на Хрушчов, Бреженев и други „големи братя“, защото Червената армия ни „освободи“, за да станем „роби“ на СССР – по чертежа на „Голямата тройка“ Рузвелт, Чърчил и Сталин, направен на 4 февруари 1945 г. в двореца „Ливадия“ в град Ялта на полуостров Крим. Може да прочетете (i) книгата „Дете, обещай ми, че ще се застреляш“ на Флориан Хубер, в която се разказва за най-голямото масово самоубийство в човешката история – повече от 10 хиляди само в един германски град в края на войната, и (ii) статията „Колонизатори създават държави, неоколонизатори – правителства“ (вестник „Труд News, 17 ноември 2022).*
Вечерта на 24 март 1999 г. крилати ракети на НАТО започнаха бомбардирането на Сърбия, под наименованията „Съюзна сила“ и „Благородна наковалня” (като отговор на югославската „Подкова“ за етническите убийства в Косово). Бомбардировите продължиха 78 дни, убити са хиляди хора, разрушени кощунствено са православни църкви и манастири – и мостове, болници, училища, жилищни сгради и китайското посолство. Повече от 20 хиляди, заболели от злокачествени тумори от 2001 до 2010 година, са в резултат на бомбите с обеднен уран. Видях стените на болници в Нови сад, надупчени от натовските бомби. Това, обаче, не беше определено като американска агресия, а като война на НАТО в Югославия срещу войната на Югославия в Косово. И така, вместо с десетки хиляди убити и болни, конфликтът можеше да бъде решен само с две жертви чрез решение на Международния съд за военни престъпления в Хага. Както и стана – диктаторът Слободан Милошевич и генерал Радован Караджич бяха осъдени за бруталните убийства на повече от 8 хиляди босненски мюсюлмани в Сребреница, геноцид, извършен през 1995 г.
Тук е мястото да си припомним платоноподобните думи на политолога Първан Симеонов: „За да се победи една крайност, не нужна просто друга крайност“. Платон: „В действителност прекаленото вършене на нещо поражда обикновено противоположна промяна. И по-точно, мисля аз, от твърде крайната свобода се поражда твърде голямо и твърде жестоко робство“ – написано в „За тираничния човек, тирана и тиранията“ в книгата му „Държавата“.
Така, прекаленото въоръжаване на Украйна и санкциите срещу Русия, доведоха до окрупняване на БРИКС (BRICS – Brazil, Russia, India, China, South Africa); на английски, bricks – тухли: новите „тухли“ , които са поканени да се присъединят са Египет, Иран, Етиопия, Садитска Арабия и Обединените арабски емирства; Северна Корея отдавна е с Русия.
Да чуем и какво каза американският писател Кристофър (Си Джей) Хопкинс: „Аз съм на 63. През целия ми живот сме били във война. Не само американците. Всички ние. Винаги някой воюва с някого. И има други хора, призоваващи за мир“. – от неговото слово на откриването на изложбата Make Art Not War („Прави изкуство, не война“) на 26 април 2024 г. в Берлин (вестник „Филтър“, 8–14 май 2024).
От The Daily Digest, 25 юли 2024: „Украинците бавно възприемат идеята да дадат земя на Путин за мир. Войната в Украйна продължава след повече от две години, откакто Русия нахлу за първи път, и украинският народ е уморен. Те са уморени от загубата на близки, домовете им са разрушени и живеят в несигурност всеки ден“. А зеленият президент иска още оръжия, и НАТО му дава още оръжия и още милиарди долара!
Част-2
Най-големият недостатък на човека е устойчивата аморалност. – Достоевски, от “Записки от подземието”
Как тогава политиците да уважават “Красивият ум” на гениалния математик Джон Форбс Наш-младши (1928–2015). Неговият живот е представен във филма „А Beautiful Mind“ и в книгата „The Essential John Nash“ (Същинският Джон Наш) на Силвия Насар, журналистка във вестник The New York Times. В книгата е написано: „20-годишният Джон пристига в университета в Принстън, щата Ню Джърси, където работят Алберт Айнщайн и Джон фон Нойман, с препоръка от негов професор: “Този човек е математически гений”. Това се потвърждава през 1950 г., когато 23-годишният Джон Наш защитава докторската си теза „Некооперативни игри“. В нея той описва “Равновесието на Наш” (Nash equilibrium) – новата парадигма в теорията на игрите, която през 1994 г. е удостоена с Нобелова награда за икономически науки. Дотогава в игрите е изследвана предимно конкуренцията – за да спечели единият, другият трябва задължително да загуби (win-lose strategy). Джон Наш доказва математически, че има система от решения за всеки отделен играч, с която, ако никой не загуби, всички ще спечелят (win-win strategy). Другото е и двете преговарящи страни да губят (lose-lose strategy), тоест, „зъб за зъб“, „око за око“.
Накратко, Констнатин Павлов:
Око за око, зъб за зъб!
Това не е мъдростта
на жестоките
и на грубите.
Това е хитростта
на безоките
и на беззъбите.
Колега ми каза, че Израел трябва да прилага „чене/ чейне за зъб“. Отговорих му, че прилагайки 78 години такава стратегия, войната Израел-Палестина все още не е спряла. Повече е написано в “The Evolution of Cooperation” и другите книги на Robert Axelrod, професор по политически науки.
И, разбира се, в “Равновесието на Наш“ – разумното решение на конфликти, модел на поведение, прилаган в икономиката, политиката и други сфери на живота. Така политиците – най-после – да научат, че “Равновесието” може и трябва да се прилага и за спирането на всички войни. Древните китайски пълководци отдавна са знаели за подобно равновесие, доказали го на бойните полета – нарича се „златният мост на диалога (на преговорите)“. Има и „Атинското чудо“ – „едно от най-великите изобретения на древните гърци: „Вместо войната на мечовете, да се прилага войната на думите“. – написа знаменият фолософ Карл Попър.
Политици и тези, които отдълбоко ви нареждат, не рушете златния мост на диалога! Ако човешката емпатия, а не геополитическите бесове, е ценна за вас, вижте концептуалната фотография, показваща английско семейство в края на Първата световна война – иска ми се съкрушителната тъга, причинена от война, да ви накара да се замислите за Мир:
Оказва се, обаче, че злото е постоянна проява на политиците, на върха на което са войните – метастази на геополитиката. Сега по спешност е нужен Ренесанс на хуманизма в политиката. Затова, няма да се изморя да повтарям: „Войнстващи геополитици – ястреби и ястребки – не чупете златния мост на диалога, прилагайте „Равновесието на Наш“ и „Атинското чудо“! Освен това, научете уроците на двете мулета, таралежите и африканските деца, изнесени през 2022 г. в аудиториите на Еurochicago.com и вестник „Труд News“. С надежда да осъзнаете, че мирни преговори, а не въоръжаване на воюващите и реципрочни икономически и медийни санкции, могат да спрат войните.
Също така, прочетете книгата „Педро Парамо“ на мексиканския писател Хуан Рулфо (1917–1986), където е описван епизод от войната между САЩ и Япония през 1941 г., когато последните думи на заловен японски войник пред американците са: „Чува се, че се занимавате с нашите бойни изкуства, обаче вие никога няма да успеете, щото не знаете кога да спрете!“.
Надпреварата във въоръжаването и призивите на натовски страни за подготовка за още война в Европа, обаче, продължават с ускорени темпове.
Ужас, всичко това при наличието на стотици хиляди човешки жертви във войната Русия–Украйна: повече от 500 000 военни и цивилни; във войната-2014 в Източна Украйна (Донецка и Луганска област): повече от 14 000 военни и цивилни. В ивицата Газа досега са убити над 35 хиляди мирни палестници от израелските бомбардировки. На 7 октомври 2023 г. брутално са убити повече 1200 мирни израелци и 240 са отвлечени за заложници от „Хамас“. Убийствено, твърде убийствено, за съжаление и „човешко, твърде човешко“ на знаменития философ Фридрих Ницще. Magister dixit: Quousque eadem? (Учителят каза: Докога така?) – колко дълго трябва да понасяме войните?
Важнопис
Научих това от Еми Барух – журналистка и коментаторка на „Дойче веле“ (DW): „Филмът „Обещания“, номиниран през 2002 г. за „Оскар“ в категорията най-добър документален филм, проследява 7 деца на възраст 9 – 13 години. Те живеят на десетина километра едни от други, от двете страни на контролно-пропускателните пунктове около Йерусалим. Във филма, заснет 1997 – 2000 г., децата споделят своите страхове, предразсъдъци, обиди, ненавист, надежди, мечти. В телефонен разговор между две от момчетата, които за първи път чуват своите гласове:
– Обичаш ли пица – пита Ярко от Йерусалим.
– Да, но тук няма пица – отговаря Фараш, който живее в бежански лагер на Западния бряг.
– Как така? – продължава Ярко.
– Нали знаеш как живеем тук….
– А ти харесваш ли футбол? – пита Фараш.
– Да. Кой ще победи тази година?
– Аз съм за Бразилия – отговаря Фараш.
„Благодаря ти, че си поговорихме“ – така приключва разговора едното от момчетата. А Санабел – палестинско момиче, чийто баща е в израелски затвор, казва: „Хубаво е да си говорим едни с други. За да се промени нещо тук. Но не сме ние тези, които можем да го направим. Големите трябва да си говорят„.
- Санабел, Фараш, Ярко и останалите продължават и до днес да чакат „големите“ да започнат да си говорят“ – завършва Еми Барух.
_____________________________________________
* Писмо на умен българин, работещ в Унгария, до един умен журналист, след като той справедливо критикува ръководството на Народния театър „Иван Вазов“, че открива сезона 2023/2024 не с известна българска песа, а с eдин известен българин, върнал се в София от Тулуза да режисира украиската пиеса „Хага“: „Приятелю, имаш перо, допиши им първото действие. Така пиесата ще стане българо-украинска. Ще има и още главни герои и роли: Сорос, който организира Майдана и докара на площада американската телевизия Си Ен Ен; Виктория Нюланд също участва в свалянето на законната власт в Украйна и не поиска за премиер световeн професионален боксьор, а второкласен комик. Гледай да отразиш и закуската на Сорос с посланик Джефри Пайет, на която двамата отрязват политическите криле на Юлия Тимошенко. Моля те, не пропускай в първото действие историческите думи на Виктория Нюланд: „Майната му на ЕС“, та зрителите да могат да се сетят какво мисли тя за България. Напиши и как един американския Ловец се намърда в борда на петрол и газ компанията „Burisma Holdings Limited“ срещу десетки хиляди долара на месец“.
Може да прочетете, че „Причината урагани и циклони да имат човешки имена се дължи на английския метеоролог Clement Wragge (1852–1922). Той започна да ги кръщава на имена на политици, които не харесва, позволявайки му да каже, че те причиняват „голямо бедствие“. На името на кои политици бихте кръстили урагани? – аз се тревожа повече от Урагана „Зеленски-Джо-Урсула“, отколкото от Урагана „Бойко-Кирил-Корнелия-Делян- Костадин-Слави“.
