Източник: iStock
Кучешките проблеми на кучешкия ни живот в кучешката ни държава. Един закон, неразбран или недомислен, разбуни общественото мнение. Кое куче е агресивно, кога хапе, кой го боли (май депутатите)? Въпросът за намордника нажежи парламентарните страсти. И пак скечове по темата, пак закачки и смях в залата и извън нея.
Странно е как се пишат и правят закони, а след това се дебатират яростно, без законотворците да са наясно с отглеждането на домашен любимец. И какви са реалните грижи на стопаните в бита с животни в градски условия! Намордникът и каишката ли са проблемът?
Факт е, че има зловещи инциденти с нахапани хора, деца, но от къде идва проблемът? Кучето е огледало на стопанина си. Ако умишлено се приучава животното да е зло, то ще стане такова. Да, има особени породи, родени да се бият до смърт. Но да ги избием ли?
В един от случаите с нападение на домашно куче над дете се оказа, че животинчето е тормозено, държано гладно с дни. Животното ли е виновно за агресията си или безотговорният стопанин? Санкции трябва да има, трябва да се възпитаме, ние стопаните, в отговорност към другите, към нашия любимец и другите животни, в толерантност и в още куп други качества, които ни липсват сякаш.
Да отглеждаш животно не е мода. То е много повече дори от задължение. И сега действащите разпоредби нареждат да се разхождат кучетата с каишки, има ясни текстове за намордниците. И големият въпрос е защо това не се спазва? Защо няма санкционирани? Поправяме закони, които не се спазват. Колкото и да се увеличи глобата за безотговорните стопани, нищо няма да се промени, ако няма кой да ги глоби.
И как ще се събере глобата? Няма респект от закона. Защото наред с дилемата за намордника и каишката този път депутатите се сетиха ,че някой трябва да следи за спазването на закона. Роди се идеята полицаите да бъдат и блюстители на намордниците. Има логика, но зоополицията (която не сме я видели) ли ще ходи по площадки и градинки, или кварталната патрулка? Или ще раздуем допълнително щата на МВР с отдел „Контрол над намордниците“?
Защото се оказа, че общинска администрация , която да следи кой как си гледа кучето, няма. А и да изкараш чиновника от удобния стол в кабинета и да го захвърлиш в движение из парковете… май няма да има много доволни от тази ситуация.
Обичам животните, но много често не обичам стопаните им, особено тези, които се чувстват господари на всичко и мисъл елементарна за другия не им минава през главата. В крайния софийски квартал, в който живея, имаме чудесни градинки, имаме няколко нови площадки за кучета, за малки и за големи породи, имаме си чудесно спортно игрище с няколко баскетболни и волейболни зони, зона за футбол и зона за най-малките (не е предизборна реклама за местните избори). Извън игрището има зона около нея, където стопаните могат да си разходят животните, да седнат на някоя пейка, а кучетата на воля да тичат в зелените треви. Звучи почти нереално, нали? И на този фон има едни мили стопани, които решават, че кучешките площадки са твърде далеч – 400-500 метра е много разстояние, явно. Затова пък им е по-лесно да влязат в спортната площадка (или в двора на училището), където деца от различни възрасти играят, тичат и се забавляват и именно там да изходят кучетата си. Ако това не е простотия , здраве му кажи! И кой е виновен – кученцето, че следва вярно стъпките на стопанина си или собственикът, който го мързи (или по негови си тъпи причини) да отиде до кучешката площадка или извън игрището да изходи животинката? Как да не те е яд на такива? Да, ще го правят, няма да се съобразяват с елементарни обществени норми (камо ли със закона), все пак няма кой да ги постави на място. Глоби за такива има разписани в закона, но на практика никой не ги налага.
И сега със закона ще е така. Импотентен дебат, ялов закон. Нека не забравяме и за изродите, които мъчат животните, които ги влачат с колите си и пускат гордо клипчета в социалните мрежи и още куп гадости, които видяхме през годините по темата с насилието над животните. Уж законът пази животните от такива, но не на практика – не.
Да не изкривяваме едни обществени отношения със законодателни недомислици! Защото не в санкцията е заровено кучето, то ще си лае, керванът от законодателни глупости ще си върви, а депутатите с кучета и без кучета ще спорят за намордника и каишката. А зрителят ще махне за пореден път нефелно с ръка и с насмешка ще сложи по един намордник и каишка на депутата.
