Микропластмасовите елементи наброяват средно 429 000 частици на квадратен километър
Резултатите от изследване на учени от БАН, проведено в рамките на кампанията „Грийнпийс“ против пластмасови отпадъци, показва, че най-големият дял е именно на пластмасата
Опаковки, които сме ползвали за 10 минути, веднъж попаднали в морето стават част от менюто не само на морските обитатели, но и на хората
Посещението на световноизвестния ветроходен кораб „Rainbow Warrior“, на екоорганизацията „Грийнпийс“, през лятото на 2017г. в Бурагс и Варна бе посрещнато с огормен интерес и се открои като едно от най-емблематичните събития през изминалата година.
Освен като носител на безброй послания, неговото гостуване се свързва и с едно изследване на Черно море за наличие на замърсяване с пластмаси, което той направи при плаването си между двата ни морски града.
След няколко месеца задълбочени анализи на събраните проби, крайните резултати са готови и се подготвя подробен научен доклад, който скоро официално ще бъде публикуван.
Автори на изследването са учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Теренното проучване бе проведено от борда на кораба „Rainbow Warrior” с помощта на активисти и доброволци на „Грийнпийс“.
Обобщените данни сочат, че замърсяването на българското Черноморие с микропластмаса е сходно с това в Балтийско море и Северозападното Средиземноморие – едни от най-замърсените водни басейни в света.Това е един от основните изводи от изследване на замърсяването в района, проведено през изминалата година, като част от кампанията на „Грийнпийс България“ за намаляване на пластмасовото замърсяване „Свободни от пластмаса“.
Изчисленията показват, че в изследвания район между Бургас и нос Калиакра микропластмасовите елементи наброяват средно 429 000 частици на квадратен километър. Изследването показва моментното състояние за съответния период. Спoред събраните данни най-голям дял от микропластмасите, намерени при изследването, имат влакната – вероятно остатъци от въжета и мрежи. Замърсяването с микропластмаси е най-силно в района на нос Калиакра и при устието на река Камчия.
Що се отнася до замърсяването с плаващи морски отпадъци като цяло, резултатите показват, че то е съпоставимо с това в Румънската акватория или по бреговете на Чили. Количествата са най-големи в района на Варна и нос Емине.
Данните са получени, чрез събиране и категоризиране на проби и наблюдение на водната повърхност, изпълнени според насоките в Рамковата директива за морска стратегия на ЕС. Общото морско замърсяване е разделено на 7 основни категории: материали изкуствени полимери (пластмаси), гума, текстил, хартия или картон, обработено дърво и метал. Резултатите показват, че най-висок дял имат пластмасите (90 – 100%). Сортирането на отделните проби е извършено според техните размери, тегло, тип на намерените предмети, изменения в цвета или формата (които показват престоя им във водата).
“Пластмасата за еднократна употреба никога напълно не изчезва. Опаковки, торби и чаши, които сме ползвали за 10 минути, веднъж попаднали в морето се разграждат на малки частици, където се носят от теченията със стотици години. Те стават и храна на морските обитатели. Голяма част от замърсяването, което видяхме по време на изследването, идваше от брега – опаковки от солети, вафли – пластмаса, която е в ежедневието ни,“ коментира Деница Петрова от „Грийнпийс България“.
Необходимостта от подобни изследвания е голяма, поради вредите, които пластмасовите отпадъци нанасят на околната среда и в частност – на водните басейни и техните обитатели, но и на плавателните съдове и на водната инфраструктура. Данните за замърсяването на Черно море са малко, а конкретното изследване ги допълва с актуална информация за състоянието на българското Черноморие. Авторите на изследването препоръчват подобни проучвания да продължават да се правят по цялата брегова линия и в различни сезони, за да може, да се добие още по-добра представа за нивата на замърсяване на Черно море.
„Надяваме се изследването, за чието случване помогнахме, да се превърне в основа за следващи по-задълбочени проучвания. Но най-силно се надяваме скоро да се промени стилът на живот и пластмасите за еднократна употреба да не са част от света ни. Има достатъчно решения,“ допълва Деница Петрова.
Пластмасовите опаковки, които изхвърляме вБългария само за едно лято, биха покрили повърхността на всичките ниморски плажове. Сега е моментът да кажем „не“ на основните замърсители – еднократните пластмаси: в момента тече онлайн обществено допитване наЕвропейската комисия по темата със срок 12 февруари. Всеки гражданин наЕС или представител на организация може да предложи начини за справяне спластмасовото замърсяване в морето.
Линк към общественото обсъждане (приемат се отговори на български и всички други езици отЕС):
https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/Singleuseplastics.
Рамковата директива за морска стратегия на ЕС може да бъде намерена на следния адрес:
http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32008L0056
Резултати от други изследвания можете да видите на интерактивната карта на морското замърсяване в Европа, на сайта на Европейската агенция за околната среда. Данните на нея са част от изследвания, проведени по проекта „Marine LitterWatch“:
Виртуален дом на „Свободни от пластмаса“:
http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/campaigns/plastics/
Пластмасов Калкулатор:
Провери колко голям е пластмасовият ти отпечатък – проследи този линк!
https://act.greenpeace.org/page/9669/petition/1
Повече за посещението на „Rainbow Warrior“ в България :
Визитатана „Rainbow Warrior“ е свързана основно с кампанията на екологичните организации „ГрийнПийс“ и „За Земята“ – „Свободни от Пластмаса“, която цели намаляване на замърсяването с пластмаси във водните басейни. Начело с целите на националната инициатива ще бъде осъществена научна и изследователска дейност в Черно море, която ще бъде реализирана съвместно с учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и Института по океанология към БАН. Високо технологичното оборудване на „Rainbow Warrior“ ще позволи да се направят изследвания за натрупване на отпадъци и наличие на мрежи в защитени зони , както и ще се проучи състоянието на екосистемите.
Главните виновници за замърсяването в Черно море са пластмасовите опаковки от чипс и вафли, пластмасовите бутилки и техните капачки, както и найлоновите торбички. Над три тона отпадъци на ден навлизат в него от българските брегове, според изследвания на учени.
„Rainbow Warrior“ е трето поколение кораб на „Грийнпийс“, като неговият първи предшественик, който е бил потопен от бомбен взрив през 1985 г. е участвал в редица акции, някои от които спиране на ядрени тестове в Тихия океан, блокиранена въглищни пристанища и залавяне на бракониери извършващи унищожителен риболов.
Строителството на новияветроходна „Грийнпийс“, който ще гостува у нас,е започнало в корабостроителница в Полша, завършено е в Бремен – Германия и през 2011г. е пуснат по вода в пристанището в Хамбург. Създаден е от едни от най-добрите корабни инженери в света, за да може да претендира за единствения плавателен съд, който освен екологично съобразен е и специално пригоден за проучване на моретата и океаните по света, както и за борба с техните замърсявания. Със своята 55-метрова А-образна мачта „Rainbow Warrior“ плава основно на вятър и може да издържа много повече от традиционните мачти за същия тип кораби.
Еко-характеристиките на 340 тонния гигант включват още форма на корпуса, проектирана специално за изключителна енергийна ефективност; Електрическа система за движение (7 възела само за 300 кВ); Изчерпателна екологична оценка на кораба; Най-високи екологични стандарти на всички двигатели (IMO Клас-II); Нотация за „зелен клас“ със „Зелен паспорт“; Нотация за клас за доброволна защита на околната среда; Третиране на вредните газове, минимизиране на емисиите на азотни окиси и прахови частици; Биологично третиране на отпадната и сива вода; Централна система за зареждане на горива и масла за предотвратяване на разливи; Система за боядисване съобразена с околната среда.
Всеки желаещ да стане посланик на кампанията в детски градини, на фестивали или да се включи към почистване, може да пише на следния електронен адрес:
Повече за кампанията „Свободни от пластмаса”:
http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/campaigns/plastics/
Повече за Екологичната организация „Грийнпийс”:
„Грийнпийс“ е независима световна кампанийна организация, която работи за промяна на нагласите и поведението на хората, за да защити и опази околната среда и насърчи мира като: предизвика енергийна революция за преодоляване на заплаха номер едно пред планетата ни: климатичните промени; защитава моретата и океаните ни от разточителния и разрушителен риболов, както и създава глобална мрежа от морски резервати; защита на световните древни гори, както и животните, растенията и хората, зависещи от тях; работа по въпроса за разоръжаване и мир чрез преодоляване на причините за конфликта и призоваване за премахване на всички ядрени оръжия; създаване на бъдеще, свободно от токсини с по-безопасни алтернативи на опасните химикали в продуктите и производството; провеждане на кампании за устойчиво развитие на селското стопанство, отхвърляйки генномодифицираните организми, защита на биоразнообразието и насърчаване на социално отговорното земеделие.
http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/
Повече за Екологичното сдружение „За Земята”:
„За Земята” е независима неправителствена организация, обединяваща усилията на хора, решени да работят за създаване на природосъобразен и равнопоставен живот на нашата планета, който изключва експлоатацията на хората и природата. „За Земята” работи в сътрудничество с екологични организации на национално и международно равнище. Сдружението е член на международната мрежа „Приятели на Земята“ (Friends of the Earth), както и на CEE Bankwatch Network (Мрежа за наблюдение на Международните финансови институции за Централна и Източна Европа), Zero Waste Europe (Европейска мрежа за Нулеви отпадъци), GAIA (Глобално обединение срещу инсинераторите), както и на националните коалиции „За да остане природа в България“, Българска антиядрена коалиция, България без цианиди, Коалиция за устойчиво ползване на фондовете на Европейския съюз и Коалиция за климата – България.
http://zazemiata.org/
