Или кога ще научим урока на Нанси?
Д-р Георги Чалдъков
Прогресът на обществото и икономиката днес се дължи – в голяма степен – на информационните, комуникационни и нанотехнологии. Движението на човешкото развитие стана толкова бързо, че парадигмите се променят „пред очите ни“ – от Декартовото cogito ergo sum вече стана comminicare ergo sum, въпреки че „крещя, значи съществувам“ (reclamare ergo sum) е – за погнуса – по-популярно и печелившо.
Всичко вече е глобално – глобално затопляне, глобално затлъстяване (globesity), глобална несправедливост, глобален тероризъм и глобален джендъризъм.* И тяхната причина(или следствие) – глобалната асиметрия.Нейната брутална ножица е разтворена в много области на живота на съвременния човек. Само 700-800 милиона от хората на Глобуса имат компютри – това е „цифровата пропаст”, която ражда „пропастта в знанията”.
Невежеството и болестите (след това ще стане дума и за войните) са най-големите рискове за човечеството. Пет милиона деца умират годишно от глад вАфрика и някои страни на Азия, други пет милиона преяждат и пълнеят вСАЩ – една от най-ироничните асиметрии. Гладните инеобразованите са най-много в Африка и Азия, нахранените и изучените – в някои евроатлантически страни, Япония и Сингапур.
В резултат на свръхядене, в напредналите страни има над един милиард хора с наднормено тегло, около 500 милиона от които са затлъстели. На другия полюс – в Африка и Азия милиони хора умират от малария, СПИН и други инфекциозни болести. Ние сме европейци, които са по-близо до афроазиатския полюс на този антивитрувиански глобус.
Три милиона семейства във Великобритания иСАЩ имат поне по един милион долара – три милиардачовека в Африка и Азия имат месечен доход по-малко от десет долара. Напомня на съотношението„20 – 20” за парите на богатите и бедните. През март 2009 г. бе публикувана книгата The Spirit Level: Why Equality is Better for Everyone. Авторите Кейт Пикет и Ричард Уилкинсън описват влиянието на финансовите доходи върху честотата на затлъстяване, психични болести, продължителност на живот, смъртност и убийства в 21 напреднали страни в света.
В тези от тях, в които разликата междубогати и бедни е по-малка, хората имат по-добър живот. Парите, с които разполагат най-богатите 20 процента от населението са сравнени с парите, които получават най-бедните 20 процента. Във Великобритания, Нова Зеландия, Португалия и САЩ най-богатите разполагат с 7-8 пъти повече пари, отколкото най-бедните.
В Норвегия, Швеция, Финландия и Япония най-богатите имат около 4 пъти повече от най-бедните. Според авторите именно неравенството на доходите влошава показателите за болести, смъртност, насилие и убийства – не само при бедните, но и при богатите. В неравните общества броят на убийствата е 10 пъти по-голям в сравнение с по-равните общества. Основното послание на “Нивото на духа” е, че “започва да става ясно, че неравенството разяжда обществото.
Когато човек знае коефициентите на неравенство в доходите в една страна, тогава може да се каже доста точно до каква степен тя е засегната от всички тези социални проблеми.” (Наивно е обаче тази сложна материя да се сведе до простото, макар според авторите – убедително, “по-равни, по-добре”, в което има привкус на леви политически доктрини.)
Така, светът, забравил „канона на симетрията” на Леонардо да Винчи, продължава да бъде глобално асиметричен, разрязан на две, дихотомен – бедни и богати, болни и здрави, грамотни и неграмотни, привилегировани и игнорирани. Защо? – нали човешките права са една от класическите максими надемокрацията.
Сега обаче те сафасада, зад която са криптирани парии оръжия.Is There Something Wrong with Democracy?- запитаха наскоро двама журналисти вThe New York Times.
Президенти губят моралните си компаси – през 1999 г. изпратиха самолети с бомби в Белград, Нови сад и Ниш. През 2003-та – в Ирак, където войната за „човешки права и демокрация” уби повече от650 000 мирни иракчани и повече от 15 000 иракски, американски и от други армии войници, включително 13 българи. Сега президентите започнаха пак да си мерят ракетите и другите военни арсенали.
Когато едно общество позволява – дори рекламира – човешката агресия, се ражда Homo necans (убиващият човек). Човекът е от малкото същества, които убиват ближните си – хомоцидът е най-тъжната проява на Homo sapiens.През 1532 г. испанците избиват хиляди инки и кечуанци в Боливия, Колумбия и Перу.
Португалците правят същото с индианците в Бразилия. През 1607 г. 104 англичани прекосяват океана и на 14 май пристигат на полуостров Джеймстаун. По това време в източните райони на Северна Америка живеят повече от един милион индианци, през 1650 г. – 380 000 индианци, 58 000 европейци и 1 600 африканци, през 1800 г. – 178 000 индианци, около пет милиона европейци и един милион африканци. Каква безмилостна антропофагия!
През 1857 г. англичаните, натрупали опит в Северна Америка, Африка и Индия, избиват хиляди аборигени в Австралия. В периода 1885-1908 г. белгийският крал Леополд Втори с неговата войска Force Publique зверски убиват около 10 милиона души в Конго. Днес Брюксел дирижира с „морков и пръчка“ страните на Източна Европа.
През 1895 г. и 1915-1921 г.турските войски избиват повече от един милион и петстотин хиляди арменци, през 1915 г. – изгонват стотици хиляди българи от Тракия. На 26 март във Варна ще пита ли някой за това?За евросубсидии за ограничаване на нашата емигрантска вълна, не само за бежанската вълна от юг?Или политиците ни са лишени отпредчувствието за бъдещето(думи на Достоевски в „Дневник на писателя”).
Господа политици,вие сте отговорни, ако ние, европейците, станем като инките и кечуанците в Боливия, Колумбия и Перу, като индианците в САЩ и Бразилия, като аборигените в Австралия, като конгоанците в Африка, и като сърбите в Косово.Внимание и със “стратегическата дълбочина” на Турция и с Девела Меркел. От съчетанието на дълбочина и дявол, какво ни очаква?
Кога ще научим урока на Нанси?
That’s not fair! -писа Сара Броснан от Катедра по антропология наЕмори университета в Атланта, Джорджия. Тя знаетова от нейните капучино маймуни, които обичат fairplay. Ето описание на един от експериментите: “Нанси обича краставици и винаги ги изяжда,когато й даваме. Един ден обаче Унни получи грозде, коетот е двете обичат повече от краставиците, а на Нанси давахме само краставица.
Тогава Нанси хвърли краставицата по нас и се отдалечи разгневена. Не ви ли прилича на някой, който и вие познавате? Хората също реагират с гняв,когато не се осъществяват очакванията им за справедливост.”(Brosnan SF. Nonhuman species’ reactions to inequityand their implications for fairness.Social Justice Research 2006; 19:153-185).
В хилядолетната история на човешките цивилизации не за първи път настъпват подобни критични събития.(И решенията често са били погрешни.)
Все пак, в едно ранно неделно утро светът може да се събуди по-справедлив, симетричен, витрувиански – MondoLeonardescо.
__________________________________________________________________
* Не стигат пост-хората (H+, post humans) на трансхуманизма. Сега пък настъпват и трансхората на джендъризма – трансджендъри, транс-американци и транс-европейци, които искат да заразят света, да предизвикат транслиберална пандемия. Бъдеще, в което хетеросексуалните мъже и жени живеят в резервати и гета.
Направили са така и с индианците, и с аборигените, и със сърбите. Сега – чрез Истанбулската конвенция – искат и с нас, българите.
No pasaran!
