Освобождаването на българските медици в Либия е може би най-големия успех на българската външна политика и дипломация. Зад тази акция не трябва да се търсят сделки или опити за извличане на ползи от наши партньори в чужбина, повечето от които участваха искрено. Факт е, че Европа и света бяха ангажирани с българската кауза. Това зави в предаването „Комбина“ по Нова ТВ основателят на АБВ и президент на България (2002 – 2012) Георги Първанов. „Освобождаването на нашите медици стана благодарение на българската дипломация, на българското разузнаване и на българското общество, защото не трябва да се забравя, че имаше един мощен обществен фактор в лицето на движението „Не сте сами“ и други проекти и организации“.
Във връзка с темата Първанов бе призован да разкаже неизвестни до момента детайли от дипломатическите усилия за извоюването на свободата на нашите сънародници.„През 2004 година на една официална вечеря на НАТО в Истанбул бяхме един до друг с американския президент Джордж Буш. Той тогава не знаеше за този проблем. Аз го запознах. Той обеща, че ще го „държи на отчет“ и след доста време, когато, за съжаление,стана трагичнияслучай с нашите шофьори, взети за заложници в Ирак, аз му звъннах, за да го помоля за помощ. Тогава Буш каза: „Не, не мога да ви помогна тук, безсилни сме за съжаление, но онзи разговор, който водихме за вашите медици не съм го забравил. Възложил съм на държавния секретар Колин Пауъл да ме информира за развитието на всеки две седмици“. И наистина Буш поне пет-шест пъти се е изказвал по темата и което е по-важното – с решаващата помощ на САЩ, форматът от тристранен – България, ЕС и Либия, стана четиристранен и заработи, за да се стигне до окончателното решение. И при него, в крайна сметка, ние накарахме Кадафи да си плати. Защото истината е, че обезщетенията на семействата на децата дойдоха от Либия.
Встрани от темата Георги Първанов коментира и бъдещето на големите енергийни проекти на страната ни. По думите му шанса те да се реализират,макар и не в пълния си обем, е изключително сериозен, а това ще донесе на родината ни не само икономическа полза, но и международен авторитет и сигурност. „Намирам за позитивно това, че се работи в посока част от „Турски поток“ все пак да мине през България. Ние ще сме страна – транзитьор, ще печелим от таксите. Има сигнали и надежда за това, че ще тръгне и реализирането на АЕЦ „Белене“ и то с „Росатом“ като строител. Преди време аз бях атакуван за всички тези проекти. Сега те ще станат, макар и не с тези параметри и обеми, които исках. Защото „Южен поток“ трябваше да транзитира 63 милиарда куб.м. природен газ, а сега от отклонението на „Турски поток“ ние в най-добрия случай ще имаме 15 милиарда куб.м. транзит на синьо гориво. Но аз и от това съм доволен. Макар и малко, това означава развитие на енергетиката ни, това означава икономическо развитие, работни места и сигурност. Защото ще ни пазят тези, от които зависи преминаването на газа“.
Първанов коментира и скандала около изказването на президента на Русия Владимир Путин за българската азбука. „Мога да кажа, че Русия и президента Путин са приятели на България, но това беше грешка. Това бе грешка от историческа гледна точка, недипломатично. Защото тук не става въпрос за товаот къде са минали учениците на Кирил и Методий. Важното е, че българската държава тогава е тази, която подкрепя, която инвестира, ако трябва да използваме модерния термин, за да бъде създадена тази азбука и култура и след това Григорий Цамблак, митрополит Киприян да пренесат от Търновската школа в Русия това слово. За това пак казвам, мисля, че в случая става въпрос за грешка“, посочи той и отхвърли категорично тезите, че изказването на руския президент може да е било форма на провокация или целенасочена атака.
В заключение основателят на АБВ отговори и на въпрос, свързан с острото политическо противопоставяне през последните дни в страната ни, както и за конфликта между управляващото мнозинство и президента Румен Радев. „Може би някой мисли да се стигне до варианта избори „три в едно“. Т.е. редовни местни избори през 2019 година и заедно с тях – парламентарни предсрочни и президентски предсрочни. Очевидно е, че има един конфликт между институциите, който освен, че е подранил, е много вреден и опасен в периода преди и по време на българското председателство на Съвета на ЕС.“