Георги Първанов: Да експулсираме руски дипломати е много рисков ход. Не бива просто да козируваме на европейските лидери, необходими са доказателства
„Ние сме били солидарни и ще бъдем такива в трудни и тежки моменти за ЕС и НАТО. Но тази „солидарност“ не я разбирам, защото няма никакви доказателства. Няма и никакви мотиви. Не виждам руската страна какви мотиви би могла да има.“ С тези думи в ефира на БТВ, основателят на АБВ и президент на България (2002-2012) Георги Първанов изрази становището си по повод на шпионския скандал между Великобритания и Русия, довел до масовото експулсиране на руски дипломати от редица държави.
Той бе категоричен, че преди да се предприемат подобни действия, държавата, която се чувства засегната, трябва да представи категорични доказателства за вината на страната, която обвинява. „Ще припомня, например, че когато започна войната в Ирак, срещу която аз бях категорично против, се стигна до остра реакция на американската дипломация, но мина време и видяхме Тони Блеър да казва, че това е било голяма грешка.
Сега това, което се случва не е просто грешка, а има опасност да стане тежко престъпление с непредвидими последици. Дори когато ние сме били част от прохитлеристкия съюз през Втората световна война – не сме изпратили един войник на Източния фронт. Т.е. ако тогава царят не си го е позволил, то защо ние сега да отиваме на такъв рисков ход? Ако подобно нещо се случи, няма да го има повече това отношение, което е имало през десетилетията – руското отношение към България. Отношението на нас, българите,към Русия……на 80-90 процента от хората у нас, е специално към Русия.
И политиката не може да бъде в разрез с това, което хората искат. Не мога да се съглася, че трябва да козируваме на каквото каже Тереза Мей или някой друг от Запада. Нека първо да ни убедят, да ни обяснят“, посочи той.
По думите на Първанов няма нищо страшно в това България да отстоява неутрална позиция по шпионския скандал, дори ако страната ни бива притискана от западната дипломация, щом не съществуват категорични доказателства, подкрепящи определена теза.
„Ако ние отстояваме една разумна и отговорна позиция – нека да имаме проблеми, нека да сме единствените. Какво лошо има в това да има един глас, който да звучи правдиво, разумно? Особено в тази ситуация, в която всички – и едната, и другата страна – говорят неразумно“, посочи Георги Първанов и още веднъж припомни примера с войната на световната коалиция срещу Ирак, която бе проведена след убеждаване от страна на САЩ, че конкретната държава притежава химически,биологически и други опасни оръжия – теза, впоследствие категорично опровергана.
Във връзка с натрупването на дипломатическо напрежение в Европа и България Георги Първанов отговори и на въпрос, свързан с изказването на руския патриарх Кирилпри визитата му в България. „Ще припомня, че на Шипка, когато бяхме с президента Путин през 2003 година, аз изразих своята признателност към руската държава, армия, към руския император.
Но в същото време аз отдадох своята почит и към всички онези румънски, финландски и други войници. Никой тогава не е казал нищо. Пак ще кажа – признателни сме към Русия, но това не означава, че, например, трябва да си затворим очите пред 5000 румънски войни, загинали край Плевен“.
„Допускам, че някой е подвел Негово светейшество руския патриарх. Някой по пътя – от експертите, от чиновниците. Някой, който е превъзбуден от тази ситуация на пренапрежение в света. При всички случаи, това не беше оценката, позицията, която трябваше да прозвучи от най-високо руско равнище, особено пък от духовния глава“.
По отношение на срещата на върха между ЕС и Турция, която се проведе във Варна, Първанов заяви, че я определя като позитивен факт. Според него обаче, с най-голямо самочувствие и най-убедителенот нея е излязъл турският президент Ердоган, а българският премиер е натрупал позитиви заради организацията – не само като домакинство, а като цяло.
„Оттук нататък обаче, аз съм дълбоко разочарован от поведението и позицията на европейските лидери. Да видим записа – те стояха свенливо. Туск, за когото знаем, че може да произнася много силни думи и слова, в този случай произнесе нещо предварително написано и силно извинително към Ердоган.
Не коментирам това, което изложи Юнкер. За мен той беше европеец номер едно, но сега не разбрах нищо от думите му“, посочи Първанов и припомни примера с Владислав Варненчик, като го сравни със сегашното поведение на европейските лидери. „Големият въпрос тук, който не получи отговор е – Турция запазва ли европейска перспектива? Отговорът е по-скоро – Не. Но това се долавя между редовете. Вторият въпрос е – ако Турция ще има европейска перспектива, то тя в състояние ли е да води европейска външна политика или тя ще бъде неоосманистка?
Защото има серия от изявления, от прояви, които показват, че турската външна политика гравитира къмонова османистко разбиранена Високата порта. Е къде тогава в Европа и с Европа с такава външна политика?“
Според Георги Първанов детайлите около разговорите по време на срещата за проблемите, които имат Гърция и Кипър, за България и тракийските бежанци също са от особена важност. „Много отдавна съм поставил въпроса за имуществото на тракийските бежанци. В това число и на президента Ердоган. Ние на времето създадохме една смесена комисия, която да анализира документите и на базата на тези документи, вече да има конкретно придвижване.
И е добре, че премиерът Борисов намекна, че е възможно да се възстанови тази комисия. Ето това са конкретни стъпки. Само с лозунги не става“.
