Георги Първанов: Това което се случи след референдума в съседна Македония е по-скоро патова ситуация
Това което се случи след референдума в съседна Македония е по-скоро патова ситуация. Имаме реми, но с вечен шах, с вечно повторение на ходовете. Резултатите от чисто политическа гледна точка идват да покажат, че кампанията, организирана от екипа на премиера Заев, не се постигна тази висока, очаквана, жадувана подкрепа за членството в ЕС и НАТО на база на договора с Гърция.
Според мен гласуването беше против договора и изразяваше неприемане на идеята за новото име „Северна Македония“. Това заяви основателят на АБВ и президент на България (2002-2012) Георги Първанов. По думите му подобни инициативи не са правилния път за членство на Р Македония към ЕС и НАТО. „Очевидно не е това пътят за членството на Македония в ЕС и НАТО, нещо за което аз самият и ние в АБВ винаги сме били.
Въпросът обаче това да не стане на всяка цена. Остава настрани българската цена. Това което ние плащаме. Защото в крайна сметка, може би, най-големият компромис, който правим ние след Скопие е за нашата история – дефинирането на общата история. Но не е само това. Очертава се ситуацията, особено с тази заплаха за нови избори като силово действие, като търсене на реванш от едната, пък и от другата страна. Очертава се една перспектива, както ние навремето казвахме „избори до дупка“. Т.е. една постоянна нестабилност в Р Македония“.
В страни от темата Георги Първанов бе призован за коментар и по отношение на вътрешно политическия живот в България и разнобоя между правителството и президентската институция и подготвения от БСП вот на недоверие на тема здравеопазване. „Опозицията е в правото си да иска вотове на недоверие. Това е начин тя да поддържа интереса към себе си, това е начин да се предизвика обществен дебат по една или друга тема.
По здравеопазването дебат сега трябва да има. И впрочем министърът го предизвика със своите идеи за реформи и промени. Но не беше това моментът. Има един министър, имам удоволствието да го познавам в качеството му на финансов министър и експерт, който познава много добре и проблемите на системата на здравеопазването. Ако някой може да направи реформа, то това е този министър. И ако аз бях опозиционен лидер, грубо казано, щях да го оставя да направи реформата, да изтеглят сектора, ако може от блатото.
Защото, ако на сегашната парламентарна опозиция, като бъдеща управляваща сила й се наложи да прави тази реформа, ще й бъде много тежко. Затова има такива моменти, в които трябва малко по-далечна визия“.
„Аз също съм имал нелеки периоди в отношенията с правителство на господин Борисов. Трябва да има коректив на изпълнителната власт. И президентът би могъл да играе и тази роля. Но не ежедневен коректив. Не по всяка инициатива, по всеки въпрос и понякога по твърде дребни проблеми да се влиза в тежка полемика и то с тежки, нелицеприятни думи и квалификации.
Това създава лош образ на българската политика. И без това за годините на прехода твърде много агресия, твърде много омраза излъчихме“.
В заключение Първанов отговори и на въпрос свързан с избора на нови бойни самолети за България. „Аз съм бил два мандата върховен главнокомандващ и няма случаи да съм се произнесъл конкретно, с експертна оценка по въпрос, който е от прерогативите именно на специалистите. Президентът трябва да създава атмосфера да се вземе най-разумното, най-работещото за сигурността на страната решение.
Но, знаете ли, в тази полемика, която върви вече години се чуха неверни политически тези. Не е вярно, че изборът на изтребител или на военна техника е въпрос на нашата стратегическа ориентация. Ние този въпрос сме го решили с членството в ЕС и НАТО“.
==============================
Георги Първанов: Идеята за „Северна Македония“ няма да я бъде.
Този референдум, който се проведе в Македония, е по-скоро неуспешен. Не може 60 процента от населението да са неучаствали в него, да не са подкрепили идеята и той да е успешен. Според мен негласуването е вот срещу промяната на името на Македония, а не толкова срещу интеграцията на страната в ЕС и НАТО. Въпросът на референдума също беше подвеждащ и според мен беше една от грешките, които обусловиха и този не особено добър резултат. Това заяви в ефира на БТВ основателят на АБВ и президент на България (2002-2012) Георги Първанов. „Идеята за „Северна Македония“ няма да я бъде. Готов съм да се обзаложа за това. След този вот не виждам какво ще накара македонците да отстъпят от тази позиция и всяко навиване, всякакви идеи „избори до дупка“ според мен ще задълбочат кризата и може да се стигне и до конфликти“.
„Нека България да бъде инициатор и да се върнем към първото име, това, с което ние сме признали Р Македония и като толкова много искат в Брюксел и НАТО, да я признаят с това име“, посочи Първанов. „Ние трябва да мислим повече за това какъв е нашият български интерес и какъв е интересът на населението в Македония. Тази страна трябва да влезе в ЕС и НАТО стабилна, здрава, засилваща Алианса, а не отслабваща го“, допълни той. По думите му сега е време за нови вътрешнополитически преговори в самата Македония и след това да се предприемат стъпки на международно равнище.
Във връзка с темата Георги Първанов бе призован за коментар и по отношение на реакцията на някои наши представители на правителството, която той определя като неправилна. „Госпожа Захариева бе първата, която възторжено призна идеята за „Илинденска Македония“, което е опасно, противопоказно за България, което е кражба на българска история. Бих предложил на нашето правителство, че сега е момента да вземем инициативата и срещу една такава инициатива – да отстоим македонския интерес в Брюксел, ние пък да защитим нашия национален интерес, свързан с дефинирането на общата ни история с Македония“, заяви той и припомни, че АБВ е била винаги категорично против имена като Илинденска и Северна Македония.
В заключение Първанов посочи, че посегателствата върху българското историческо наследство от страна на политическите лидери в западната ни съседка продължават и в момента, въпреки подписания преди година договор за добросъседство. „Вижте например речта на премиера Заев от Тетово. Той много ясно акцентира върху „Илинденския стълб“ на македонската идентичност. Илинден и цялата ни обща история от Средновековието трябва да се разберат. Тази история е обща, защото тогава имаме единно българско самосъзнание и единни национални цели. Друг е въпросът след 1945 година“.
