Или кога ще дойде римският войник?
Д-р Георги Чалдъков
Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед…
и това са три гърненца с мед.
Алън Милн, „Мечо Пух”
Бащата на геометрията Евклид описва в eдна от книгите си кръга като най-симетричната форма, с най-голяма повърхност в сравнение с квадрата, елипсата, правоъгълника и други форми. От философията на Ксенофан и Парменид и от Витрувианския човек на Леонардо да Винчи знаем, че сферата и кръгът са геометрията на духовното.
Но не и в България, където един от особено привилегированите е Homo circulus (кръговият човек) – човекът от кръговете на политиците на власт. Повече от 26 години Homo circulus е съпровождащо явление (епифеномен) на политиката, но юридически, въпреки Wanted for crimes, той не е наказван. „И се достига за абсурдната ситуация някой да каже за него: „Такъв човек изобщо не съществува!” – както по друг повод писа Константин Павлов в своите „Записки 1970-1993”. Нещо като „Това не е лула”, написано до „Лулата”, нарисувана от белгийския сюрреалист Рене Магрит.
Реалност, в която забравяме геометрията на духовното и влизаме в геометрията на властта. Телевизионен журналист нарисува триъгълник в кръга и в интервю запита президента Росен Плевнелиев: „Сега си говорим за кръгове, зависимости, срастване на бизнес и политика. Защо? Как си го обяснявате?”
Президентът отговори: „Да, каците с мед са три. Едната е държавните пари. Втората е обществените поръчки. Третата е приватизацията. Така че, те са три и формират триъгълника.”
Помислих си, че така ще бъде докато триъгълникът на властта – Президентство-Народно събрание-Министерски съвет – не се интересува от европейския триъгълник на знанието – Образование, Научни изследвания и Иновации. И от кръговете на Архимед, подредени на пясъка в двора му в Сиракуза в Magna Graecia.
Noli turbare ciculus meos („Не чупи кръга ми“ – думи на Архимед към римския войник, който го убива малко след като ги е изрекал) – казва Homo circulus. Ако не се спре дейността му, ще продължава да се въртим в сirculus vitiosus (омагьосания кръг) на безнаказаност – аномията, закрилница на Homo circulus.
Такава кръгова политика е прилагана и в други страни – или е научена от други страни. Дни преди президентските избори през 2004 г. в САЩ журналист писа в New York Times: „Един от съветниците на Джордж Буш ми каза, че такива като мен принадлежат на reality-based community (общност, базираща се на реалността). Вие си мислите, че решенията идват от разумния анализ на видимата реалност. Светът вече се развива по съвсем друг начин – сега сме империя и с всяко свое действие ние създаваме собствена реалност – ние сме действащите лица в историята, а на вас остава само да изучавате какво правим.“
Напомня ми за реалностите и техните сянки по стената на пещерата в „Алегорията” на Платон. А професор Ноам Чомски и други умни хора продължават да пишат „какво правят действащите лица в историята“.
Какво от това? – каза един от съветниците на президента.
Казано с други думи:
Ние танцуваме в кръг и предполагаме,
но тайната стои в средата и знае. (Робърт Фрост, „Тайната стои“)
