Президентът представлява държавата в международните отношения. Ако бъдете избран, какво от политиката на предшествениците си бихте запазили и какво бихте променили?

Румен Радев: Ще работя за стабилност в международните ангажименти на България, но ще се опитам страната да заговори със своя глас в организациите, в които членува. Случаят с избора на генерален секретар на ООН беше христоматиен пример как правителството и президентът на България допуснаха страната да бъде инструментализирана в чужда схема. Националният интерес бе жертван, за да бъде обслужен чуждият. Това е недопустимо.

Кои са най-силните поддръжници на България в международната политика, къде бихте търсили партньорства, ако станете президент?

Р.Р.: България е член на ЕС и закономерно партньорските ни връзки със страните от съюза са най-силни. Но работата на президента е да разширява партньорствата с всички държави и международни организации.

Има ли нужда от промяна на досегашния политически курс на България спрямо Русия?

Р.Р.: Категорично. Отношенията с Русия не съответстват на историческите традиции и на потенциала на двете страни. Диалогът трябва да бъде възстановен на всички нива.

Какво смятате за санкциите по отношение на Русия – правилен ход ли са, трябва ли да бъдат прекратени и кога?

Р.Р.: Санкциите трябва да бъдат отменени. Те нанасят щети както на руската, така и на европейската икономика. В частност на българската. От санкциите не може да произлезе нищо добро. Що се отнася до въпроса кога, бих казал възможно най-скоро.

Какви са заплахите пред България в 21 век? Може ли Русия да бъде стратегически партньор на България в това бъдеще?

Р.Р.: Русия е стратегически фактор, дори в периодите на своята слабост. Заплахи като тероризмът и войнстващият ислямизъм са общи за България, Европа и Русия. Затова е необходимо задълбочено партньорство помежду ни.

Президентът трябва да бъде социален филтър на законодателството, което ощетява правата и интересите на гражданите. Снимка: facebook.com/RadevRumen

Един от най-болните въпроси на деня е отношението към мигрантите. Какво, според Вас, е най-правилното краткосрочно и най-правилното дългосрочно решение? Русия като световен лидер по прием на мигранти след САЩ може ли с нещо да бъде полезна на България със своя опит в интреграцията на мигранти?

Р.Р.: Средносрочното решение е установяването на мир в Сирия и Ирак. Краткосрочното е в овладяването на миграционния поток с консолидирана европейска политика, засилена охрана на границата и пресичане на каналджийството. Днес потокът от мигранти е съставен предимно от хора, търсещи поминък; процентът на бежанците не е голям, а само те имат основание да търсят убежище.

Като върховен главнокомандващ на българската армия българският президент има тежката дума за отбраната на страната, заедно с министър-председателя. Смятате ли, че българската армия е в добра кондиция, има ли нужда от промени и какви? Какво мислите за възможен сблъсък между Русия и НАТО в региона и евентуално участие на България в конфликта?

Р.Р.: Военен сблъсък между Русия и НАТО би имал апокалиптични последици и трябва да бъде избегнат. Това е императив и не търпи никакви условности. Българската армия се нуждае от ред реформи, но българските военнослужещи заслужават адмирации за доблестната си служба.

Най-важният проблем в България, преди мигрантите и армията обаче е бедността. По данни на Евростат около 1/5 от българите са изложени на риск да изпаднат в бедност. Какво решение може да предложи държавният глава на тази вътрешна заплаха за националната сигурност? Може ли икономическото възраждане на България да способства за нормализация на икономическите отношения с Русия?

Р.Р.: Президентът трябва да бъде социален филтър на законодателството, което ощетява правата и интересите на гражданите. Нормализацията на отношенията с Русия не бива да зависи от икономическото възраждане на България. Това са процеси, които следва да протичат едновременно, защото взаимно се подпомагат.