НАРОДОПАТОЛОГИЯ: ЛИПСА НА СЪПРИЧАСТНОСТ
В подкрепа на протестите на лекарите
Д-р Георги Чалдъков
В „Любомъдри читателю“ има кратко есе, озаглавено „Рембоцептори“. Там пише: онзи „прокълнат” френски „наивник” – Артюр Рембо – изпратил писмо на своя учител, където написал Je est un autre (Аз е другия – в мен). Няма ги обаче рембоцепторите (рецептори на Рембо) в нашата народопсихология. Няма я доброжелателността, удоволствието да даваш, да зарадваш, да споделяш – най-висшите изяви на хедонизма, които според Аристотел правят човека „социално животно” (zoon politikon).
Имаме много талантливи личности, но трудно изграждаме
колектив, колективни сме само в търпението, социалният ни мозък е ленив, може би увреден. Ние живеем „в кротко отчаяние“, както писа Хенри Дейвид Торо в „Гражданско неподчинение“ за американците от 19-ти век. Ние сме индивидуалисти с еснафски изяви – егоизъм и подчинение преобладават над съпричастност и свободолюбие.
Емпатията е превилегия на духовно богатите личности, апатията – „превилегия“ на бездушните и безотговорните. Липсата на съпричастност с тревогите и болките на другия е една от най-лошите прояви на нашата народопатология.
И сега при протестите на лекарите тя отново се прояви. Под надслов „Истинска реформа за истинска медицина” и „За здравето и оцеляването на нацията” Сдружението на общопрактикуващите лекари и Българския лекарски съюз вече 10-15 дни организират протести. Общонационален митинг на лекарите ще се проведе на 6 април 2016 г. в София.
Протестите обаче са слабо подкрепени от други – само пациентски организации, частни болници и синдикат на полицаите подкрепят протестиращите лекари и медицински сестри.
Magister dixit – Учителят, в случая Лекарят, каза – слушай те го, уважавай те го не само като се разболеете. Отнася се и за министъра на здравеопазването – още един политически модифициран организъм (ПМО) от лабораторията на Иван Костов. Административен терор, проявен от един арогантен министър, който имитира командирското поведение на учителя си.
Magister dixit се отняся и за други: „Ние, членовете на Асоциацията на университетските болници се разграничаваме от заявените стачни действия на лекари и медицински персонал. Защото те не са решението…“ Учудвам се на липсата на съпричастност към призивите за „Истинска реформа за истинска медицина” на тези лекари – наши бивши студенти!
Все пак, на 22 март видяхме прояви на съпричастност – Николай Цолов, студент в Медицински университет-Варна, спаси живота на човек. Рано сутринта на 22 март Маринка Болтън очаква екип на Спешна помощ за съпруга си пред жилищния блок, където живее. Николай вижда разтревожената жена, спира автомобила си и заедно с неговия приятел Станислав пренасят на ръце болния и го транспортират в спешното отделение на УМБАЛ “Св. Анна“. Диагнозата е сърдечен инфаркт, на Браян Болтън са поставени два стента и животът му е спасен.
Тук се изкушавам да перифразирам To be alive – is Power на Eмили Дикинсън в: To save a life – is Power. Отнася се и за протестиращите лекари и медицински сестри.
