Също прикачено ЧНГ от ГНЧ, нарисувано от проф. арх. ТОДОР КРЪСТЕВ БУРГАСКИ
Проф. Георги Н. Чалдъков, MD, PhD
Пролог
Игнац Земелвайс (1818–1865) е роден в Будапеща, Унгария, петото от десет деца в богато семейство. Игнац първо учи право, преди да се насочи към медицината, очарован от това как работи човешкото тяло. Името му се превръща в предупреждение с термина „Рефлекс на Земелвайс“, който представлява склонността да се отхвърлят нови идеи, защото те оспорват стари вярвания.
Приемането на нова истина са описани (1819) от Артур Шопенхауер в книгата му „Светът като воля и представяне“. Там той пише: „Всяка истина преминава през три етапа. Първо, тя е осмивана. Второ, тя е яростно противопоставяна. Трето, тя е приемана за очевидна“.
Махатма Ганди има подобно определение за човек, който казва истини: „Първо те игнорират. После ти се смеят. После те атакуват. После ти си победител“. – този цитат трябва да се разглежда в контекста на концепцията на психолога Карл Юнг за критомнезия, като това не е плагиатство.
След дипломирането за медицина в родния си град Будапеща, д-р Земелвайс работи в болница във Виена, където е имало две родилни отделения. Едното е било за лекари и студенти по медицина, а другото за акушерки. Изненадващо, родилките умирали значително по-често от инфекция (родилна треска) в лекарското отделение, отколкото в акушерското. Любознателният и емпатичен д-р Земелвайс предположил, че самите лекари вероятно са източник на инфекцията. Негов приятел и колега, д-р Якоб Колечка, починал, след като си порязал пръста по време на аутопсия. Земелвайс забеляза, че симптомите на Колечка са точно като тези на жените, умиращи от родилна треска. След предложението на д-р Земелвайс лекарите първо да си измиват ръцете преди да докосват родиликите, за месеци смъртността в лекарското отделение спаднала от 18% на 2%. Жените, които някога са били изправени пред голям риск от смърт, вече напускали болницата здрави и със здрави бебета.
Нововъведението на д-р Земелвайс предполагало, че лекарите, които са били уважавани и почитани, са разпространявали смъртоносна болест със собствените си ръце. Не е изненадващо, че мнозина от тях опровергавали идеята, че миенето на ръцете може да спаси човешки животи.
Уви, въпреки ясната статистика за спасените родилки, медицинските началници-„елити“ я оспорват и кртикуват, с това – и самият д-р Земелвайс – той губи работата си във Виена и през 1850 г. се завръща в Будапеща, разочарован, но не и победен. Откритието на д-р Земелвайс, сега изглеждащо всекидневен навик, е един от най-големите медицински успехи на 19-ти век.
Така, въпреки че дълго време е бил пренебрегван, д-р Земелвайс се превръща в победител – лекарите навсякъде започват да си мият ръцете. Д-р Джоузеф Листър (1827–1912) приложил тази антисептика в хирургията, използвайки именно откритията на д-р Земелвайс.
Трагичен край на д-р Земелвайс – по ирония на съдбата, той умира от същата болест, за чието предотвратяване е прекарал живота си в борба. Земелвайс е подмамен да посети психиатрична клиника във Виена, където е незабавно настанен. След като осъзнал това, той протестирал и се опитал да си тръгне, но бил заловен от охраната. Тук си спомням думите на един от най-ерудираните български професори, който в неговия „Дневник. Спомени“ (1921) е написал: „Европа с удоволствие ще гледа нашата смърт“.
Години след смъртта му, проф. д-р Земелвайс най-накрая e почетен. Учени по целия свят започнали да го наричат „спасител на майките“. Статуи били построени в негова чест, университетите носят неговото име, например: „Земелвайски Медицински университет“ в Будапеща (Semmelweis OrvosTudományi Egyetem – SOTE). В който имах честта и удоволствието да работя по няколко месеца годишно (1976, 1977, 1981, 1982,1987) с прекрасни колеги в Катедра по патология, ръководена от професорите Хари Иелинек и Анна Кадар
Неофобия срещу неофилия
Думите на Шопенхауер и Ганди, както и на други знаещи хора, за приемането на новата истина имат значително влияние върху разбирането ни за това как идеите и знанията се развиват и се възприемат от дадена научна общност и от обществото, като цяло. Те говорят за съпротивата, с която се сблъскват новите идеи и хипотези – философска концепция, която хвърля светлина върху самата природа на истината. Когато се представи нова истина, тя често се посреща с недоверие и критики, дори с подигравки – наричам това „неофобия“ (страх от новото) – дали от завист и/или незнание е друга голяма тема. Това може да се види в историята на всички науки, изкуства, икономически, геополитически и други дейности. По този начин всяко отклонение от статуквото (Status quo) се посреща със съпротива, дори със злоба, върху „отклоняващият“ човек или група от хора. Докато истината стане победител и настъпи това, което наричаме „неофилия (обич за новото) Дори тогава, промяната в колективното съзнание за истината е съмнителна.
Най-накрая в това глухо, самотно селце неговото търсене завърши. В малка схлупена къща, до огъня седеше Истината.
Той никога не беше виждал по-стара и грозна жена.
– Вие ли сте Истината?
Старата, сбръчкана вещица тържествено кимна.
– Кажете, какво трябва да съобщя на света? Каква вест да предам?
Старицата* се изплю в огъня и отговори:
– Кажи им, че съм млада и красива!
Робърт Томпкинс, от „В търсене на Истината“
*Тази старицата не е политик, а лъже!
