Източник: УНИАН
Вече четвърти месец продължава руската война в Украйна. От териториална гледна точка руските постижения се изразяват в окупирането на Херсонска област и част от Запорожка област. Колкото до Донбас (Луганска и Донецка област), където в настоящата фаза на войната се водят най-значимите битки, то там е налице разширяване на окупираната територия, но това се случва най-вече въз основа на позициите, които Русия си осигури там още през 2014 и 2015 г.
Със сигурност в руската армия и руското министерство на отбраната познават Донбас по-добре от която и да е друга територия в Украйна. Най-малко проруските сепаратисти в Луганск и Донецк са могли да бъдат източник на надеждна информация за властите в Москва по отношение на организацията на украинската отбрана в този регион, за способностите, които украинската армия е насочила към него, както и за актуалните нагласи на местното население относно неговите предпочитания, свързани с желания модел на управление – дали те са по-близо до демократичната политическа система на Украйна или до авторитарния тип управление на Русия. Разбира се, през последните 7-8 години демографската картина в Донбас е претърпяла определени промени, а това няма как да не даде своето отражение върху всички останали характеристики на региона.
След военните действия в Донбас от 2014 и 2015 г. миграция от там имаше както на изток – към Русия, така и на запад към други региони в Украйна и дори към Полша. Независимо от тази динамична картина обаче представите за Донбас, съществуващи в Кремъл, не са за подценяване. Никак не е случайна информацията, която дойде от украинското командване и която гласеше, че след като руската армия е концентрирала силите си основно в Донбас, тя е започнала да преодолява дезинтегрираното състояние, в което се е намирала преди това. Започнала е да показва повече координация в действията си, а командването й е започнало да изглежда по-информирано и по-компетентно.
Ако погледнем мащабно на ситуацията в Украйна в момента, следва да отбележим, че независимо от напредването в Донбас, като цяло във войната руската армия е в отстъпление. Тя се провали в постъпите към Киев, провали се и в намерението си да превземе Одеса, за да лиши напълно Украйна от излаз на море. На този етап, независимо от окупираните територии в източната част на страната, може да се каже, че украинската държавност е стабилизирана и нейното съществуване не е под заплаха. Благодарение на своята обществена консолидация, на смелите решения в сферата на публичното управление и на подкрепата на Запада (икономическа и военнотехническа), Украйна защити своето право да съществува като независима страна с демократична политическа система и суверенни права в системата на международните отношения. Донбас ще продължи дълго да е уязвимо място за украинската страна, разбира се, това се отнася и за Крим, но именно стабилността на украинската държавност ще бъде ключовият фактор за осигуряването на работещи решения за окупираните територии – не толкова самите военни действия, колкото стабилността на държавността.
Точно това обстоятелство най-вероятно ще бъде основно съблюдавано от международната общност при формулирането и прилагането на по-нататъшната политика за подкрепа на Украйна и противодействие на руската военна инвазия в страната. Военнотехническата подкрепа ще продължи именно защото това е един от най-важните фактори за поддържането на държавността в Украйна в стабилно състояние. Де факто характерът на военнотехническата подкрепа от страна на колективния Запад (по кремълския речник) към Украйна оттук нататък ще очертае рамката, в която потенциално биха могли да се впишат евентуалните дипломатически контакти между Кремъл и украинските власти, ако се стигне до възстановяване на диалога във вида на неговото съществуване преди установяването на жестокостите в Буча. Доставянето на украинските въоръжени сили на оръжейната система HIMARS, например, би означавало че всички окупирани територии (без Крим) ще бъдат достижими за украинската отбрана. Тази система е с далекобойност между 70 и 100 км. в зависимост от използваните боеприпаси.
Характерът на осигуряваните на Украйна въоръжения може да бъде разбиран като знак към Русия да се оттегли на позициите преди 24/02 и едва тогава да дойде ред на дипломацията. Това постепенно се оформи като тенденция и може да се каже, че западните партньори вече са избрали стратегията, чрез която да опитат да накарат Русия да седне на масата за диалог.
Най-вероятно обаче от Кремъл ще търсят варианти за максимално отлагане на този момент във времето. От Кремъл и руското външно министерство вече веднъж отклониха подобна възможност. Тя се появи по време на дипломатическите контакти в Турция, когато президентът Володимир Зеленски дори отбеляза, че що се отнася до Крим, може да бъде определен един срок от 15 години за изясняване на статута на полуострова. Разбира се, тогава ситуацията на бойното поле беше доста различна – Киев, Харков и Одеса все още бяха под заплаха, т.е. в чисто военен смисъл Русия беше в по-силна позиция, отколкото е сега.
Още преди да започне войната в Украйна, руската страна на практика се беше отказала от дипломацията и правенето на съдържателна външна политика. Използването на дипломацията и участието в дипломатически формати за прикриване на подготовката за военна инвазия в съседна държава ликвидира доверието на международната общност към Кремъл. Това доверие беше станало силно дефицитно след окупирането на Крим през 2014 г., но след 24/02 напълно се срина. Ето защо дори и в близките седмици да се стигне до възобновяване на дипломатическите контакти Украйна/Русия, то те биха се случвали успоредно с разговорите за военнотехническата подкрепа за нападнатата страна. Огромната пропаст, която се е отворила в резултат на сринатото доверие, няма как да се компенсира освен с гарантирането на позициите на Украйна чрез развитие на способностите на нейните въоръжени сили. Това означава осигуряване на все по-модерни и съвършени въоръжения и обучение на украински военнослужещи да боравят с тях. В действителност е налице устойчивост по отношение на военните доставки за Украйна. Устойчивост не само, защото се случват непрекъснато и ще продължат да се случват дори и след като интензитетът на военните действия започне да намалява, но и защото става с определена концепция, която цели да повлияе и като евентуален средносрочен резултат да моделира поведението на Русия. При това не само по отношение на Украйна, но и в средата на системата за международна сигурност, която е единствения гарант за глобалния мир.
Именно обстоятелството, че колективният Запад има концепция за противодействие на руските заплахи, води до леко нервните и неустойчиви прояви на Кремъл. Първоначално руската страна започна своята „специална операция“, за да денацифицира и демилитаризира Украйна. Имаше призиви за преврат срещу президента Зеленски, по-късно същият Зеленски беше възприет като легитимен държавен глава на Украйна, а денацификацията и демилитаризацията отидоха в трета глуха, преди отново да се появят в говоренето на Сергей Лавров (външен министър на РФ) пред френска медия. Междувременно се чуха и други „аргументи“ в полза на „специалната операция“. Според патриарх Кирил тя е необходима, за да не се появят гей паради в украинските градове, а според Дмитрий Медведев (Съвет за сигурност на РФ) чрез нея трябва да се осигури преодоляване на американоцентричната система за международна сигурност.
И като стана дума за противодействие на руските заплахи, това далеч не се отнася единствено до руските военни заплахи. Ултимативният подход към суверенни държави и наднационални организации също е вид заплаха и тя обикновено предхожда военната агресия, както показаха събитията от края на миналата и началото на настоящата година. В действителност от Кремъл са поставили знак за равенство между ултимативен подход и дипломация. Това пролича ясно и по време на дипломатическите контакти между Русия и Украйна, след като войната вече беше започнала. Руските дипломати просто очакваха украинските представители да се появят при тях и да приемат всичките им искания и претенции. Освен това имаше случаи, когато руските бомбардировки не спираха дори по времето, в което дипломатите разговаряха. Част от бомбардировките над Харков, например, се случиха точно в такъв момент, в който уж се осъществяваше дипломатически контакт.
Така стигаме и до изказването на Хенри Кисинджър (99 г.) по време на форума в Давос, в което той допусна евентуален украински отказ от територии срещу постигането на мирно споразумение. Кисинджър принадлежи към т.нар. течение на реалистите в науката за международните отношения. Какво по-точно означава това е въпрос, който ще оставим на теоретиците и университетските преподаватели в тази сфера. По-важното в случая е, че Украйна продължава да устоява на всеки един тест, на който бива подлагана. Именно по този начин и с тази политика страната успя трайно да привлече вниманието на международната общност и да го задържи върху проблемите в Крим и Донбас, появили се и задълбочили се в следствие на руската експанзия. По същество точно ясното и последователно поведение на украинските власти се превърна в основа за формирането на концепция от страна на колективния Запад срещу руските заплахи. А твърденията, че Украйна защитава не само себе си, но и други потенциално застрашени територии, постепенно започнаха да се изпълват с конкретика. В Приднестровието спокойствието се завърна, след като там беше започнало да се нагнетява напрежение. Русия обвиняваше Украйна, но подобни обвинения са лишени всякаква логика. В Южна Осетия на 17 юли референдум за присъединяване към Русия няма да има, както първоначално бяха планирали властите там. „Аргументите“ за този референдум бяха абсурдни, каквито са и тези за неговата отмяна.
Може да се направи обоснованото предположение, че Русия трудно може да отдели политически и икономически ресурс, за да се занимава с други точки извън Донбас и стратегически важната от гледна точка на Крим Херсонска област. Има твърдения, че според заповедите на Путин двете области в Донбас трябва да бъдат изцяло превзети до 01/06 (Луганска) и до 01/07 (Донецка). Първото не стана, вероятно няма да стане и второто. А това е шанс за Южна Осетия и Приднестровието, където спокойните времена могат да продължат, като дори шансът тази продължителност да се превърне в неограничена във времето никак не е малък и не е за подценяване, което е добрата новина в иначе проблемната ситуация.
