LoDoCo (Low Doses Colchicine) за лечение на сърдечносъдови болести: българският принос
Георги Чалдъков*
Преди няколко дни един реномиран български вестник публикува статия, озаглавена „Колхицин е български принос за лечение на COVID-19“. Повод за това беше, че английският му „колега“ Daily Mail на 16 декември 2021 г. под заглавието „Ancient Greek drug used to treat gout could reduce the risk of death from Covid-19 by as much as 50 per cent“, съобщи, че учени от Университета в Ерусалим в Израел са установили, че „древното гръцко лекарство колхицин, прилагано за лекуване на подагра, намалява с 50% риска от смърт от COVID-19“.
И тъй като това подтвърждава(ло) резултатите на един български академик, които нашият реномиран вестник отрази неотдавна в интервю с него, вестникът публикува „Колхицин е български принос за лечение на COVID-19“.
По този повод сега пиша статията „LoDoCo …..: българският принос“. За който преди 38 години писа и американския вестник Cardiology Times.
И така, медицинската история на есенния минзухар (Colchicum autumnale), от който е изолиран колхицин, е описана преди хиляди години, като противовъзпалително лекарство, облекчаващо силните болки от остър артрит при подагра. Напредъкът в познанията за микротубулите (МТ), клетъчни структури, изградени от протеина тубулин, и за ефектите на колхицин върху МТ откри нови терапевтични приложения на това много старо лекарство.
Тук представям накратко българския принос към възможностите на колхицин за подобряване на лечението на сърдечносъдови болести – коронарна и периферна атеросклероза, остри коронарни синдроми, предсърдно мъждене, перикардит, системен некротизиращ васкулит и сърдечна недостатъчност, свързана с миокардна хипертрофия.
Българският принос
Хипотезата за терапевтичния потенциал на колхицина се появи през 1970-те години в Лабораторията по електронна микроскопия на Медицинския институт във Варна. Тогава изучавахме „новата“ – секреторна – функция на артериалните мускулни клетки, участващи в развитието на атеросклерозата. Първите международни представяния на резултатите ни беше в лекциите ми, изнесени на симпозиум, проведен през 1973 г. в Хайделберг, Германия, и през 1983 г. в Рочестър, Минесота, САЩ (вижте приложено Cardiology Times, 1984).
От тези години нататък концепцията за колхицин и лечение на сърдечносъдови болести (Chaldakov GN. Antitubulins – a new therapeutic approach for atherosclerosis? Atherosclerosis 1982; 44: 385-390; Chaldakov GN. Anti-inflammatory drugs and ischemic heart disease: new considerations (a cell biologist’s proposal to cardiologists). J Am Coll Cardiol 1991;17:1445-1446) е подкрепяна многократно в клинични изследвания по света.
Ефективността на ниски дози колхицин (low doses colchicine, наричани LoDoCo) – таблетки 0.5 милиграма дневно – се превръща в значим компонент на лекарствения комплекс за сърдечносъдови болести. По-нататъшни експериментални и клинични проучвания ще са необходими, преди да се достигне окончателното доверие в антитубулиновата терапия на тези болести.
Колхицинът е само един пример за този подход, който може да доведе до откриването на нови антитубулини с противовъзпалителни ефекти за лечението на сърдечносъдови и други болести. Важно – и от финансов аспект, тревожно – лечението с човешко моноклонално антитяло като Canakinumab, което неутрализира възпалителното дейстивето на интерлевкин IL-1ẞ, участващ в проявите на остри коронарни синдроми и исхемични инсулти, е хиляди пъти по-скъпо, отколкото това с колхицин.
Трябва, обаче, да си припомняме стиховете на Робърт Фрост:
Ние танцуваме в кръг и предполагаме,
но тайната стои всредата и знае.
За повече инфорация, вижте обзорната статия:
Chaldakov GN. Colchicine, a microtubule-disassembling drug, in the therapy of cardiovascular diseases. Cell Biology International 2018;42(8):1079-1084. DOI: 10.1002/cbin.10988.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Д-р Георги Н. Чалдъков е роден на 23 февруари 1940 г. в Бургас. Консултант в Научно-иследователския център на Медицински университет – Варна. Гост-професор по клетъчна биология в университети в Италия, Япония и Сърбия. Член на Международната академия на сърдечносъдови науки. Главен редактор на международните списания Biomedical Reviews и Adipobiology. Председател на Българско дружество по клетъчна биология.
