България е паднала с още 7 места в годишния индекс на медийната свобода на международната организация „Репортери без граници“ и през 2015-та вече е на 113-то място сред 180 страни.

Тази позиция се вписва в тенденцията от поредните години на гловоломно пропадане на страната в авторитетната международна класация. През 2006-та, година преди влизането си в Европейския съюз, България бе 35-та сред 161 страни. През 2009-та е на 68-мо място, през 2013-та достигна 100-та позиция, а през 2014-та година бе 106-та след спад с 6 места.

По медийна свобода България е трайно на последно място сред страните от ЕС. Всъщност страната е изпреварена от почти всички европейски страни с изключение на Македония (118), Русия (148), Турция (151) и Беларус (157). За сравнение Румъния е 49-та, Сърбия – 59-та, Хърватия – 63-та, Босна и Херцеговина – 68-ма, Молдова 76-та, Албания – 82-ра, Гърция – 89-та, Черна гора – 106-та, Украйна – 107-ма. Далеч преди нас са страни като Самоа, Тонга, Буркина Фасо, Мавритания, Ботсвана, Нигер, Хаити, Папуа и нова Гвинея, Мадагаскар, Салвадор, Монголия, Сенегал, Танзания, Сиера Леоне, Киргизстан…

Индексът на свободата на печата в 180 държави, който се публикува от 2002 г. насам, обобщава серия от отделни показатели: плурализъм, независимост на медиите, среда, автоцензура, законови рамки, прозрачност и др.

Като цяло свободата на медиите по света в „дълбок и тревожен упадък“ заради натиска на властите и компаниите, заявяват от „Репортери без граници“ в годишния си доклад, публикуван във вторник.
Политици и олигарси владеят повечето медии в България

В България, която е най-ниско класираната страна в ЕС, политици и заинтересовани групи контролират повечето от медиите“, се посочва в доклада.

Кристиан Мир, който завежда германската секция на „Репортери без граници” в Берлин, казва пред Дойче веле във вторник, че в Югоизточна Европа, и в частност в България, медиите са икономически зависими и концентрирани. Един от факторите, които отразяваме в нашата класация, е независимостта на медиите. В този смисъл икономическата зависимост, разбира се, играе важна роля. България влоши позицията си със седем места, защото е една от страните, където тази тенденция е най-силна. Там на практика олигарсите контролират повечето медии. В България освен това се увеличават и случаите на насилие срещу журналисти. Това са двата фактора, предопределили лошото класиране на страната, обяснява Мир.

Той посочва, че на първо място в страната трябва да има истинска прозрачност за собствеността на медиите в България. Сега съществува привидно медийно разнообразие, но няма действителна прозрачност за собствеността, казва германският експерт. На второ място, насилието срещу журналисти е недопустимо в страна-членка на ЕС, макар че го има и в други страни от Евросъюза. Трябва да се създаде климат, в който такова насилие да е неприемливо. И да се осъжда най-остро.

Кристиан Мир отбелязва, че както в Германия, така и в Западна Европа като цяло България със сигурност не е страната, на която се обръща най-голямо внимание. „Тази опасност винаги съществува: че периферните страни не са ни на фокус. За приемането на бъдещи еврочленки най-после трябва да си научим урока. И когато се подготвят докладите за напредъка им, да не се задоволяваме само с изявлението, че свободата на медиите е важен критерий за приемането в ЕС, а да назоваваме конкретни примери за преследвани журналисти и за медии, които са под натиск. Тоест, правителствата на страните-кандидатки трябва да усещат натиска на ЕС. Евросъюзът досега не успя да научи този урок – или пък умишлено не желае да го научи, казва експертът.

Деградация във всички региони на света

Състоянието на свободата на медиите е деградирало във всички региони на света през 2015 година, особено в двете Америки, които застават за първи път след Африка в класацията на организацията.
Според „Репортери без граници“ много от световните лидери развиват „параноя“ към журналистиката и предприемат твърди мерки срещу медиите, а отразяването на събитията от частните медийни организации все повече се определя от корпоративни интереси.

„Всички показатели бележат влошаване. Много държавни органи се опитват да си върнат медийния контрол в съответната страна, страхувайки се от прекалено открит обществен дебат“, каза Кристоф Делоар, генерален секретар на „Репортери без граници“, цитиран от Франс прес. „Навлизаме в нова ера на пропаганда, когато новите технологии дават възможност евтино да се разпространява информация под диктовка. Днес за всички власти става все по-лесно да се обръщат директно към публиката чрез новите технологии“, подчерта Делоар.
Финландия запазва първото си място в Индекса на медийната свобода за шеста поредна година, следвана в първата десетка от Холандия, Норвегия, Дания, Нова Зеландия, Коста Рика, Швейцария, Швеция, Ирландия и Ямайка.

Макар че Европа остава зоната, където медиите са най-свободни, някои страни, например Полша, рязко са влошили позициите си в класацията, след като властите са затегнали контрола си над медиите (47-о място, надолу с 29 места след 18-о място в миналогодишния индекс). В Унгария правителството също се опитва да ограничи свободата на медиите, отбелязва Асошиейтед прес. Във Франция (която е паднала със седем места в класацията и вече е 45-та), много бизнесмени с интереси извън медийната сфера притежават значително мнозинство от частните медии на национално ниво, констатира докладът.
Журналистите в Близкия изток и Африка са били жертва на тероризъм, въоръжени конфликти и сплашване от властите. В Латинска Америка репортерите са били ограничени от организирана престъпност, насилие и корупция. Журналистите в САЩ са били подложени на киберследене.
Според доклада медийната свобода е западнала и в демократични държави в Източна Азия като Япония и Южна Корея, а в Китай „комунистическата партия е издигнала потискането до нови висоти“.
В постсъветското пространство свободата сериозно се влошава, като много страни следват примера на Русия, където критиците на правителството са подложени на преследване.

Забележително изключение е Украйна, където има подобрение благодарение на намаляването на насилието в сепаратисткия конфликт на изток и осъществяването на определени реформи, въпреки че продължават да съществуват множество проблеми.
Критериите

Кристиан Мир посочва пред Дойче веле, че в основата на годишната класация е един въпросник по многобройни аспекти на свободната журналистическа работа, който се превежда на 20 езика и разпраща на стотици журналисти, учени, юристи и правозащитници, както и на собствените кореспонденти на организацията.

Във въпросника са включени 87 въпроса, разделени в шест категории: медийно многообразие, независимост на медиите, условия за работа на журналистите, автоцензура, правни рамкови условия, институционална прозрачност, плюс – което е особено важно – производствена структура на медиите. След анализ на отговорите се работи по точковата система – нула точки е най-добрата ситуация, 100 точки – най-лошата. Към тези качествени критерии се добавя количествената категория „Посегателства и съдебни процеси срещу журналисти“.

В страни като Египет, Русия или Турция нарастват автократичните тенденции, във все повече държави – като Полша и Унгария, например, на власт идват национално-консервативни правителства, които взимат под свой контрол не само държавните, но дори и частни медии. Тази тенденция върви ръка за ръка с възхода на религиозно обагрени идеологии и репресивни закони, които преследват, примерно, богохулството или защитават честта на президента, както в Турция. Концентрацията на медиите в ръцете на олигарси също сериозно заплашва журналистическите свободи – защото медиите все по-често обслужват политическите или икономически интереси на олигарсите, коментира Кристиан Мир.

–––––

This publication has been produced within the partnership with Osservatorio Balcani e Caucaso for the European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF), co-funded by the European Commission. The contents of this publication are the sole responsibility of media partner Mediapool.bg and can in no way be taken to reflect the views of the European Union.