Още по темата
Над 5000 селища в България могат да кандидатстват за европари за безплатен Wi-Fi
Първият конкурс се очаква да бъде обявен през 2018 г.
8 дек 2017
За 15 години България е похарчила 2 млрд. лв. за е-управление
В същото време някакви електронни услуги предоставят едва една пета от администрациите
4 дек 2017
Според изследване на Българската стопанска камара (БСК) за 15 години България е изхарчила за електронно управление над два милиарда лева, а Естония – едва 50 милиона лева. На хартия и двете държави са започнали да реформират администрацията чрез интернет още през 2001 г., твърдят от камарата, но докато в България е-управление на практика няма, локомотивът на цялата естонска администрация се движи от терабайтове електронна информация и нито един лист хартия.
Ако погледнем наедро, твърденията на БСК звучат убедително. Най-вече защото са близки до усещането на всеки бизнес и всеки гражданин, че българската администрация е все така аналогова и несвързана, както е била и преди 15 или 150 години. На практика обаче казаното е само частично вярно, а много от твърденията са най-малкото непълни.
Да започнем от парите. Бюджетите за е-управление се измерват трудно, защото парите идват и се управляват от различни места. В България е направо невъзможно цялата сума да се изчисли просто защото допреди година нямаше регистър или дори списък с всички проекти. Въпреки това числото два милиарда вероятно е близо до истината или поне най-точното, с което разполагаме, защото и кабинетът на предишния зам. министър-председател по е-управлението Румяна Бъчварова изнесе подобни данни.
Естония обаче категорично не е изхарчила „само“ 50 млн. лева за своята система от е-услуги. Според публикация в „Ню Йорк таймс“ страната инвестира 50 млн. евро годишно в електронни услуги (което прави 1.5 млрд. лв. за 15 години). Само информационната кампания за възможностите на електронното правителство още през 2007 г. е струвала на страната 3.2 млн. евро, показва анализ на Европейската комисия. По стратегията за киберсигурност за 2014-2017 г. пък са предвидени 16 млн. евро.
15 години и над два милиарда лева по-късно в България електронното управление не е съвсем на нула. От седмица 100 администрации могат да обменят документи изцяло по електронен път. Има законодателство за електронните лични карти и за електронното гласуване. Има регистри на проектите, оперативна програма, която да ги финансира, и държавна агенция, която да ги управлява. Проблемът на е-управлението не са парите – то със сигурност се изгражда скъпо, но е важно колко спестява след това. А за това трябват мисъл, желание и най-вече хора, които да го свършат.
Накратко, вярното в информацията е, че Естония има електронно управление, а България – почти не. Изхарчените тук пари наистина са толкова много, но инвестициите в балтийската държава със сигурност не са толкова малко.
