Източник: архив БГНЕС
България няма да има генерален секретар на ООН. Поради същата грозна неизтребима черта на родната народопсихология, поради която няма и носител на Нобелова награда за литература.
Още в мига, в който правителството на Борисов препотвърди номинацията на Ирина Бокова като български кандидат за поста, започна агресивната кампания за нейното дискредитиране. В ход бяха пуснати всички инструменти на черния PR – от злобни постове в мрежата, които спекулираха с полуистини и откровени лъжи, през активиране на услужливи медии до фалшиви подписки „анти Бокова”.
Премиерът и президентът на първо четене твърдо застанаха зад българския кандидат. За да се отрекат от него при първия удобен случай. И да задействат Кристалина Георгиева – вечният дубльор при провалени каузи на Б.Б. Правителството замени един кандидат с блестящи два мандата начело на ЮНЕСКО, дипломат от кариерата с невероятен международен авторитет с един обикновен еврочиновник, изпълнител на директиви, без опит в световната политика и дипломация.
Борисов прибърза с отричането си от Бокова. Ако бе проявил политическа далновидност, щеше да изчака и гласуването с цветни бюлетини, където Съветът за сигурност окончателно ще определи отпадащите. Може би щеше да си вземе поука и от представянето на Бокова в надпреварата за поста генерален директор на ЮНЕСКО през 2009. Тогава тя получи 31 гласа от 58-те члена на Изпълнителния съвет при последния, пети тур на гласуването. Общото събрание утвърди кандидатурата й с 166 гласа от 193 страни-членки.
Не е тайна, че Кристалина Георгиева не е автентичен кандидат на България. Тя е кандидат на Германия, на Европейската комисия, на ЕНП. След като кризисно подмени провалената Румяна Желева, Георгиева за дълго се задържа в челото на класациите за одобрявани политици. Като еврокомисар обаче тя не успя да се докаже като човек, който се грижи за българските интереси. Не можем да очакваме, че в ООН тя ще има друго политическо поведение.
Ирина Бокова бе кандидатът на България. Личността, проявила се изключително професионално и авторитетно като ръководител на ЮНЕСКО. Представила на ниво своята родина. Противниците й акцентираха, че тя е „човек на Москва”. Но пропуснаха, че кандидатурата на Бокова е подкрепена от пожизнения председател на Френската Академия на науките Елен Карер д’Анкос, в комитета в нейна поддръжка са личности като единствената жена министър-председател на Франция Едит Кресон, бившият генерален секретар на Съвета на Европа и бивш зам.-председател на Европейския парламент Катрин Лалюмиер, бившата министър на културата и комуникацията Кристин Арбанел, Ксавие Даркос – френски политик и бивш министър на труда, Бариза Киари – член на Сената, известната интелектуалка Джулия Кръстева, френският банкер и филантроп Ерик дьо Ротшилд, индустриалеца и меценат Пиер Берже, Ив Копен – антрополог, Ян Артрус-Бертран – френски фотограф и журналист, Жан Мишел Жар, Клаудия Кардинале и други. Малко трудно е да ги заподозрем във връзки с Кремъл, нали?
А днес България има двама кандидати за поста генерален секретар на ООН. Не е прецедент, но не звучи добре. За първи път страната ни имаше шанс да излъчи свой представител на толкова висок пост в световната организация.
Освен почти сигурната загуба на надпреварата, след завоя на 180˚ на правителството ние загубихме и малкото престиж на международната сцена. За пореден път демонстрирахме, че външната политика на София е политика на ветропоказателя. И че от силните на деня – или онези, които се мислят за такива – зависи какъв курс ще поемем. Че всяко решение на премиер, президент, външен министър е предпоследно. И каквото и да ни се спусне от Вашингтон, Брюксел, Берлин, че дори и Анкара – отговорът неизменно ще е Yes!
България няма да има генерален секретар на ООН. И няма скоро да има Нобелов лауреат. Защото както си знаем от време онò – край българският казан в ада няма дяволи…
