Букви и думи в българския език. Част-1

Д-р Георги Н. Чалдъков

сhaldakov@yahoo.com

Когато ръкопсите ви са пълни, отсечете от тях всяка излишна дума, защото не е в многото хубавото, но в хубавото многото. – 7-ми до 10-те „Съвети към  писателите“ от Петко Р. Славейков, вестник „Гайда“, 1866 г.

В началото бе Слово, и в Словото бе Бог, и Бог бе Слово… – са първите думи, изписани с български букви през 855 г. от Св. Кирил– Константин философ Възхитително, въпреки че често забравяме да се възхищаваме, ние вече хиляда сто шестдесет и девет години изписваме мисли-и-чувства с българската азбука – кирилица, българица.

      Думи, вий идвате с лица от звук, и цвят, и вкус (Христо Фотев) – съвършена секвенция на букви – архитекти на думите:

Обичам лицата ви – живота ви голям!

Приемам ви и смело ви изричам –

не искам в този свят да бъда сам!

„Целият действителен живот е среща“, при която „Животът е диалог“ – заглавие на една от книгите на проф. Мартин Бубер. Човешките диалози се осъществяват чрез думи, глас и жестове (трите Vs – Verbal,Vocal, and Visual). Думите са сигнали, за които – всеки според Любознанието си – има набор от „антени“ (рецептори). Те разчитат думите, превръ­щат ги в мисли-и-чувства, които обменяме – кръговрат на думи, гласове и жестове – четем, пишим, разговаряме. В противен случай, мъдрецът Ницше пак е прав: „Как се говори с чук в ръка“.

Примери за големи разлики в смисъла на думи, направени само с 1–2 букви:

• звания и знания – едни със звания без знания, други – със знания без звания. ● демокрация и деморкрация – преди няколко дни бе публикувно публисето ми „Защо деморкрацията нокаутира демокрацията?“ ● култура и халтура – някои в Министерството на културата бяха всъщност в Министерството на халтурата. ● ефект и дефект – в политиката често стават дефекти, вместо обещаните ефекти. ● Други подобни премери, от които най-тревожен е „дехуманизация“ – Има „хуманизирани мишки“(humanized mice) в The Jackson Laboratory (JAХ), основно в САЩ, сега JAХ е също в Япония и Китай. Малко са вече „хуманизираните хора“, особено сред политиците не само в нашата страна.
• изтръпване и изтръмпване – сега имената Тръмп и Мъск са най-често изписвана и изричани, глобално и локално („глокално“). ● Урсула и урсус (лош човек…. поне за ваксините срещу COVID-19 и за зелената сделка, т.нар. „въглеродна неутралност“ (carbon neutrality).*  
• дебелизация и дементизация – затлъставянето е голям рисков фактор и за болестта на Алцхаймер (справедливо, болест на Алцхаймер-Перусини – писал съм това и в други есета; „Чети, Пенчо, чети“, казвал Петко Р. Славейов на сина си). За още примери, предлагам на читателите да са интерактивни в in silico диалога „автор–Читатели“, тоест пишете ми на е-адреса.

      Доназдраве звучи по-витално от Довиждане, защото в Доназдраве има виждане, пиене, говорне и така нататък – едновременно. Предлагам да стане Дума на 2025 г. Вече рядко използваме думи от славянски и (старо)български език – разпространение стана дистрибуция, убиец – килър, запалянковци – фенове, водачи – лидери…. Знаем Бакхус и Дионисий, не познаваме Руевит – славянския Бог на плодородието и виното. Покрай интелектуалците забравихме, че има вещи люде – тези, които правят нещата с вещина, сръчност, умение. В Яв – явния, видимия свят на Световното дърво на славяните, е крайно време да укротяваме комплексите си за малоценност, а не да завиждаме на по-вещите от нас.

Няма грозни думи! Има грозно подреждане на думи. За подреждането гениално го е казал Моцарт – на въпрос, как създава музика, той отговорил: „Много просто. Подреждам наблизо звуци, които се обичат“. Сега остава „много простото“ за гениите и най-сложното за мен: „подреждане наблизо на думи, които се обичат“.

• Върховното в езика е –/ безсилието да изкаже – написа Емили

Дикинсън. Не за да ни отчае, а да ни напомни, че „като начало това, което е необходимо, е да приведем в ред имената и думите“.

– Какво е същественото в това „да приведем в ред имената и думите“? – запита един ученик.

– Ако имената и думите не са правилни, езикът не е в съответствие с истината за нещата. Ако езикът не е в съответствие с истината на нещата, никой не може да отстоява делата си по правилния начин. Ако никой не може да отстоява делата си по правилния начин, добрите обноски и образованието не биха се развили. Когато добрите обноски и образованието не могат да се развиват, наказанията не биха се налагали справедливо. Когато наказанията не се налагат справедливо, народите страдат. Впоследствие един човек с висш дух преценява, че е необходимо да използва правилно думите, които употребява, когато говори, а също и да изрази съзнателно това, което казва и пиши. Това, което изисква човек с висш дух, е да не съществува нищо погрешно в речта му – отговори Конфуций.

И продължи с още една история:

• Императорът запита „Учителю, имате ли желание да говорите с мен?“
• Ако Ваше Превъзходителство желае да говори с мен, както си говорят

мъдреците, тогава добре. Но ако вие говорите с мен по начина, по който разговарят помежду си императорите, то не желая.

• Как си говорят мъдреците?
• Мъдреците не се сърдят, когато ги оборят, а императорите се сърдят –

отговори Учителят.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Зелени истории

1. Зелените балони стават пуканки: големите американски банки спират да инвестират в Net Zero C0² емисии. 2. Щатският долар прогресира, казва „Долар ден“ (Васил Лаков) на еврото. 3. Идеята за гена „зелена брада” продължава да е обсъждана, като медиатор на селективен алтруизъм сред индивидите от даден вид, описана в книгата The Selfish Gene на Ричард Докинс: „Имам зелена брада и ще бъда алтруистичен към всеки друг със зелена брада“. Защо така, проф. Докинс, алтруисъм само „към всеки друг със зелена брада“?! 4. Зелена, любя те зелена. Зелен ветрец. Зелени клони. – ФГ Лорка, от „Romance sonámbulo“ . 5. Сърцето ми, пълно с хлорофил, се пръсна – позеленя снега. – Христо Фотев. 6. В Бургас има една зелена улица „Александровска“, по която в летните жеги се преминава в тунел от зеленина, но сега машините я окастриха – и във Варна се чу плачът на бургаските дървета за зелената улица  и за тунела от зелена прохлада.  Има обаче една Зелена ябълка, която ви маха за поздрав, нарисувана от внука ми Никифор, когато беше на 4 години: