ЛЮБОЗНАНИЕ И ЛЮБОМЪДРИЕ
Или будният човек и крилете на любознанието
Д-р Георги Чалдъков
Катедра по анатомия и клетъчна биология, Медицински университет, Варна
Денят на народните будители – първи ноември – е честван за първи път в Пловдив през 1909 г.; от 1922 до 1945 г. е национален празник, възстановен през 1992 г.
Във вертикала на милионната си еволюция човекът е преминал през Homo ergaster (работещият човек), H. erectus (изправеният човек) и от 40-50 000 години – H. sаpiens (разумният човек), наричан първоначално Homo diurnis (дневният човек).
В контекста на Деня на народните будители ще го наричам будния човек – защото сме заспали, някой трябва да ни събужда или някой трябва да ни държи будни, за да не заспиваме? Будители, будни, пробуждащи се, заспали? Въпроси не само за българската душевност и принадлежност, но и за любовта към знанието и мъдростта.
Любознание и любомъдрие – уникални български думи, съчетаващи емоция и разум. Като saperе aude (лат. – да имаш куража да си мъдър и независим) за европейското Просвещение, те са мото на българското Възраждане. Но не и на съвременна България, анестезирана от антибудители. „Внимавай тук добре, любомъдри читателю” (както пише в „История славянобългарска”): учителите, учените, поетите, артистите, художниците, всички образовани и етични българи са будители на нацията. Закриляй ги от антибудителите: политици, социолози, историци, журналисти, обичащи повече парите, отколкото националното достойнството.
През 2010 г. президентът на Израел Шимон Перес ни посъветва: “Не ходете в банките, истината е в научните лаборатории – там се правят великите неща. Оставете хората си да поемат инициативата. Както ние правим. Богатството на Израел не идва от банките, идва от хората. Те могат да изградат велика държава от една малка територия” – звучи като поезия, превърната в реалност в Израел. И Сингапур, Дания, Южна Корея, Япония – икономическите (всъщност образователните) тигри на света.*
Кой български политик може да очертае с такава дълбочина проблемите на съвременна България? И да позволи на будителите да влезат в „научните лаборатории да правят великите неща” – добро качество на живот, образование и наука.
Любомъдри читателю, учителите, учените и поетите ни учат да ползваме знанията „за умна наслада и полза за себе си и за другите“. Знаят го и делфините, акулите и птиците – когато спят, те плуват или летят, едното полукълбо на мозъка им е будно, а противоположното око е отворено** – делфините и акулите да виждат въздуха на повърността на морето, птиците да се пазят от хищниците и лошите, спящи хора.
Птици, които спят на крилете си – звучи красиво, нали!
* А у нас тигрите са само на манежа на цирк “Монте Карло” и в зоологическите градини. Все пак, ние можем да се похвалим с приноси в културната зоология – например, 30-тонния спящ слон, от 18 ноември 1998 г. спрял в храстите пред сградата на ООН в Манхатън, Ню Йорк – бронзова склуптура на Михаил Симеонов, от 1966 г. емигрант в САЩ. На мен обаче повече ми харесва една българска пеперуда, която изкривява двуметров перон в центъра на Париж – бронзова склуптура на Живко Живков, известен като JIVKO в Париж, Ню Йорк, Бостън, Сан Франциско. Пеперудата на Живко Живков, като тази на професор Едуард Лоренц („размахването на крилата на пеперуда в Бразилия може да предизвика торнадо в Тексас”), ни учи, че крайният резултат на дадено събитие зависи от “малки необходими промени” в началото. Това, което изглежда като хаос, в който не се забелязва ред повече от 28 години, може би има определен порядък. Остава само да позволим на будителите свободно да размахват крилете на любознанието си. Тогава То ще отиде в детските градини, училищата, университетите и други места, където човек може наистина завинаги да се влюбва в знанието и мъдростта. Мултиплицирано в нацията, това означава будни хора – добро качество на живот, образование и наука. Защото:„има нещо важно между раждането и смъртта – събуждането” (Антонио Мачадо).
**При някои птици през първите два дни след излюпването, инкубираните на светло, спят с отворено дясно око, докато инкубираните на тъмно, спят с отворено ляво око (Current Biology 2001; 11: 971-974). Като че ли познават дегизирания кон от “Алхимиците” на Константин Павлов, който “започва с двете си очи да мига/ с лявото дава десни сигнали,/ с дясното дава леви сигнали.” Повече обаче се знае за съня на делфините и акулите, както и на мигриращите птици – техният сън е унихемисферен и униокуларен: едното мозъчно полукълбо е будно, другото – спи; съответно, окото, противоположно на спящото полукълбо, е затворено. По време на съня си тези животни не движат бързо очите си (англ. rapid eye movement – REM), както правят хората, когато сънуват – това означава, че делфините и птиците нямат кошмарни сънища, но все още не е установено дали могат да мечтаят.
