Източник: Токуда
Изразът „здравната система ще издържи“ чуваме непрекъснато от месеци насам. Долу-горе откакто започнаха протестите. Оттогава здравната система все издържа, никой не смее да каже гласно обратното. Времето на сплашването мина. Стана ясно, че с трупове, чували и морги ще предизвикаме повече неприязън, отколкото страх.
Дали всичко е здравословно в здравната система наистина?
Вчера в Пловдив например бяха установени още 11 случая на заразени с коронавирус медици. В местна частна болница положителни проби са дали 5 лекари, 3 медицински сестри, 2 санитарки и 1 рехабилитатор. Затвориха кардиологичното отделение. От началото на епидемията инфектираните медицински лица са 123. Иначе в Пловдив заразените продължават да се множат, преди ден бяха 40, днес в информационния портал вече са регистрирани още 65 случая.
В болницата в Айтос, където изначално има дефицит на медицински специалисти, в ковид отделението работи един пулмолог – д-р Сливия Маркова. Д-р Маркова обаче лекува при малко по-особени обстоятелства – и тя е с ковид, затворила се е в отделението, лежи в кабинета и помага за лечението на останалите пациенти. Няма кой да я замести. Само седмица, след като започва да функционира обособеното за коронавирус отделение, 16 от 20 легла са заети. Оказа се, че огнище в един шивашки цех, може напълно да разстрои работата на местното лечебно заведение. Директорът на болницата от дни обяснява на всеки потърсил го журналист, че основното му притеснение е дали персоналът ще издържи.
Не е по-различно в Търговище, където възможностите на многопрофилната болница също са на ръба. 13-те легла в инфекциозното отделение са запълнени, дори в преобразуваното Второ вътрешно лежат други 27. Градът, който доскоро имаше една от най-ниските стойности на разпространение, „клекна“ при 30 заразени за болнично лечение и сега се търсят алтернативни места за настаняване в съседни градове.
По думите на здравния министър в Добрич всичко е спокойно. Там смениха директора, защото не е създал оптимална организация за лечение на болните с коронавирус, смесвали се потоците. И там имаше заразени лекари и затворено отделение преди време. Сега изолираха отделението за коронавирус, оборудваха го, само дето няма кой да работи в него. Както призна преди време прокуристът на здравното заведение д-р Желязков „кадровото положение не е никак стабилно“. Сключиха договор с инфекционист, та да има кой да помага на двете лекарки, които от месеци живеят в ковид отделението. С медицинските сестри ситуацията не е по-различна.
Ами дефицита на анестезиолози? Какво се случи в болницата в Гоце Делчев, когато заразеният с коронавирус д-р Милан Първанов почина? Оказа се, че на помощ на местната болница се отзоваваха четирима анестезеолози. Излиза, че д-р Първанов, светла му памет, е вършел работа за четирима и това е било практика години наред.
Къде в схемата са частните болници? С малки изключения в София, Пловдив и отскоро в Бургас, те не са на първа линия. Не е да нямат ресурс и те получиха апаратура и защитни средства като дарения по време на извънредното положение. Някои даже настойчиво обясняваха в медиите как са готови да лекуват болни с коронавирус всеки момент, ако се наложи. Готови са, но не лекуват. Иначе, според доклада на НЗОК, те са усвоили най-много средства от клинични пътеки в болничната помощ – 33% от и без това разтегнатите разходи за лечебните заведения.
Изобщо споделят ли оптимизма на властите медицинските специалисти?
Със свое постановление Министерският съвет отпусна допълнително 9,6 млн. лв. за субсидиране на структурите по инфекциозни болести.
Промени се и Наредба 3 за медицинските дейности извън обхвата на Закона за здравното осигуряване. С новите текстове се увеличиха финансираните от здравното министерство дейности, като се създаде възможност държавни и общински болници да подсигурят работата на инфекциозните си отделения във време на епидемия.
Има една малка подробност, която изтъкна и председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев – и да има пари – няма кой да работи. Не че условията за разкриване на инфекциозни отделения са адекватни, защото част от тях са създадени в нарушение на изискванията за разкриване на такова отделение или клиника.
Както подчерта д-р Тотев на много места въпросните специалисти са физически негодни да работят хора – в пенсионна и следпенсионна възраст, които реално не могат да бъдат на първа линия, тъй като са в рисковата група. Те и не са физически на първа линия, просто се водят по документи, за да отговори отделението на условията.
Както казва и самият д-р Тотев – урокът от пандемията е, че няма медици, но всички солидарно мълчат, за да не се създава паника сред населението.
Така останалите да работят в системата, поемат новата вълна на епидемията, рискувайки собственото здраве и често се превръщат от лечители в жертви на COVID-19.
Толкова за здравната система и нейната готовност.
