Има една категория български граждани и гражданки, в които трайно се е вселил русофобският бяс. Достатъчно е да споменете в тяхно присъствие думи като Русия или каквото и да било руско, за да изгубят тези хора всякакъв човешки облик и да заприличат на свинете от известната Новозаветна притча. Въпросните гражданки и граждани започват да издават нечленоразделни звуци, да извършват странни телодвижения, а стичащата се от устата им пяна е в състояние да запълни цял басейн.

Нервната възбуда у тези екземпляри достига връхната си точка, когато на посещение в България дойде някой руснак. И няма никакво значение какъв е руснакът – политик, държавник, спортист, артист, певец, учен или турист. Реакцията на бесноватите русофоби винаги е една и съща – те протягат ръце към небесата, ококорват очи и крещят как България всеки момент ще бъде поробена, как всички ние ще станем жертва на коварните руснаци и как всъщност руските туристи и артисти не са никакви туристи и артисти, а елитен спецназ, който се готви да окупира Черноморието, Народния театър и Операта. Факт е, че някои от въпиющите към небесата искрено вярват на глупостите, които говорят. При други, а те май са повече, подобно поведение е просто бизнес.

Русофобията е едно от доходните занимания в България. Практиката е показала, че е достатъчно да се обявиш за русофоб, да изкрещиш няколко проклятия срещу Кремъл и Путин, и грантовете ще потекат към широко отворената ти паст. Това е отлична стратегия, за да припечелваш добри пари, без да влагаш нито ум, нито усилия. И грантовите анализатори, които като ден изскачат от телевизора и от радиото, отлично се справят с този бизнес.

Вдъхновени от техния успех, едни други хора решиха, че ако  инжектират русофобския бяс в политически проекти, това ще ги направи незаобиколими фактори в политиката. Много голяма заблуда е тази. Да си индивидуален русофоб е печелившо. По време на сектантските сбирки в някой от безбройните Центрове за стратегии или либерални къщи, другите бесновати русофоби много се радват на дивотиите, които говориш. Но когато приложиш същата тактика в политиката, те чака неминуем крах. Нали видяхте какво се случи с партиите на снобската десница, които истерично развяваха флага на русофобията на последните парламентарни избори? Потънаха в нищото. Безвъзвратно. В онова нищо, където компания им прави един бивш президент, който се изживяваше като главен русофоб и който дори не посмя да защити президентския си пост на избори, за да не бъде ошамарен от избирателите, получавайки някъде между 3 и 4 процента.

Професионалните хейтъри на Русия така и не разбраха, че българските избиратели, макар да имат много кусури, все пак се ориентират сравнително добре кое е нормално и кое налудно. И затова не гласуват за налудни политици. И няма значение дали тези политици са автентично истерични или се правят на такива, за да си заслужат доларите от чуждите фондации. Присъдата на избирателите винаги е една и съща –  тези, които градят стратегията си около омразата срещу Русия, вечно ще  подсмърчат извън парламента. Разбира се, винаги могат да надраскат някой паметник или да издигнат малоумен транспарант, но това е слаба, твърде слаба утеха.

Такива провалени политици със сигурност си дават сметка и за още една екзистенциална заплаха, която виси над главата им – донорите да ги обявят за безперспективни и да преориентират чувствата, пардон, грантовете си. Така де, защо да пилеят ресурса си за провалени проекти и техните автори? Подозирам обаче, че макар да си дават сметка за подобна опасност, русофобите в политиката вече не могат да спрат. Те наистина много приличат на свинете от притчата, с която започнах. Да ви припомня каква е съдбата на тези животни според Светия евангелист Лука: „Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свинете; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.“ Мдаа, твърде нерадостна е съдбата на бесноватите, и русофоби, и всякакви други.