Снимка: Информационна агенция „Фокус“В дните, в които отбелязваме стогодишнината от гибелта на подполковник Борис Дрангов, легендарният командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк, и се прекланяме пред живота и делото, които го превърнаха в един от символите на Българската армия, Агенция „Фокус“ публикува части от новата книга на Красимир Узунов „Азъ служихъ при Дранговъ…“, посветена на Скопската школа за запасни подпоручици.
САГА ЗА УЧИТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВОЙНСТВО
„АЗЪ СЛУЖИХЪ ПРИ ДРАНГОВЪ…“ : ЧАС ВЕЛИК
„Азъ служихъ при Дранговъ“ – 1
„Азъ служихъ при Дранговъ“ – 2
„Азъ служихъ при Дранговъ“ – 3
„Азъ служихъ при Дранговъ“ – 4
„Азъ служихъ при Дранговъ“ – 5
„Азъ служихъ при Дранговъ“ – 6
„Азъ служихъ при Дранговъ“ – 7
„Азъ служихъ при Дранговъ“ – 8
„Азъ служихъ при Дранговъ“ – 9
„Азъ служихъ при Дранговъ“ – 10
„Азъ служихъ при Дранговъ“ – 11
„Азъ служихъ при Дранговъ“ – 12
„Азъ служихъ при Дранговъ“ – 13
„Азъ служихъ при Дранговъ“ – 14
„Азъ служихъ при Дранговъ“ – 15
„Азъ служихъ при Дранговъ“ – 16
На 1 юни 1916 г., четвъртък, се падаше големия празник Възнесение.
В 9,30 ч. преди пладне започна тържеството на скопската младеж, с което се отбелязваше 40-годишнината от гибелта на поета-революционер Христо Ботев.
В църквата „Св. Спас“, същата в която 30 години по-късно щяха да бъдат приютени костите на съвипускника на Дрангов от Военното училище, Гоце Делчев, наивно подарени на Югославия от българските комунистически водачи, Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит Скопски, в съслужие с цялото местно духовенство отслужи панихида за спасението на душите на Христо Ботев и на всички загинали за свободата на българското отечество. Митрополит Неофит, по произход беше родом от Охрид и беше завършил Московската семинария, а по-сетне преподаваше църковна история в Скопското педагогическо училище, което сърбите бяха затворили през 1913 г.
На панихидата присъстваха всички офицери и школници от Школата за запасни подпоручици, водени от нейния началник подполковник Борис Дрангов, полковник Никола Свещаров комендант на Скопие, полковник Христо Морфов началник-щаб на Македонската военно-инспекционна област, градоначалника и кмета на града, много граждани.
След края на службата от църквата се образува шествие, на чело на което бяха носени портретите на Христо Ботев, Гоце Делчев и Дамян Груев. В манифестацията се включиха дружествата „Вардарски юнак“ и „Младеж“ занаятчийските еснафи, учениците и ученичките от училищата, множество видни скопски граждани. С пеене на ботеви песни колоните стигнаха в градското казино „България“ където се удържа кратко утро под надслов „Преди четиридесет години и сега.“
Сказката беше държана от Георги Баждаров, виден български възрожденец и редактор на вестник „Родина“. Веднага след нея хорът на дружеството „Младеж“ изпя песните „Шуми Марица“, „Жив е той, жив е“ и „Тих, бял Дунав се вълнува“.
Госпожица Султана Тушинчева рецитира „На прощаване“, ученичката Василка Поптодорова изпълни „Той не умира“, а ученикът Константин Икономов – стихотворението „Делба“.
След тържеството шествието премина по главните скопски улици и през каменния мост по улица „Царица Елеонора“ се насочи към прогимназията.
Пред дома на началника на Македонската военно-инспекционна област генерал Рачо Петров и пред окръжното управление множеството избухна в овации „Да живее Негово величество Царят!“, „Да живее българският народ!“, „Да живее целокупна България!“
В 11,30 ч. в двора на прогимназията прочувствено слово държа окръжния училищен инспектор Сребрен Поппетров.
Чак впоследствие се разбра, че в 9,00 ч. сутринта, по времето когато се провеждаше панихидата за Христо Ботев, в Скопие инкогнито бяха пристигнали Престолонаследникът княз Борис Търновски и Принц Кирил Преславски, придружени единствено от своите адютанти полковник Никола Куртоклиев и майор Христо Калфов. В 11,00 ч. князете посетиха квартирата на фелдмаршал фон Макензен, в 2,00 ч. следобед направиха разходка с автомобил извън града, придружени от генерал-лейтенант Рачо Петров и адютантите, а вечерта се срещнаха с подполковник Дрангов и личния състав на Школата за запасни подпоручици.
… Новините ставаха все по-тревожни. Съобщаваше се за боеве при Кота 570 и при селата Брест и Попово, южно и източно от Дойранското езеро, за пленени сърби и французи преоблечени в английски и гръцки униформи. Съглашенската авиация бомбардира град Дойран и селата Юрганджели и Николич.
В петък съглашенското командване в Солун пристъпи към формиране на доброволчески чети, които се преобличаха в турски и гръцки униформи, за да предизвика конфликт между България и Гърция.
Щабът на Действащата армия съобщаваше, че в 12,15 ч. след пладне шест съглашенски парахода са бомбардирали Беломорския бряг в участъка от устието на река Места до Кале Бурнус. Стрелбата беше насочена както по селата и по чифлиците с неожънатите ниви. Неприятелската ескадра беше заставена да се оттегли по посока на остров Тасос след атаката на четири български аероплана…
Същият ден взводният командир поручик Александър Малчев, изпратен в Скопие от 49-ти пехотен полк, публикува в „Родина“ свое стихотворение, посветено на Школата и наречено „Скопски Школнишки марш“.
Скопски Школнишки марш
Поручик Малчев Александър
Чада сме ний юнашки, буйни, млади
на Стария Балкан – наш горд баща!
Отраснали свободни, жизнеради,
с хайдушка песен в пламенна душа.
Ний дух сме горд и мощен, сила страшна –
на вековете тъжни кървав плод!
Зидари сме на бъднина всегдашна,
водачи смели на герой-народ.
И днес решени сме до смърт на стража
край буйний Вардар бодро да стоим
и где врагът рече да се покаже,
безмилостно в часа да го сразим.
Посмейте само, о, врази безчетни,
очи да хвърлите към родний край,
към наште сбъднати мечти заветни,
към наший Трон, към наший дивен рай!
И мигом родний лъв, непобедими
ще ревне гордо в наште жар-гърди,
и с жаден устрем пак ще връхлетиме
над нас кат рояк яростни орли.
И в бой юнашки радостно ще леем
за род и чест младежката си кръв,
хайдушката си песен ще запеем
и всеки в боя лют ще бъде пръв!
Скопие, 9 юни 1916 г.
