0c7b68a2ef6adc3ac109e6c419727367

Съдебната реформа не е тема за ДПС, Обединени патриоти и Воля

ГЕРБ и БСП няма да закачат Цацаров, „Да, България“, Нова република и „АБВ-Движение 21“ с радикални идеи

Борбата срещу корупцията и неразривно свързаното с нея независимо правосъдие са ключови за България, ако се съди по мнението на хората, измерено в социологически проучвания, и десетгодишните усилия на Европейската комисия в тази област. В същото време програмите на по-големите партии в значителна степен неглижират въпроса за съдебната реформа.

Така например голяма част от партиите в разпуснатия вече парламент нямаха позиция по проверката на държавното обвинение, извършена от петимата европейски прокурори.

Пасивността по темата може да се обясни, както със страха да не се дразни предизборно главният прокурор, така и с фокусирането върху много по-удобни теми за популистко говорене – цени, заплати, пенсии, бежанци, „циганска“ престъпност и други.

В този контекст три от партиите, които с голяма доза сигурност ще влязат в 44-тото Народно събрание, игнорират темата за съдебната реформа изцяло – ДПС, „Воля“ на Веселин Марешки и Обединените патриоти (ОП). Последните две формации все още нямат публикувани предизборни програми.

В 43-я парламент ДПС и „патриотите“ участваха в „опраскването“ на конституционните реформи за съдебната власт, в резултат на което лобито около главния прокурор получи пълен контрол върху Висшия съдебен съвет (ВСС). От тези партии трудно може да се очаква някакъв реформаторски завой. Най-вероятно в следващия парламент двете уж антагонистично настроени формации на ДПС и националистите ще се обединят срещу европейския мониторинг, отколкото в подкрепа на съдебна реформа.

Как стоят нещата при двете най-големи партии – ГЕРБ и БСП

ГЕРБ отделя на съдебната реформа по-голямо внимание, отколкото БСП. Общото между двете водещи формации обаче е безкритичното отношение към прокуратурата. ГЕРБ застъпва старата си идея за създаване на антикорупционен съд, в който да се концентрират всички дела за корупция по високите етажи на властта. Идеята е спорна от конституционна гледна точка, защото има опасения за създаване на „извънреден съд“, но пък се подкрепя от главния прокурор Сотир Цацаров. Интересно би било как Венецианската комисия ще реагира на подобна инициатива.

По отношение на главния прокурор ГЕРБ предлага той да дава отчети пред парламента на всеки три месеца. С това се изчерпват идеите за „реформа“ на главния прокурор. Най-голямото обещание на ГЕРБ е да работи за приемане на нова конституция, тъй като сегашната е „изпълнила своята роля“ и „отдавна не отговаря на потребностите на модерното държавно управление“. В този контекст ГЕРБ предлага депутатите да са без имунитет.

Другите идеи отлежават извън програмата.

Борбата с корупцията ще се води с нов Антикорупционен кодекс, с който ще се създаде мегаструктура за борба с корупцията и търговията с влияние. ГЕРБ предлага сходни идеи с тези от Закона „Кунева“, който така и не бе приет на второ четене от отишлия си парламент, включително по вина на… ГЕРБ. Партията на Борисов обещава още нови наказателни закони, намаляване на формализма в наказателния процес и арест на осъдените още в съдебната зала. Ще се работи за закриване на слабо натоварените съдилища и прокуратури, обещава се бързо въвеждане на електронното правосъдие.

ГЕРБ излиза с предизборна декларация, че новият ВСС ще бъде избран прозрачно и деполитизирано, ако партията остане на власт. Бойко Борисов обещава да изпълни всички препоръки на Брюксел до 2018 година.

Правосъдието символно е на последно място в програмата на БСП. Партията има застъпване с ГЕРБ по темите за намаляване на формализма в наказателния процес и по-бързо правосъдие. Реформаторската идея на БСП е за въвеждане на т.нар. частно обвинение. Това би дало право на жертвите да повдигат обвинения срещу предполагаемите престъпници пред съд. Въвеждането на частното обвинение би разчупило монопола на прокуратурата. БСП ще работи и за криминализиране на тежки нарушения на екологичното законодателство с причинени големи щети върху околната среда.

За прокуратурата няма и дума.

Програмата на ДПС е най-лаконична. Единственото обещание, което има връзка със съда, е да се ускори процесът по обжалванията на инвестиционни решения.

Групата прореформаторски коалиции

Според програмите им в тази група попадат коалициите „Реформаторски блок – Глас народен“, „АБВ – Движение 21“, „Нова република“ и „Да, България“.

„Реформаторски блок-Глас народен“ иска да се засилят правомощията на президента при назначаването на „тримата големи“ в съдебната власт. Не се уточнява в каква посока. В същото време в програмата на РБ има и редица общи идеи с ГЕРБ – ускоряване на наказателния процес чрез намаляване на формализма, написване на нов Наказателен кодекс, реформа на съдебна карта и арестуване на осъдени още в съдебната зала. Съвпаденията продължават по темата за е-правосъдието и създаването на антикорупционна агенция, което си е идея на лидера на ДБГ Меглена Кунева.

За разлика от ГЕРБ, програмата на РБ засяга темата с прокуратурата, настоявайки за създаване на механизми за ограничаване на политическия и икономическия натиск върху нея, но не става ясно как точно.

РБ има и няколко твърде оригинални идеи. Едната е да се въведе на правило, че публичните лица могат да бъдат записвани, филмирани и фотографирани при изпълнение на служебните им задължения. Другата е държавата да дава парични награди на разследващи журналисти, длъжностни лица и граждани, които са подали сигнали за корупция, довели до ефективни присъди. Съвпадение с „Нова република“ е идеята да се въведе оценка на риска от корупционно поведение в държавния апарат.

Реформаторският блок иска да се създаде постоянна парламентарна комисия по въпросите на съдебната реформа и борбата с корупцията.

Коалиция „АБВ-Движение 21“ се обявява в програмата си за премахване на Великото Народно събрание. Това ще позволи на обикновеното Народно събрание да приеме по-сериозна съдебна реформа.

Лидерът на „Движение 21“ Татяна Дончева винаги е подкрепяла усилията за дълбока реформа в съдебната система, но АБВ бе сред партиите, които участваха в „опраскването“ на последните конституционни промени. Сега партията, основана от Георги Първанов, изживява катарзис. Коалицията настоява главният прокурор да загуби тоталната си власт над системата и да се избира от парламента. Редовите прокурорите да загубят несменяемия си статут, предлагат още „АБВ-Движение 21“.

Те имат идея Националната следствена служба да се превърне в антикорупционна прокуратурата, но не по румънски модел, а към главния прокурор. Отделно се настоява за намаляване на броя на членовете на ВСС от 25 на 11 души.

„Нова република“ и „Да, България“ са единствените два формации, които са за създаване на независима прокуратура по румънски модел.

„Да, България“ обещава да работи за ефективно разследване на случаи със сериозни съмнения за политическа корупция – КТБ, АЕЦ „Белене“, „Южен поток“, „Яневагейт“ и др.

Партията на бившия правосъден министър Христо Иванов предлага да се намали парламентарна квота в Съдийската колегия във ВСС, за да се гарантира независимостта на съда от политиците. Партията ще работи за по-кратък мандат на ВСС и задълбочаване на съдийското самоуправление. В програмата й има радикални идеи за подобряване на достъпа до правосъдие за гражданите – въвеждане на индивидуална конституционна жалба, облекчаване на процедурите при колективни искове срещу монополите, по-бързи производства за обезщетения при вреди и намаляване на съдебните такси. „Да, България“ обещава да допусне обжалване на всички актове на властите.

„Да, България“ също има припокриване с ГЕРБ, но само по въпросите за бързата реформа на съдебна карта и бързо въвеждане на електронното правосъдие. За разлика от ГЕРБ ,“Да, България“ е против идеята спецсъдилищата да гледат всички дела за корупция по високите етажи на властта, а се иска оценка на тяхната ефективност.

Извън създаването на прокуратура по румънски модел, „Нова република“ има оригинална идея за провеждане на операция „Чисти ръце“ в съдебната система, МВР и службите. Това включва подробни проверки на имуществото, финансите и зависимостите на всички ръководители в тези три системи.

„Нова република“ предлага главният прокурор да се определя от президента по предложение на 2/3 от народните представители и да се отчита пред Народното събрание. В програмата е записано и въвеждане на съдебен контрол над всички актове на прокуратурата, включително отказите да се започне наказателно преследване.

Print Friendly

Автор: mediapool.bg


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *