Повече въпроси, отколкото отговори
Д-р Георги Чалдъков
Епикур разказвал на учениците си за етиката на реципрочността (взаимност, взаимо-чувстване, взаимо-мислене, взаимо-действие), осъвременена през XVIII-XIX век от Джереми Бентъм, който написал, че „човек е поставен между болката и удоволствието”. Може ли тогава този същият човек да бъде съпричастен към болката и радостта на другия? Нали в Химна на Европейския съюз(ЕС) се пее:
Радостта е мощ основна,
златен лост на вечността,
на световния часовник
колелата движи тя.
Tanta allegria(толкова много радост)– казват италианците, но аз продължавам да търся реципрочния човек (Homoreciprocansquaero) – по улиците, кафенетата, университетите. И реципрочната политика –в парламентите, съветите и комисиите на Европа.
Ето някои въпроси, на които все още не е отговирил ЕС. Забравете „политическата коректост“, всъщност – „политическото лицемерие“, и кажете защо още функционира асиметрията „център-периферия“ -страните, които са на юг от Виена, политическа и културна провинция на Европа ли са или равноправни членове на ЕС?
Защо мегалоцентризмът преобладава в отношенията на Брюксел със София?Има ли, както в “Произход на видовете” на Дарвин, реципрочен алтруизъм в “произход на европейските общества”? Колко позитивно реципрочни хора има на глава от населението във всяка от страните в ЕС?Кое доминира – политическият и финансов егоизъм или равноправното сътрудничество и разбирателство? След като България, като член наЕС,има правото да не бъде унижавана (дерогация; от англ. derogation)да приемацентрализирани решения, които накърняват нейното достойнство и интереси, защо „централата“ пресира нашите политици и манипулира обществото ни?Например, да ратифицирамеИстанбулската конвеция на Съвета на Европа.
И още, защо няма финансова реципрочност на бежанските вълни? На26 март 2018 г. на срещата във Варнамежду лидерите на ЕС, България и Турция,българският лидер ще поиска ли милиарди евро от ЕС за ограничаване на нашатаемигрантска вълна на запад? – нали, по време на преходната демокрация имаме около три милиона бежанци от най-ниския жизнен стандарт в ЕС.Както – още преди срещата във Варна – турският лидернастоятелнопоиска ЕС дададевторите три милиарда евро за спиране намигрантската вълна от юг (около три милиона и половина бежанци от войната в Сирия)?
На фона на много лошото финансово и здравно състояние на българите, преди няколко дни правителствената информационна служба съобщи, че Министерският съвет (пак) е приел решение за отпускане на 200 000 евро като вноска в Регионалния доверителен фонд на ЕС в отговор на сирийската криза. Добра е тази солидарност, но защо ЕС не проявява реципрочна такава към българската криза– нали, българите сме най-бедните, най-емигриращите и най-умиращите граждани в ЕС?
„Да, тук играе именно инстинктът, именно предчувствието за бъдещето!” (думи на Достоевски в „Дневник на писателя”).Имат ли лидерите на ЕС, България и Турция тези достойни инструменти за правене на реципрочна политика? И те наистина ли са „достойни мъже и държавници“? – както тези дни ги определи един наистина достоен мъж и склуптор.
Last but not least, все още валидна ли е дигнозата на професор Боян Пенев, че „Европа не ни счита за нищо и с удоволствие би гледала падениетони”? – изписана на 28 юли 1913 г. в неговия „Дневник”.
Надявам се все пак, че белите щъркели на Homo reciprocans щелетят в многозвездното небе на обединена Европа. И на гостоприемна Варна.
