epa06603078 Members of Parliament vote on the Guidelines on the framework of future EU-UK relations at the European Parliament in Strasbourg, France, 14 March 2018. The MEPs have signs reading '#allforjan' on the tables. In the afternoon the MEPs debate on the safety of journalists across the EU referring to the murder of Slovak investigative journalist Jan Kuciak and his fiancee Martina Kusnirova.  EPA/PATRICK SEEGER

Проф. Румен Гечев: В чакалнята сме по милост и с тънки политически сметки

Проф. Румен Гечев: В чакалнята сме по милост и с тънки политически сметки

Докато сме в листата на чакащите, сме с напълно иззета парична политика, а това може да продължи и повече от 10 години, казва народният представител от „БСП за България“

„Прибързаното решение на правителството излага на рискове икономиката“

– На всички е ясно, че приемането ни в чакалнята на еврозоната беше използвано като акризисен пиар от Борисов. Има ли обаче за какво да се радваме, след като премиерът каза, че влизаме в отбора на „белите държави“, професор Гечев?

– Принципът на независимост на Европейската централна банка (ЕЦБ) предполагаше приемането на нови чакащи за еврозоната съобразно ясните и безкомпромисни икономически критерии. Но за всички е ясно, че пълна политическа независимост на ЕЦБ, а и на която и да е друга централна банка, никога не е имало. Няма как тази банкова институция да взема решения без съгласуване с двата мотора на ЕС – Германия и Франция, и в някаква степен – Испания и Италия. Другите по-малки играчи придават демократичен вид на цялостния процес по вземане на решения.

Какви са фактите? Нито Хърватия, нито България отговарят на системата от заложени икономически критерии. В България инфлацията е твърде висока, а делът на хърватския дълг в БВП е над 73%, т.е. с 13% над максимума. През последните години хърватската национална валута (куна) трудно удържаше натиска на еврото и долара и централната им банка трябваше да стопи с около 4 млрд. евро валутните си резерви за първите пет месеца на 2020 г. Показателно е, че 80% от спестяванията на хърватите са в евро и едва 20% – в куна.

България и Хърватия са безспорните „лидери“ на ЕС по дял на сивата икономика в БВП и съответно по корупция и плячкосване на европейски средства. И въпреки това двете страни бяха приети в чакалнята на еврозоната и в Банковия съюз. Причините са явно политически, защото правителствата на двете балкански страни са десни, а управляващата ЕС Европейска народна партия има нужда от гласовете им в Европейския парламент.

Колкото до „белите държави“ на Борисов, това е език, неприсъщ на европейски политик. Швеция и Дания с референдуми отказаха да поемат пътя към еврозоната, а правителствата на Унгария, Чехия и Полша отлагат този въпрос за далечното бъдеще. Тези страни „черни“ ли са? По тази квалификация защо финансовите системи на „белите“ страни Гърция, Италия, Ирландия и Испания колабираха по време на кризата от 2007-2009 г., а „черните“ Швеция и Дания показват завидна стабилност и значимо по-висок икономически растеж? Да не говорим за Великобритания, която не само не влезе в еврозоната, но и напусна ЕС. Попитайте Борисов Великобритания „бяла държава“ ли е или нещо друго. Така или иначе, вече сме в заветната за Борисов чакалня. Без предварителни разчети, без реално икономическо преструктуриране, с най-неконкурентоспособната икономика в ЕС, с най-нисък жизнен стандарт, но с пълни чекмеджета на властта. Това, че сме приети по милост и с тънки политически сметки на европейската десница, не е повод за особена гордост.

– Борисов каза, че ще се „закачим към водопроводната тръба на ЕЦБ“ и ще потекат милиарди евро помощи за българската икономика. Специално подчерта, че благодарение на банковия надзор на ЕЦБ върху нашите банки няма да бъдат допускани банкови фалити и банковата ни система влиза едва ли не в безкраен възход. Има ли основания за такъв оптимизъм?

– Десетгодишният период управление на Борисов доказа, че в повечето случаи неговите изказвания, оценки и прогнози са взаимно изключващи се, често в рамките на същия ден. Образно казано, статусът ни в чакалнята е такъв, че по „тръбата“ сега може да тече само от валутния ни резерв към ЕЦБ. В момента немалко банки в Италия, Испания и Гърция са в кризисно или предкризисно състояние. В тежка ликвидна криза е и най-голямата немска банка Дойчебанк. Ако нещата се влошат, ЕЦБ ще може да ползва валутните резерви на всички страни членки на Банковия съюз, в т.ч. на новоприетите България и Хърватия. Така може да се реализира поговорката „Болен здрав носи“ и бедният Изток да участва в спасяването на банки в богатия Запад. Разбира се, ако нашата банкова система е в криза, тя също би следвало да има достъп до помощ от валутните резерви на другите страни от съюза. Но при сегашните параметри това едва ли ще се случи в близко бъдеще.

Не ми се иска даже да коментирам песимистичен сценарий, предричан от някои аналитични центрове, за възможна криза във всички или в повечето страни от еврозоната. Дано това да не се случва, дано и страните от еврозоната, и целият ЕС да успеят да излязат от настоящата криза и да постигнем икономически растеж и по-висок жизнен стандарт. Но твърдението на премиера, че с влизането в Банковия съюз елиминираме възможността от банкови фалити, противоречи на фактите, на икономическата теория и определено – на здравия разум. Уви, фалити е имало, има и ще има. Никакъв банков съюз не може да промени пазарните закони.

– Казахте, че поемаме рискове с евентуална загуба на наши валутни резерви. Има ли други зависимости или опасности, които трябва да имаме предвид?

– Не бих използвал понятието „загуби“, защото става дума за заем. Но е вярно, че ако значима част от нашия валутен резерв се ползва за спасяването на банки в други страни от банковия съюз, това би могло да породи сериозни затруднения за валутния ни пазар. Да не забравяме, че нашите фирми купуват значителни количества конвертируема валута за осигуряване внос на суровини, материали, машини, услуги и т.н. Немалко е търсенето и от физически лица. Така че – има определен риск.

Твърде едностранна е радостта на Борисов от прехвърлянето на банковия надзор върху нашите банки – от БНБ към ЕЦБ. Както обикновено, дяволът е в детайлите. Нека дам конкретен пример. Неотдавна, като антикризисна мярка, БНБ основателно изиска от чуждите банки у нас да върнат обратно в страната законно изнесените към банките-майки близо 9 милиарда лева. И те ги върнаха, но защото тогава бяха все още поднадзорни на БНБ. Е, вече не са. И следващия път, когато БНБ ги помоли да върнат пари обратно в България, те или любезно по телефона ще отклонят поканата, или, което би било по-лошо, въобще няма да вдигнат телефона на управителя на БНБ. А към днешна дата около 70% от банките у нас са чужда собственост. При новите условия БНБ фактически няма да има реална власт над тях. ЕЦБ ще решава, и то в полза на банките-майки. Да припомня, че докато сме в чакалнята, нямаме никакъв глас при вземането на решения от ЕЦБ. А престоят ни в листата на чакащите е минимум три години (2+1). А максимумът е до безкрайност, може да продължи 5, 10 или повече години. И, всъщност, това е вторият проблем – докато сме в листата на чакащите, сме с напълно иззета парична политика в посока на Франкфурт и с години ще трябва националната ни икономика пасивно да се приспособява към темелите, зададени основно от Германия и Франция.

Третият основен проблем е възможността на правителството да продава държавни ценни книжа, т.е. да купува дълг от чуждите банки у нас. Досега, пак поради факта, че бяха поднадзорни на БНБ, чуждите банки купуваха. А сега? Те вече не са длъжни да проявяват добра воля и, разбира се, биха купили, но вече ще купуват на по-ниска цена, т.е. ще искат по-големи отстъпки от номинала. Защото сме в пазарна икономика и чуждите акционери оперират у нас, не за да финансират правителството ни, а за да извличат колкото може по-висока печалба. И те ще я извличат, и то по-лесно, поради горните причини.

– Добре ли е да приемем еврото и при какви условия? Какви са позитивите и какви – възможните негативи? Хората се питат: ще прокопсаме ли в еврозоната с нашите ниски заплати?

– България е длъжна да приеме еврото, защото това е залегнало в Договора ни с ЕС. Висшият орган на БСП – Конгресът, също взе такова решение. 19 от общо 28 страни вече приеха еврото като обща валута. Но тук въпросът е не дали, а кога да стане това. Няколко страни са преценили, че още не отговарят на високите, конкурентни стандарти на развитите страни от зоната. Запазването на националните им валути ще им даде повече маневреност в икономическата политика, отчитайки конкретните национални особености. Затова и в парламентарните комисии по финанси и по икономика многократно предявявахме искания към правителството на ГЕРБ да ни представи конкретни разчети с позитиви и предизвикателства от влизането ни в чакалнята и Банковия съюз, и впоследствие – в еврозоната. Но това не беше направено. Нямаше и никакво обществено обсъждане.

Споделям опасенията на много наши и чужди икономисти, че прибързаното решение на правителството „Борисов-3“ излага на рискове икономиката ни, която твърдо заема последното място в ЕС по жизнеспособност и конкурентоспособност. Нашата парична политика вече изцяло ще се формира от развитите страни в ЕС. Ние нито ще участваме в гласуванията на ЕЦБ, нито ще имаме достъп до евентуални помощи от еврозоната. Влизането в банкови съюзи или чакални по никакъв начин няма да поднови технологиите ни, нито ще направи стоките ни по-търсени, нито ще увеличава доходите ни. Става дума за потенциални възможности. Те биха се превърнали в позитиви, само ако извършим реални икономически реформи и ако бизнесът и правосъдната ни система излязат от смъртоносната прегръдка на „шайката“. Съдбата е само в наши ръце, френските и немските данъкоплатци не са длъжни и няма да ни направят по-богати и по-свободни.

– С нашите пари ли властта трябваше да купи дял от частна банка с обяснението, че така покриваме всички изисквания за приемане в чакалнята? 

– Наливането на 140 милиона лева в, нека я наречем интересна и противоречива, частна банка бе основна цел на това правителство. Чакалнята е нещо като смокиново листо, прикриващо факта, че финансовият гуру на ДПС има нужда от свеж ресурс в многоходовите комбинации по рефинансиране на дълговете си по оста КТБ-ББР-ПИБ. А ББР трябва да финансира малки и средни фирми, а не олигарси. Но това правителство е декоративно, то няма как да не прави такива парични подаръци за наша сметка. Защото именно олигарсите, особено въпросният гуру, контролират пряко всички министерства, държавни агенции и институции, които контролират финансови потоци. Обърнете внимание, че това е правителство на малцинството. След излизането на „Атака“ от властта, ГЕРБ и т.нар. „Обединени патриоти“ нямат общо 121 гласа в парламента. И те не се посвениха чрез ББР да купят акции на ПИБ на почти двойна цена над пазарната, т.е. вместо 2,60 лева – 5 лева за акция. Така ББР автоматично отчита в балансите си загуба от 70 милиона лева. Затова малките и средните фирми у нас, много от които в тази криза са поели към верижни фалити, няма да дочакат финансова помощ.

Доста нескопосни са паническите обяснения на правителството, че ББР щяла да има представител в ПИБ. Истината е, че със 17% дялово участие не може да се оказва никакво влияние върху управленските решения на частната банка. И тук има един интересен момент. Двамата основни акционери на ПИБ си запазват контролния пакет акции. Сега те ще управляват още 140 милиона, без да са вложили нито стотинка повече. Държавата, т.е. ние, данъкоплатците, плащаме и гледаме, а те управляват.

Още по-интересен е привлеченият друг чуждестранен инвеститор – Valea Foundation, който купува около 8% от акциите на банката за 60 милиона лева. Собственик е чехът К. Комарек, чиято фирма Sazka Group е най-големият играч в европейския хазартен бизнес. Не е трудно да се предположи, че срещу изпълнената роля на „смокиново листо“ за правителството той ще получи някаква компенсация в близко бъдеще. В този ред на мисли, може смело да се допусне, че компенсацията ще е в любопитно развиващия се хазартен сектор у нас. И също така, че реализацията на тази схема няма как да е замислена без участието на „дебелата сянка“ от ДПС. Защото мотото „Аз разпределям порциите в държавата“ е в пълна сила, само дето вече става дума за почетен тандем с общи интереси.

Източник: Дума

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


    • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *