OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Предизборно: Кой какво предлага (и евентуално как)

Какво ще се случи с парите и икономиката – съпоставка на основните акценти в програмите на партиите, които имат такива

Колаж: Mediapool.bg

Предизборната кампания навлиза в решителната си фаза и въздухът трепери от обичайните обещания за благоденствие и възход. Вече са известни и програмите на повечето партии – някои са доста обстоятелствени, други са по-скоро схематични, а партии като „Воля“ на Веселин Марешки и Обединените патриоти все още не са публикували някакви документи, които биха могли да минат за предизборни платформи.

Теренът на битката е доста разкалян, голяма част от избирателите са объркани и не могат да различат кое от обещанията на коя партия е. Това не е чудно заради сходствата между програмите на различни политически сили, особено в някои сектори.

Образованието стана приоритет за всички

Партиите са единодушни н намеренията си да вдигнат ударно парите за образование и учителските заплати. Част от политическите формации се канят да преосмислят и т.нар. делегирани бюджети за училищата, като ГЕРБ обещават, че финансирането няма да зависи от броя на децата, а “Нова република“ уточнява, че отпускането на средствата ще зависи от резултатите от “външното оценяване“. БСП пък са фокусирани върху премахването на приетата от ГЕРБ опция от 2018 г. държавната субсидия да следва учениците и в частните училища и детски градини. Същото намерение има и коалицията Движение 21-АБВ.

Наред с това повечето партии залагат като мярка срещу отпадане на учениците от училище премахването на социалните помощи за семейства, които не пращат децата си на училище.

Във висшето образование най-честата пресечна точка в платформите е държавно финансиране на университетите според нуждите на бизнеса. БСП обещава бюджетът да поема напълно таксата на студентите в приоритетни специалности, докато ГЕРБ, която в последния си мандат започна да съобразява обявявания прием на студенти с потребностите на пазара, засяга въпроса по-общо. „Нова република“ също смята, че държавната поръчка във висшето образование трябва да зависи от рейтинга на университета и търсенето на кадри.

Повишението на пенсиите стана мисия възможна

Дори и онези партии, които само до преди месеци твърдяха, при това с аргументи, че не е възможно увеличаване на минималната пенсия на 300 лв., днес са убедени, че това е задължително. Разликите са обаче в начините и политиките, които да доведат до по-сносни доходи за възрастните хора, но именно те са повърхностно обяснени. БСП обещава преизчисляване на пенсиите и намаляване на разликите между старите и новоотпуснатите, без да посочва откъде ще се осигурят парите. ГЕРБ сдържано отбелязва, че повишаването на пенсиите ще се гарантира с по-добри постъпления в НОИ заради нарастване на доходите. “Рязко повишение на пенсиите, така че средната пенсия да се удвои и достигне 700 лева в края на мандата“, обещава и „Нова република“, която се обявява още за отстояване на принципа “повече платени осигуровки – по-висока пенсия“.

Задава ли се демонополизация на Здравната каса

В сферата на здравеопазването се оформя политически консенсус за промяна в модела на финансиране на болниците, както и за надграждане на сегашния здравноосигурителен модел. ГЕРБ и ДПС са записали като ангажимент в програмите си демонополизация на Здравната каса, докато Реформаторския блок, в който е доскорошният здравен министър Петър Москов е за надграждане на модела с втори доброволен здравнозастрахователен стълб за дейностите, извън основния пакет на НЗОК. РБ предвижда още възможност НЗОК да развива допълнителна здравнозастрахователна дейност на конкурентен принцип.

Във финансите новите мерки са неизпълними, а старите – безинтересни

Повечето партии нямат революционни идеи в областта на финансите. Има консенсус около необходимостта от финансова стабилност и запазване на валутния борд. Никой не се е обявил за бюджет с дефицити и трупане на дългове, въпреки че някои предложения изискват огромен бюджетен ресурс.

Като цяло по-малките партии предлагат по-впечатляващи за хората, но и крайно неизпълними ангажименти, като най-дръзка в това отношение е коалиция АБВ-Движение 21, която обещава едновременно въвеждане на необлагаем минимум, вдигане на обезщетенията за майчинство, преизчисляване на пенсиите, увеличение на тавана на пенсиите до 1600 лв., увеличаване на парите за образование и т. н.

Най-реалистична, но и с най-малко нови идеи е програмата на ГЕРБ, в която общо взето се предлага продължаване на досегашните сравнително успешни политики в сферата на финансите и макроикономиката – стремеж към балансиран бюджет, запазване на данъчната система, вдигане на някои заплати.

Обещания за повишени доходи

Предложеното повишаване на минималната работна заплата е реалистично, доколкото не изисква сериозен бюджетен ресурс, но би срещнало съпротива от работодателите в частния сектор. Увеличението на средната работна заплата пък е само прогноза и преимуществено не зависи от държавата.

БСП не предлага особена алтернатива. Тя не смята да отменя плоския данък, а да въведе ставка от 20% само за най-високите доходи – над 10 000 лв. на месец. На практика това е минимална модификация, но БСП смята това за „плавен изход“ от плоския данък, след като първоначално се заканваше да го премахне въобще. На практика с това „измъкване“ партията на Корнелия Нинова се отмята от предложенията си в 43-ото Народно събрание, когато тя внесе законопроект за замяна на плоския данък с прогресивна данъчна скала.

БСП предлага и „първи стъпки“ към семейно подоходно облагане – приспадане до 50 лв. месечно от дължимия данък общ доход на работещите родители за дете. Това е по-сериозна стъпка, чиито ефект не е посочен в предизборната програма на БСП.

Друга идея на БСП е да се въведе нулева ставка за данък печалба на малки стартиращи фирми на предприемачи до 35-годишна възраст. Това обаче е доста спорна мярка, която може да не бъде разрешена от Европейската комисия, а освен това е потенциална схема за избягване на корпоративно облагане.

В програмата на БСП по-интересно звучат идеите за различни държавни схеми за подкрепа на бизнеса чрез финансови инструменти, но при тях е важно да се гарантира прозрачност и правила срещу корупцията.

ДПС предлага няколко основни мерки за борба с бедността като преизчисляване на пенсиите, повишаване на минималната пенсия на 300 лв. и въвеждане на необлагаем минимум. Липсват обаче изчисления на необходимия ресурс и идеи как той да бъде осигурен.

Най-трудно изпълнимият ангажимент, който поема „Да, България“, е разкриване на данъчни измами за 1.6 млрд. лв. годишно. Това е горе-долу стойността на допълнително разкритите при ревизии дължими данъци ежегодно от Националната агенция за приходите (НАП).

Проблемът е, че тези пари никога не се събират. От програмата не става ясно как точно ще бъдат събрани. Също труден за реализиране изглежда и другият ключов ангажимент на „Да, България“ – вдигане на доходите на домакинствата с 50% за пет години.

Офертите за икономиката или още държава в икономиката

Всички партии издигат сред основните цели и развитието на икономиката. Ляво-ориентираните смятат да правят това с държавни пари и фондове – като „Индустрия“ на БСП за 500 млн. лв., или на АБВ-Движение 21, които вдигат мизата още по-високо с фонд за иновации и подпомагане на експортно-ориентирани производства с ресурс от 1 млрд. лв. и възможност да привлече още 500 млн. лв. частни пари

Атрактивните обещания за 6-7% ръст на икономиката (7% не бяха постигнати дори в икономическия бум преди финансовата криза) и за 50% ръст на доходите, давани от „Нова република“ и „Да, България“ също звучат примамливо, но са обвързани със създаването на честна конкурентна среда за бизнеса, независим съд и други условия, обединени под общия знаменател справяне с корупцията и досегашния задкулисен модел. За да се случи това, е нужна непоколебима политическа воля и то на широко политическо мнозинство в парламента, което към момента не изглежда реалистично.

„Нова република“ изключително смело предлага истинска финансова децентрализация на общините, оставяйки в техните бюджети половината от приходите от корпоративния и подоходния данъци. Не е да е ясно обаче дали и с какви нови ангажименти ще бъде натоварена местната власт срещу ресурса, който ще получи.

Повечето идеи в платформата на „Реформаторски блок -Глас народен“ са стари и принципно добри, но липсват подробности как точно ще бъдат изпълнени. Най-спорната мярка е за намаляването на ДДС от 20% на 18%. Тази идея не е нова и основният проблем при нея е, че няма как да гарантира, че освободеният ресурс ще доведе до намаляване на цените, а няма да остане в джобовете на търговците.

Най-смайваща и със сигурност неизпълнима в по-голямата й част е програмата на коалиция АБВ-Движение 21. Тя предлага десетки обещания за намаляване на данъци, увеличаване на доходи и на финансирането за различните сектори срещу минимален на брой ангажименти за осигуряване на необходимия ресурс. Идеите на коалицията вероятно биха изисквали двоен бюджет спрямо сегашния, за да бъдат реализирани в пълнота. Предлага се също увеличаване на ДДС върху хазарта, въпреки че в момента „игрите на щастието“ са освободени от ДДС, за да се предотвратят опити за източването му.

Обществените онлайн поръчки отново на дневен ред

Начинът на изразходване на публичните средства не е широко застъпен в програмите на партиите, с изключение на „Да, България“, които предлагат конкретни мерки срещу корупцията при обществените поръчки.

Формацията на Христо Иванов обещава да спестява 2.5 млрд. лв. годишно в бюджета с антикорупционни мерки за по-добро управление на обществени поръчки, продажба на държавни активи и търговска и инвестиционна дейност на държавните дружества. Централна онлайн платформа за обявяване и кандидатстване за всички обществени поръчки и излъчвани по електронен път заседания на комисиите по оценка на предложенията, според „Да, България“, ще позволят по-равнопоставен достъп. Некоректните фирми пък ще влизат в черен списък, ако не се разплащат с подизпълнител или са с установен случай на корупция.

От БСП обещават да променят някои текстове в Закона за обществените поръчки с цел премахване на корупционни практики. За пример е дадено ясно и конкретно дефиниране на елементите „същественост“ и „непредвидени обстоятелства“, които сега се ползват редовно за промяна на договорите за обществени поръчки.

„Нова република“ на Радан Кънев и Трайчо Трайков обещава да забрани клаузи за търговска тайна при договори за приватизация, концесия, обществени поръчки и други сделки, сключвани от държавата чрез нейни органи. Формацията ще унифицирана документацията на обществените поръчки, което ще гарантира честни правила и честна конкуренция между участниците. За да се спре източването на бюджета чрез нагласени обществени поръчки, „Нова република“ ще включи звено за организация и провеждане на поръчките, което ще бъде независимо от възложителя, изпълнителя и Министерски съвет. Формацията обещава още да извади обжалването на търговете от КЗК и да го пренасочи към административните съдилища, които имат по-голям капацитет да решават бърза подобни спорове. Тези идея обаче под една или друга форма вече са предлагани, но нищо по тях не е направено.

ГЕРБ, ДПС и „Реформаторския блок- Глас народен“ нямат нито ред за обществените поръчки и най-вероятно не смятат да променят нищо.

Европейските фондове слабо застъпени в програмите

Въпреки че през последните 10 години европейските фондове имат решаващ дял в българската икономика – над две трети от публичните инвестиции в почти всички сектори се пада на тях, темата не е застъпена в предизборните програми на партиите с изключение на ГЕРБ, които са отделили цял раздел за управлението им.

До края на 2023 г. България трябва да оползотвори ресурс от над 23 млрд. лв. от фондовете на ЕС, от който към момента вече са изразходвани около 8%.

ГЕРБ си поставят „още по-високи цели за инвестиционната политика със средства от ЕС“. Обещават най-после и Програмата за селските райони да стане публична и да се подчинява на същите правила, както и всички останали програми, финансирани от ЕС. Ще се работи и за опростяване на документацията, за да може кандидатстването и отчитането на проекти да бъде по-достъпно и с по-малко разходи. Ще се търси и „оптимален регионален баланс“ и възможности за икономическо оживление на изостаналите райони.

ГЕРБ обещават публичните инвестиции да бъдат насочвани само в сфери без частен интерес. Основен приоритет ще е създаването на т.нар. „лостов ефект“, при който всяка инвестиция трябва да бъде планирана така, че не само да задоволи нужди и да решава проблеми, но и да създава предпоставка за „събуждането“ на частното финансиране и привличане на нови инвестиции в реалния сектор.

БСП ще подкрепя инициативите на ЕС за финансиране на малките и средните предприятия чрез капиталовия пазар. Те са за създаване на Съюз на капиталовите пазари чрез опростяване на изискванията за проспектите за малки и средни предприятия, както и инициативите за създаване на европейски фондове за венчър капитал (EuVECA) и особено фондове за социално предприемачество (EuSEF).

ДПС се ангажира да започне по-бързо работата на Фонда на фондовете като средство за улесняване на стартирането на малък и среден бизнес и стартъп програмите. Залага на създаване на фонд от 500 млн. лв. за подкрепа на инвестиции в преработващи селскостопанска продукция предприятия. ДПС ще работи и за ефективно използване на възможностите на новите инструменти за инвестиции на ЕС, като Европейския фонд за стратегически инвестиции.

Реформаторският блок обещава да използва средствата от еврофондовете за създаване на научни центрове за върхови постижения, за балансирано и устойчиво развитие на регионите и за повишаване на административния капацитет на общините да работи с тях.

Всички са за развитие на инфраструктурата

Във вижданията за развитието на транспорта партиите имат колкото прилики, толкова и разлики. Около концесионирането на летища и пристанища и изграждането на интермодални терминали на същия принцип се обединяват от ГЕРБ и „Нова Република“. Естествено гордостта на предишните кабинети на Бойко Борисов – столичното метро, остава сред транспортните приоритети на бившите управляващи със строежа на третия метролъч в София, който и с тях и без тях реално ще бъде завършен.

БСП ще работят за оздравяване на БДЖ чрез двегодишна държавна гаранция за изплащане на задълженията на железницата към кредиторите и последващи действия за рефинансиране на дълга. Акцентът е създаване на смесени предприятия на БДЖ за производство на мотрисни влакове, рециклиране и модернизиране на пътнически, товарни вагони и локомотиви. По такава идея за завод за локомотиви между БДЖ и китайски инвеститор вече се работи от служебното правителство.

Десните нямат конкретни предложения за стабилизирането на намиращата се на ръба на фалита железница, но залагат на развитието на релсовия път, свързаност на различните видове транспорт вътре в страната и със съседните държави и Европа.

АЕЦ „Белене“ във фокуса на двете най-големи партии

Най-спорният и корупционно обременен енергиен проект в последните три десетилетия – АЕЦ „Белене“ е подкрепян безапелационно от БСП и с известни условия – от ГЕРБ. Двете най-големи партии се различават в подхода към да се реализира спреният от първото правителство на Бойко Борисов ядрен проект, по който обаче НЕК бе принудена от арбитражен съд да плати в края на 2016 г. близо 1.2 млрд. лв. за произведено оборудване за атомната централа, което вече се товари за България.

Социалистите безрезервно залагат на развитието на АЕЦ „Белене“, без да посочват откъде ще осигурят парите за това. ГЕРБ обещава рационално използване на платените вече активи по ядрения проект. Само от „Нова република“ се обявяват категорично срещу строежа на АЕЦ „Белене“ и смятат, че произведените за спряната атомна централа парогенератори може да се инсталират в АЕЦ „Козлодуй“, а останалата част от оборудването да се продаде на трети страни с помощта на Русия (която засега отказва и очаква да види какви ветрове ще повеят след изборите на 26 март).

От „Да, България“ не изразяват конкретно становище за АЕЦ „Белене“, но в програмата си са записали, че са за балансиране на потреблението на електроенергия с малки гъвкави електроцентрали.

ГЕРБ отново лансират старата идея за листване на борсата до 20 процента от капитала на „Българския енергиен холдинг“ с цел осигуряване на допълнителни средства в енергетиката и постигане на повече прозрачност при управление на дружествата от групата. Досега обаче нищо не е предприемано в тази посока.

БСП пак правят заявка за професионални, а не политически назначения на ръководителите на държавните енергийни предприятия, което досега почти не се е случвало.

„Нова република“ е против преференциални цени за производство на електроенергия и също както „Да, България“ смята, че цялата търговия с ток трябва да минава през специализираната борса.

Единомислие на ГЕРБ и БСП и за изоставащите региони

И ГЕРБ, и БСП са заложили сред предизборните си обещания инвестиционни програми за развитие на изоставащите райони като Северозападна България, Родопи, Странджа-Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слаборазвити райони.

„Нова република“ излиза с идея за обединяване на изоставящите икономически региони в страната. Други техни предложения са окрупняване на областите и на районните кметства в София, както и гражданите да избират пряко областните управители, които в момента се назначават от правителството и всяка негова смяна води до чистка сред областните управители.

Българските храни в търговските вериги – от стимул до задължение

Два много съществени сектора, които през последните години бележат растеж и дават сериозен тласък на цялата икономика – земеделието и туризмът, са слабо засегнати в програмите на повечето партии. Все пак селското стопанство се радва на по-забележимо присъствие сред предизборните обещания на ГЕРБ и БСП.

ГЕРБ обещава работи за развитие на земеделието с наука и иновации, защитата от градушки и ефективно поливане. Увеличаването на дела на българските храни в търговските вериги, насърчаване използването на български суровини в производството на храни и повече възможности за БДС-продукти е друго обещание на ГЕРБ.

БСП пък направо се ангажира с конкретни квоти за български храни в хипермаркетите. Идеята е в търговските вериги с годишен оборот над 2 млн. лв. да се фиксират конкретни дялове от общата стока за български плодове, зеленчуци, меса, млечни продукти и др.

„Таван“ на евросубсидиите за големите стопанства

Повечето намерения в селското стопанство са свързани с европейските фермерски субсидии и начина за разпределянето им. От БСП се обявяват за контрол на „тавана“ на директните плащания за големите стопанства чрез система за установяване на допустими разходи и наети лица. „Да, България“ също искат таван, но за субсидираните обработваеми площи от една фирма – те да са до 20 хил. дка, макар че фермерите вече хванаха цаката на наложения в новия програмен период лимити за субсидиране като разделят нивите си в различни фирми.

ДПС също се включват в надпреварата за създаване на фондове, но тяхната идея е за 500 млн. лв. за подкрепа на инвестиции в преработващи селскостопанска продукция предприятия.

Туризмът, който през 2016 г. отбеляза рекорден брой посещения и обороти и очаква нов ръст от 10 процента през 2017 г, е засегнат едва -едва само от ГЕРБ и в посока създаване на фонд „Туристическа инфраструктура“ за финансиране развитието на национални курорти и туристически атракции с недостатъчна степен на социализация. Не става ясно нито какви средства ще се отделят, нито какво се разбира под недостатъчна степен на социализация и по какви критерии ще се избират обектите за подпомагане.

 

*Алтернативно представяне на таблицата – тук.

Print Friendly

Автор: mediapool.bg


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *