7020-1

Животът за здравеопозването – как !…..

Интересно, но не много известно

                                                                           

На 16-я национален медико-журналиститечски форум  в курорта Албена  отново се събраха присъстващите от фондация „Медии, общество, семейство, традиции“/МОСТ/. Настоящата тема: „Живот за здравеопазване – как?” и „Стилът на диалога или традицията – орел, рак и щука?…“ се състоя за първи път от ранга на президента на Република България Румен Радев, открита от председателя на фондацията Юлия Пискулийска и съпредседател на събитието доц.Нигяр Джафер- зам.председател на Народното събрание.На форума от само себе си става интересно, но не много известно.

0477-1И на тази  презентации в програмата се включиха професорите Ивайло Търнев, Иво Кременски, Тодор Кантарджиев, Ива Петкова, Иван Недков, Николай Габровски, Маргарита Апостолова, Мария Бакърджиева (задочно с видео послание от Канада); лекарите Димитър Тасков, Теодор Замфиров и др., магистър фармацевтите Маргарита Грозданова и Николай Герасимов, вкл. двама здравни медиатори от Стралджа и Провадия, за да споделят опит от името на 215 свои колеги в 115 общини на България.


    Магистър фармацевт Маргарита Грозданова се спря в експозето си на новата роля на фармацията, тъй като фармацевтът все повече придобива ролята и на „лекар“, тъй като двете професии са „скачени съдове“. От 3 до 8 заболявания все по-често се проследяват чрез т.нар. здравни книжки, което усложнява състоянието на здравните системи. При положение, че в страните от ЕС се отделят сред по около 6% от брутния вътрешен продукт, а в България – 3,9%, което налага ограничения в бюджета.

Като много голям проблем бе отразено паралелното търгуване с лекарства, както и липсата на референтно ценообразуване (опит за въвеждане през 2014 г. с проект за лекарствата, но останал негласуван в НС); хронично болните по-трудно си намират лекарства. Друго предизвикателство са електронните рецепти и електронното здравно досие – непознати у нас. Все по-голяма е инвазията на интернет аптеките, които никой не проверява. Голям проблем са и фалшивите лекарства. От 2019 г. обаче влиза в действие евродиректива – всяка лекарство да има уникален идентификатор, като за четенето им ще бъде въведена специална техника в аптеките.

Какво още може да се прави в аптеките: ваксинация, например (реализируема в 9 страни и в други пет се работи по въпроса); ранна диагностика с програми за скрининг; в 20 страни в ЕС се работи срещу тютюнопушенето; в 15 страни се правят услуги за диабетици; в по 14 – услуги при астма и хипертония. Т.е. по света все повече аптеките изпълняват социална дейност.

Относно историята на фармацията своя презентация направи магистър фармацевт Николай Герасимов, за да станат ясни няколко неща: до средата на 19 в. тя не е отделна страна в целия процес, дори лекарства и храна са се продавали на едно място. Специално в България „реформа“ по отношение на това „дело“ се прави във втората половина на по-миналия век. За отбелязване – до 1879 г. в българските земи е имало 32 аптеки (половината са били собственост на чужденци, вкл. на унгарци, чехи, италианци и др.), преди всичко в градове като Велико Търново, Пловдив и др. Първоначално аптекарите са били разделени на два „класа“ – за работа в столицата и извън….главния град на страната.

 

Пръв български аптекар е Марко Павлов, създал аптека във Велико Търново през 1823 г., тъй като е бил лекар на пашата. Първият ни дипломиран фармацевт е от 1867 г. и се казва Найден Райнов, родом от Копривщица. За отбелязване е също, че в България първият здравен закон е от 1 февруари 1879 г. В момента у нас има 6,5 хил. членове на Българския фармацевтичен съюз. Аптеките съществуват в условия на полуетичен модел. Има нужда от национална аптечна карта.

 

Друга актуална за нашето съвремие болест – остеопорозата, също бе разгледана с факти и възможности за лечение: всяка година по света се регистрират над 4 млн. фрактури вследствие на заболяването, характерно с това, че е трудно лечимо и има трайни последствия от него в резултат на следоперативни усложнения.

 

Здравното медиаторство, каквато у нас има от десетина години, бе отчетено също от проф. Ивайло Търнев с опита в две малки общини в различни краища на България – в Стралджа и в Провадия. Сред генералните изводи – там, където не желаят да работят със здравни медиатор се отбелязва нисък резултат от имунизации. И още: през 2016 г. в МЗ е направено предложение за приемане на общи стандарти по отношение на тази в момента в се още неправителствена дейност, но идеите не са разгледани, макар да става дума за държавна политика.

 

Помощ има от НСОРБ във връзка със събиране на данни и на отчети (в срещата участва и Донка Михайлова – кмет на община Троян, зам. председател на Националното сдружение на общините в Република България). Неблагоприятно е обаче, че от мониторингите по работата на здравните медиатори почти никоя институция не се интересува.

 

Своя опит отчете д-р Таня Георгиева, която работи с 2 хил. пациенти, от които хиляда деца, като от 2005 г. работи със здравен медиатор в лицето на Милю Добрев в две махали. Провеждат се беседи по здравно осигуряване, майчино здравеопазване, прегледи, ваксинация и др. Резултатите: 1,5 хил. проведени профилактични прегледи за една година, 900 имунизации, вкл. на терен, като за периода 2012-2016 г. – 180 срещу рак на маточната шийка и са поставени 202 спирали на жени срещу нежелателно забременяване.

 

 

За преживяванията си като здравен медиатор сподели и Юлияна Божилова от Провадия, член на Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“. Тя работи с петима лични лекари – в района има 3 хил. роми в пет махали. Според нея тайната на медиаторството е работата в екип.

В заключение на срещата в кк „Албена“ в проявата на фондация МОСТ бяха направени и няколко извода по разгледаните теми: човешкият организъм е с милиони клетки, но с много повече бактерии, определящи биологичната карма на всеки от нас, която ни преследва през целия ни живот. Необходими са повече пари за скрининг тестове, отколкото се дават за лечение. Актуална е епидемната опасност в България, отколкото в други страни – новата демографска картина създава драстично различна ситуация.

 

Развитието на здравеопазването, заедно с IT-сектора, е сред 6-те мегатенденции, променящи света, тъй като на всеки 72 дни се увеличава три пъти медицинската информация – засега в 40 хил. специализирани сайта по целия свят, с прогноза за 80-100 хил. до 2020 г. В същото време 42-ото НС подкрепи възможността областните болници да подготвят кадри за здравеопазването, но следващата стъпка не е направена, а колкото до здравните медиатори от тях се нуждаят все повече в детските градини и в училищата (при липса на 25 хил. медицински сестри само в страната, но все повече дефицитни и в страните от ЕС). Тази е причината фондация МОСТ да обяви, че през 2018 г. следващата медико-журналистическа среща ще е на тема „Детско здравеопазване“.
 

Заключителната дискусия бе водена от  народните представители : проф. Георги Михайлов, доц.д-р Нигяр Джафер и Антон Кутев.

Както и досега, сред най-крупните спонсори бяха: Глаксо Смит Клайн, Байер, Санофи, Пфайзер, Банка ДСК, Елта 90, СБАЛОБ Зора, очни болести „Луксор д-р Луксор”,ТП  Евофарма,LKВ,МЦО Андреев и Ко, БФС, Роза Импекс …

 Медии  от цялата страна, с изключение от Бургаска  област,  бяха представени  от вестник „Слънчев бряг прес” , участващ за 16  пореден път в здравно-медийния форум /на който е един от първите  учредители/, сред чиито спонсори е и „Слънчев бряг хотел холдингс”.

                                                                                                  Максим МОМЧИЛОВ

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

One thought on “Животът за здравеопозването – как !…..

  1. Георги Чалдъков

    Моите изненади от 16-ия национален медико-журналиститечски форум и фондация „Медии, общество, семейство, традиции“ (МОСТ).
    Изненада-1:
    Писателката и журналистката Юлия Пискулийска на един МОСТ.
    Изненада-2:
    „Новата роля на фармацията, тъй като фармацевтът все повече придобива ролята и на „лекар“.
    Изненада-3:
    Липсата на информация какво е казал Иво Кременски – най-знаещият на МОСТа.
    Изненада-4:
    Присъствието на Антон Кутев – човек, който не разбира от МОСТове.

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *