768x432иеуоеоео

ДЖОРДЖ ОРУЕЛ Е ВЕЧЕН

 

Или приказка за славеи и гарвани

g_chaldykovД-р Георги Чалдъков

Започвам с “кратък речник”: диктатор, диктат, диктатура и цензор, цензура, цензуратура (диктатура на цензурата), цензурокрация (власт на цензурата). И далеч от тях: свобода, свобода на словото, свобода на мисленето, независимост. Колко много човешки и обществени съдби са разрушени в сблъсъка на диктатурата със свободата!

Критиката към властта е съществена изява на свободата на словото в демократичните общества, принудата и привилегиите от властта са патент на тоталитарните общества. Къде в тези пространства е разположена България?

През 2000 г. бе публикувана книгата „Пет епохи на цивилизацията” от William McGaughey – според начина на комуникация между хората цивилизациите се базират на: (i) пикторалното, идеографско писане по стените на пещерите, (ii) буквеното, алфабетно писане, (iii) печатното писане, (iv) електронното записване и разпространение и (v) компютрите и интернета. Днес Декартовото cogito ergo sum (мисля, следователно съществувам) вече е comminicare ergo sum (може и reclamare ergo sumкрещя, следователно съществувам) – чрез Facebook, Twitter, Google, Yahoo и Youtube светът се превърна в глобална интерактивна аудитория.

В есето „Еврика и етика. Голямото разминаване“ писах, че скоростта на промяната на морала е значително по-бавна, сравнена с тази на развитието на науката. Същото разминаване става и с развитието на информационните и комуникационни технологии. Сега има много варианти на онлайн общуването, в което традиционните етични парадигми са безмилостно осквернени. Авторите им са тролове, хейтъри, блогъри и фейкъри, дирижирани от политически партии, бизнесмени, Facebook и други дигитални цензурократи.

На 16 януари 1904 г. в „Държавен вестник“ е публикуван „Закон за особата“. Той предвижда наказание до пет години затвор и глоба  от хиляди лева за публично оскърбление на  княз Фердинанд и семейството му. Такава е съдбата

на някой, примерно Стоян Михайловски или Антон Страшимиров, ако пише (във вестник „Ден“) „една общоизвестна истина, че княз Фердинанд питае вродена омраза към цялото българско общество, на което се титулува господар“, така както – и статия, разкриваща „Потайностите на българския дворец“.

       След преврата, извършен на 19 май 1934 г. от Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз, е създадена „Дирекцията за обществена обнова“, която осъществява „предварителна цензура“ над печата, театрите и кината.

През 1945 г. Джордж Оруел (1903-1950) публикува приказката си „Фермата на животните“, в която „всички животни са равни, но някои са по-равни от другите“ в Съветския съюз. През 1948 г. Писателят завършва книгата си, която нарича „1984“ (пермутация на 1948). В нея е описан тоталитарния режим в комунистическата държава Океания. В която „Големият брат те наблюдава“  чрез видеоекрани (напомня на „Паноптикон” на Джереми Бентам и неговия архитектурен план за затвор в Лондон през 1785 г. – надзирателят вижда всички затворници в силно осветените им килии, но те не могат да го видят). В Океания „Полицията на мисълта“ следи за всяко отклонение от официалната идеология, в която един от основните постулати е: Невежеството е сила.

И още, Джордж Оруел ни предупреди, че „Народ, който избира корумпирани, самозванци, крадци и предатели, не е жертва. Съучастник е!“

След преврата, извършен на 9 септември 1944 г. в София от БКП и Червената армия, освен диктатура на пролетарията е наложена и цензуратура „модел 1984“ – дори по-жестока.

Накратко, в хронологията 1904-1934-1944-1984-2019 диктатура на цензурата има и в монархията, и в комунистическия режим. Която – в една технологично усъвършенствана, дигитална, лицемерна, криптогенна форма – продължава и в демокрацията през 1989-2019.

Цензуратурата присъства сега в българските медии с изключение на някои „Бивол“, „Пик“ и други електронни издания. Според собствениците на медията се провежда, наричам я, селективна цензура. Целта й е да се манипулира общественото мнение. Професор Ноам Чомски я нарича „индоктриниране”, други – „невролингвистично програмиране (NeuroLinguistic Programming – NLP).

През 1957 г.  тези медийни манипулации и репресии са описани от големия поет Константин Павлов в неговото кратко стихотворение “Славеите пеят”.

О, колко много славеи!

Кои са те?
Как стана туй?
Кажете ми!

Така, в зависимост от това на кое медийно NLP сме подложени, разбирай, песните на кои славеи слушаме, се оформят групи от хора с различни възгледи за едни и същи събития и с различни оценки за едни и същи личности. Съответно, според медиите в България има само няколко добри политици и политически партии, както и няколко добри политически анализатори, писатели, учени, художници, артисти… Това NLP на политическия и интелектуалния профил на България създава маркетингови политици, бойкотици, така също и „маркетингова интелигенция”, както я наричаше проф. Тончо Жечев.

Сега в българския Монитор и Телеграф има  24 часа Труд за поддържане на Стандарт-а на Дневник-а и Капитал-а на цензуратурата.  Тя не допуска публикуването на „Потайностите на българските политици“. Както и на „една общоизвестна истина, че Симион Борисов питае вродена омраза към цялото българско общество, на което се титулува цар“.

Докато извикаме:

Млъкнете, славеи!

Проклети, славеи!

      Тогава,

… в настъпилата тишина

един-единствен гарван ще се обади,

за да ни каже истината.

Страшната!

Гарваните са свещени птици в Лондон. От векове там е имало гарвани около Кулата на Лондон (The Tower of London). Крал Чарлс II е поръчал – заради оплакването на неговия астроном – премахването на гарваните от Кулата. Това обаче не станало, защото кралят чул легендата, че ако гарваните напуснат Кулата, цялото Кралство ще пропадне. Така обсерваторията била приместена в Гринвич, а гарваните си останали около Кулата. След бомбардировките през втората световна война Кулата е реставрирана – тогава имало 8 гарвана, на които крилете им са подрязани, за да не летят далеч от Кулата. Но това не трябваше да го пиша, защото звучи цензуратурно.

Засега няма точна статистика за броя на гарваните в България. Едно е сигурно: Константин Павлов беше един от тях – живя и умря в София, на няколко метра от къщата, където умря лиричният гарван Христо Фотев. Други известни гарвани бяха Радой Ралин, Борис Димовски, Генко Генков, Георги Баев, Димитър Йотов… Сега – Димитри Иванов, Стефан Цанев, арх. Христо Генчев, д-р Николай Михайлов, Христо Комарницки, проф. Коста Костов, Александър Морфов…

Легендата казва, че ако нямаме такива гарвани, Република България ще пропадне.

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *