655-402-policiia-patrulka

ГЕРБ пак пробва да прокара тайни арести до 48 часа

Преди две години дори прокуратурата беше против подобно предложение
Самуил Димитров
Снимка: МВР

Авторите твърдят, че се грижат за правата на арестуваните, а всъщност ги ограничават.

Управляващите от ГЕРБ правят нов опит да прокарат скандална законова поправка, която да позволи в ареста да се задържат хора до 48 часа, без да се уведомяват близките им. Преди две години това предложение не мина, като тогава дори прокуратурата беше против.

С проект за нови текстове в Наказателния кодекс (НК), пуснати за обществено обсъждане, правосъдното министерство иска да се променят и разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Според проекта, дали някой ще бъде уведомен за конкретен арест, ще решава прокурорът. Това означава, че на арестуван, независимо за какво престъпление, може да бъде забранено да се обади дори на семейството си. Адвокатът не влиза в това число.

Сега НПК предвижда, че в случай на арест задължително се уведомяват семейството, външното министерство, ако задържаният е чужденец, и по негов избор – работодателят му. С новите текстове се разписва, че за ареста се уведомява един човек, посочен от задържания. Прокурорът обаче може да забрани уведомяването на този човек. Неговото решение все пак ще подлежи на обжалване пред съд.

Предлаганите промени са оправдани с въвеждането на европейска директива. Абсолютно същите бяха аргументите на министерството и преди две години. Тогава оттам твърдяха, че не се забранява уведомяването на който и да е по принцип, а само на определени лица. Т.е. ако на един арестуван му се забрани да се обади на един човек, той винаги може да посочи друг. Идеята е мярката да се ползва предимно при разследванията срещу организирани престъпни групи, като целта е един арестуван да не може да предупреди останалите от бандата. В мотивите е записано, че мярката се прилага, когато „е налице неотложна необходимост, за да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице, или за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство би могло да бъде сериозно възпрепятствано“.

Според авторите на промените в момента НПК ограничавал необосновано кръга от хора, които могат да се уведомяват, свеждайки го до семейство, работодател и външно министерство. „За да не се стига до подобно ограничаване, следва да се предвиди възможността обвиненото лице да посочи конкретно лице да бъде уведомено за неговото задържане“, пише в мотивите към законопроекта.

Преди две години срещу законопроекта се изказа дори прокуратурата. В становището на зам. главния прокурор Пенка Богданова бе записано, че така формулирана, разпоредбата не отчита важни детайли. „Предложената редакция на нормата не отчита условието по директивата временното ограничаване на правото да се прилага в изключителни случаи. Не е намерило израз и изискването компетентните органи задължително да разгледат възможността друго лице, посочено от задържания обвиняем, да бъде уведомено, без забавяне на задържането“, пишеше в становището й.

Всъщност евродиректива е причина за друга поправка в НК – осъдените ще бъдат длъжни да връщат спечеленото от престъплението, дори ако облагата вече не е налична или е косвена. В полза на държавата ще се отнемат вещите, използвани за извършване на престъплението, а когато липсват, се присъжда тяхната равностойност, т.е. осъденият трябва да ги заплати на държавата. Сходни са промените и при облагите от престъпление – в случаи, че придобитото липсва, се присъжда неговата равностойност. Пряка облага е всяка икономическа полза, придобита пряко чрез престъпление, уточнява текстът. Косвената пък е „придобитото в резултат на разпореждане с пряката облага, както и всяко последващо инвестиране или преобразуване на пряка облага“.

ПО ПОРЪЧКА

Правосъдното министерство е написало исканите от премиера Бойко Борисов промени за кражбите на коли. Според новите текстове за кражба на автомобил наказанието ще е от 1 до 10 г. затвор. Преди месец министър-председателят нареди от НК да се премахне противозаконното отнемане на коли. Става въпрос за разпоредбата в НК, в която пише, че се наказва всеки, който „противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползва“. Тя е приета през 1997 г. От МВР твърдят, че този текст пречи – крадците на коли се оправдавали, че са влезли в автомобила, за да се скрият от дъжда, да се стоплят и т.н., и така се измъквали от наказание. Намерението да се ползва колата няма да отпадне, става ясно от предложенията на правосъдното министерство.

Print Friendly

Източник: Автор: в."Сега"


    • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *